Markus 5 | Библия, синодално издание Библия, ревизирано издание

Markus 5 | Библия, синодално издание
1 И преминаха отвъд морето, в страната Гадаринска. 2 И когато Той излезе от кораба, на часа Го срещна един излязъл от гробищата човек, хванат от нечист дух; 3 той имаше живелище в гробищата, и никой не можеше да го върже даже с вериги; 4 защото много пъти бе оковаван с окови и вериги, но той разкъсваше веригите, счупваше оковите, и никой не беше в сила да го укроти; 5 и всякога, нощя и дене, по хълмове и гробища викаше и се удряше с камъни; 6 а като видя Иисуса отдалеч, затече се и Му се поклони; 7 и като извика с висок глас, каза: какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Заклевам Те в Бога, не ме мъчи! 8 Защото Иисус бе му казал: излез ти, дух нечисти, от човека. 9 И го попита: как ти е името? А той отговори и рече: легион ми е името, понеже ние сме много. 10 И молеше го много да не ги изпъжда вън от тая страна. 11 А там, край планината, пасеше голямо стадо свини. 12 И всички бесове Го молеха и казваха: прати ни в свините, за да влезем в тях. 13 Иисус веднага им позволи. И като излязоха нечистите духове, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в морето, а те бяха до две хиляди; и се издавиха в морето. 14 А ония, които пасяха свините, избягаха, та разказаха в града и в околността. И жителите излязоха да видят, що се е случило. 15 Дохождат при Иисуса и виждат, че оня, който беше по-рано бесен, в когото имаше легион, седи, облечен и със здрав ум; и се изплашиха. 16 Ония, които бяха видели, разказваха им, как стана това с бесния и за свините. 17 И наченаха да Го молят да си отиде от пределите им. 18 И когато Той влезе в кораба, оня, който беше по-рано бесен, Го помоли да бъде с Него. 19 Но Иисус му не позволи, а каза: иди си у дома при своите, и разкажи им, какво ти стори Господ и как те помилува. 20 И отиде, и начена да разправя по Десетоградие, какво му стори Иисус. И всички се чудеха. 21 Когато Иисус премина пак с кораб на отсамния бряг, при Него се събра много народ. И Той беше край морето. 22 И ето, дохожда един от началниците на синагогата, на име Иаир, и като Го вижда, пада пред нозете Му 23 и Го моли много, думайки: щерка ми е на умиране; дойди и възложи върху и ръце, за да оздравее, и тя ще бъде жива. 24 Иисус тръгна с него. Подире Му вървеше множество народ, и Го притискаха. 25 Една жена, която страдаше от кръвотечение дванайсет години, 26 и много бе претеглила от много лекари, потрошила всичко, що имала, и не бе получила никаква полза, а беше и станало още по-зле, 27 като чу за Иисуса, приближи се изотзад между народа, и се допря до дрехата Му; 28 защото думаше си: ако се допра само до дрехите Му, ще оздравея. 29 И тозчас пресекна в нея кръвотечението, и тя усети в тялото си, че е изцерена от болестта. 30 А в това време Иисус, като усети в Себе Си силата, която излезе от Него, обърна се към народа и рече: кой се допря до дрехите Ми? 31 Учениците Му казаха: Ти виждаш, че народът Те притиска, а питаш: кой се допря до Мене? 32 Но Той гледаше наоколо, за да види оная, която извърши това. 33 Жената пък в страх и трепет, като знаеше, какво стана с нея, приближи се, падна пред Него и Му каза цялата истина. 34 А Той и рече: дъще, твоята вяра те спаси; иди си смиром, и бъди здрава от болестта си. 35 Докато Той още говореше, дохождат от началника на синагогата и казват: дъщеря ти умря; какво още правиш труд на Учителя? 36 Но Иисус, щом чу тия думи, казва началнику на синагогата: не бой се, само вярвай. 37 И никому не позволи да върви след Него, освен на Петра, Иакова и Иоана, брат Иаковов. 38 Дохожда в къщата на началника на синагогата и вижда смущение, и плачещи и лелекащи силно. 39 И като влезе, казва им: що сте се развикали и разплакали? Детето не е умряло, а спи. 40 А те Му се смееха. Но Той, като отпрати всички, взима със Себе Си бащата и майката на детето и ония, които бяха с Него, и влиза там, дето лежеше детето. 41 И като хвана детето за ръка, казва му: талита куми, което означава: момиче, тебе казвам, стани! 42 Момичето веднага стана и начена да ходи, понеже беше на дванайсет години. И се смаяха твърде много. 43 И Той строго им заповяда, никой да не знае за това, и поръча да и дадат да яде.

