Psalm 103 | Библия, синодално издание Библия, ревизирано издание

Psalm 103 | Библия, синодално издание

(Псалом Давидов за сътворението на света.)

1 Благославяй, душо моя, Господа! Го-споди, Боже мой, Ти си дивно велик; със слава и величие си облечен; 2 Ти се обличаш със светлина като с дреха, простираш небесата като шатра; 3 Ти градиш над водите Твоите горни чертози, правиш облаците Своя колесница, шествуваш върху ветрени криле. 4 Ти правиш ветровете Свои Ангели, огнените пламъци – Свои служители.* 5 Ти си поставил земята на твърди основи: тя няма да се поклати навеки. 6 Покрил си я с бездна като с дреха; води стоят на планините. 7 От Твоята заплаха те бягат, от гласа на Твоя гръм бърже отминават; 8 възлизат по планини, слизат в долини, на място, което си им определил. 9 Ти си турил предел, който няма да преминат, и няма да се върнат да покрият земята. 10 Ти прати извори в долините: между планини текат (води), 11 поят всички полски зверове; дивите осли утоляват жаждата си. 12 При тях обитават птици небесни, изсред клоните издават глас. 13 Ти поиш планините от Своите височини, с плодовете на Твоите дела се насища земята. 14 Ти правиш да расте трева за добитъка и злак за полза на човека, за да произведеш из земята храна 15 и вино, което весели сърцето на човека, и дървено масло, от което блещи лицето му, и хляб, който укрепява сърцето на човека. 16 Насищат се дърветата Господни, кедрите ливански, които Той насади; 17 по тях птици си правят гнезда; елите са жилище на щъркелите, 18 високите планини – на сърните; каменните скали – убежище на зайците. 19 Той направи луната да определя времената, слънцето знае своя заник. 20 Ти простираш тъмата, и става нощ: през нея ходят всички горски зверове; 21 лъвовете рикат за плячка и искат от Бога храна за себе си. 22 Изгрява слънцето (и) те се събират и лягат в своите леговища; 23 човек отива по делата си и по своя работа до вечерта. 24 Колко са многобройни делата Ти, Господи! Всичко си направил премъдро; земята е пълна с Твои произведения. 25 А това велико и пространно море! там има безброй влечуги, малки и големи животни; 26 там плават кораби, там е оня левиатан, който си създал да играе в него. 27 Всички те от Тебе чакат, да им дадеш храната овреме. 28 Даваш им – приемат, отваряш ръката Си – насищат се с благо; 29 скриваш лицето Си – объркват се, отнимаш духа им – умират и в пръстта си се връщат; 30 пратиш духа Си – създават се, и Ти подновяваш лицето на земята. 31 Да бъде Господу слава навеки; да се весели Господ за делата Си! 32 Погледне към земята, и тя се тресе; допре се до планините, и те димят. 33 Ще пея Господу през всичкия си живот, ще пея на моя Бог, докле съществувам. 34 Нека Му бъде благоприятна моята песен; ще се веселя в Господа. 35 Да изчезнат грешниците от земята, и да няма вече беззаконници. Благославяй, душо моя, Господа! Алилуия!

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Библия, ревизирано издание

Възхвала на Божията милост

(По слав. 102.)

1 Давидов псалм. Благославяй, душо моя, ГОСПОДА, и всичко, което е вътре в мене, нека хвали святото Му име. 2 Благославяй, душо моя, ГОСПОДА, и не забравяй нито едно от всичките Му благодеяния. 3 Той е, Който прощава всичките ти беззакония, изцелява всичките ти болести; 4 Който изкупва от рова живота ти, венчава те с милосърдие и благи милости; 5 Който насища с блага душата* ти, така че младостта ти се подновява като на орел. 6 ГОСПОД извършва правда и правосъдие за всички угнетявани. 7 Направи Моисей да познае пътищата Му и израилтяните – делата Му. 8 Жалостив и милостив е ГОСПОД, дълготърпелив и многомилостив. 9 Няма да изобличава винаги, нито ще държи гняв довека. 10 Не е постъпил с нас според греховете ни, нито ни е въздал според беззаконието ни. 11 Защото колкото е високо небето от земята, толкова голяма е милостта Му към онези, които се боят от Него, 12 колкото отстои изток от запад, толкова е отдалечил от нас престъпленията ни. 13 Както баща жали децата си, така ГОСПОД жали онези, които се боят от Него. 14 Защото Той познава нашето естество, помни, че ние сме пръст. 15 Дните на човека са като трева; като полски цвят, така цъфти. 16 Защото, като преминава вятърът над него, и ето, вече го няма, и мястото му не го познава вече. 17 А милостта на ГОСПОДА е отвека и довека върху онези, които се боят от Него, и правдата Му – върху внуците 18 на онези, които пазят завета Му и помнят заповедите Му, за да ги изпълняват. 19 ГОСПОД е поставил престола Си на небето; и Неговото царство владее над всичко. 20 Благославяйте ГОСПОДА вие, ангели Негови, мощни със сила, които изпълнявате словото Му, като слушате гласа на словото Му. 21 Благославяйте ГОСПОДА, всички Негови войнства, Негови служители, които изпълнявате волята Му. 22 Благославяйте ГОСПОДА, всички Негови дела, на всяко място на владението Му. Благославяй, душо моя, ГОСПОДА.