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Библия, ревизирано издание

Обхванатият от нечист дух в Гадара

1 И така, минаха отвъд езерото в Гадаринската страна. 2 И като слезе от лодката, в същия миг от гробищата излезе насреща Му един човек с нечист дух. 3 Той живееше в гробищата и никой вече не можеше да го върже дори с верига; 4 защото много пъти го бяха вързвали в окови и с вериги, но той беше разкъсвал веригите и счупвал оковите; и никой нямаше сила да го укроти. 5 И всякога, нощем и денем, в гробищата и по хълмовете той викаше и се изпонарязваше с камъни. 6 А като видя Исус отдалеч, завтече се и Му се поклони; 7 и изкрещя със силен глас: Какво общо имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи. 8 (Защото Исус му казваше: Излез от човека, душе нечисти!) 9 А Исус го попита: Как ти е името? А той Му каза: Легион ми е името; защото сме мнозина. 10 И много Му се молеше да не ги изпраща вън от страната. 11 А там, на хълма, пасеше голямо стадо свине. 12 И бесовете Му се молиха: Прати ни в свинете, за да влезем в тях. 13 Исус им позволи. И нечистите духове излязоха и влязоха в свинете; и стадото, на брой около две хиляди, се спусна по стръмнината в езерото и се издавиха в езерото. 14 А онези, които ги пасяха, побягнаха и известиха това в града и по селата. И жителите дойдоха да видят какво е станало. 15 И като дойдоха при Исус, видяха онзи, който преди беше обладан от бесове, в когото беше легионът, да седи облечен и с ума си; и се изпълниха със страх. 16 А онези, които бяха видели, им разказваха за станалото с обладания от бесовете и за свинете. 17 И те започнаха да Му се молят да си отиде от техните предели. 18 И когато влизаше в лодката, този, който преди беше обладан от бесове, Му се молеше да бъде заедно с Него. 19 Той обаче не му позволи, а му каза: Иди си у дома при своите и им кажи какво е направил Господ за теб и как се смили над теб. 20 И човекът тръгна и започна да разгласява в Десетоградие какви неща направи с него Исус; и всички се чудеха.

Излекуването на жената с кръвотечение и възкресяването на дъщерята на Яир

21 Когато Исус пак премина с лодката на отсрещната страна, при Него се събра голямо множество; и Той беше край езерото. 22 И дойде един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го видя, падна пред нозете Му 23 и много Му се молеше, като казваше: Малката ми дъщеря е на умиране; моля Ти се да дойдеш и да положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее. 24 И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше след Него и хората Го притискаха. 25 И една жена, която беше имала кръвотечение дванадесет години 26 и беше страдала много от мнозина лекари, и беше похарчила за лечение целия си имот, без да види някаква полза, а, напротив, беше и станало по-зле, 27 като чу отзивите за Исус, промъкна се сред навалицата отзад и се допря до дрехата Му. 28 Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея. 29 И веднага кръвотечението и престана и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта. 30 И веднага Исус, като усети в Себе Си, че от Него излезе сила, обърна се към множеството и попита: Кой се допря до дрехите Ми? 31 Учениците Му отговориха: Ти виждаш, че народът Те притиска, а казваш: Кой се допря до Мене? 32 Но Той се оглеждаше, за да види тази, която беше направила това. 33 А жената, уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина. 34 А Той и каза: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир и бъди здрава от болестта си. 35 Докато Той още говореше, дойдоха от къщата на началника на синагогата и казаха: Дъщеря ти умря; защо още затрудняваш Учителя? 36 А Исус, като дочу това, което си говореха, каза на началника на синагогата: Не бой се, само вярвай. 37 И не позволи на никого да Го придружи освен на Петър, Яков и Якововия брат Йоан. 38 И като дойдоха до къщата на началника на синагогата, Той видя вълнение и мнозина, които плачеха и нареждаха на висок глас. 39 След като Исус влезе, им каза: Защо така се вълнувате и плачете? Детето не е умряло, а спи. 40 А те Му се присмиваха. Но Той, като изкара навън всички, взе бащата и майката на детето и онези, които бяха с Него, и влезе там, където беше детето. 41 И като хвана детето за ръка, му каза: Талита куми; което значи: Момиче, на тебе казвам, стани*! 42 И момичето веднага стана и започна да ходи, защото беше на дванадесет години. В същия миг те се смаяха твърде много. 43 Исус строго им заръча никой да не научи за това; и заповяда да и дадат да яде.