Markus 6 | Библия, синодално издание

1 Оттам Той излезе и дойде в отечеството Си; а учениците Му Го следваха. 2 Като настана събота, Той захвана да поучава в синагогата; и мнозина, които слушаха, с учудване говореха: откъде у Него това? Каква е тая мъдрост, която Му е дадена, че се вършат такива чудеса чрез ръцете Му? 3 Не е ли Той дърводелецът, Марииният син, брат на Иакова, Иосия, Иуда и Симона? И не са ли тук между нас сестрите Му? И падаха в съблазън поради Него. 4 А Иисус им казваше: пророк не бива без почит, освен в отечеството си, между сродници и у дома си. 5 И не можеше да извърши там никакво чудо; само малцина болни изцери, като възложи ръце върху им. 6 И се чудеше на неверието им. И ходеше по околните села и поучаваше. 7 Като повика дванайсетте, начена да ги разпраща по двама, и им даде власт над нечистите духове. 8 И им заповяда, нищо да не взимат за по път, освен една тояга: ни торба, ни хляб, ни пари в пояса, 9 но да се обуват в прости обуща и да не обличат две дрехи. 10 И рече им: ако някъде влезете в къща, оставайте в нея, докато си отидете оттам. 11 И ако някои не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам, отърсете праха от нозете си, за свидетелство срещу тях. Истина ви казвам: по-леко ще бъде на Содом и Гомора в съдния ден, отколкото на оня град. 12 Те тръгнаха и проповядваха покаяние; 13 изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с елей, и ги изцеряваха. 14 Цар Ирод чу за Иисуса (понеже името Му стана известно) и казваше: Иоан Кръстител е възкръснал от мъртвите, та затова стават чудеса чрез него. 15 Други казваха: това е Илия; а други: пророк е, или като един от пророците. 16 А Ирод, като чу, каза: това е Иоан, когото аз обезглавих; той е възкръснал от мъртвите. 17 Защото сам Ирод бе проводил да хванат Иоана и го свърза в тъмницата, зарад Иродиада, жена на брата му Филипа, понеже се бе оженил за нея. 18 Защото Иоан говореше на Ирода: не ти е позволено да водиш братовата си жена. 19 А Иродиада го мразеше и искаше да го убие; ала не можеше. 20 Защото Ирод се страхуваше от Иоана, като знаеше, че той е мъж праведен и свет, и го пазеше; много работи вършеше от послушание към него, и с приятност го слушаше. 21 И като дойде сгоден ден, когато Ирод, по случай рождения си ден, даваше гощавка на своите велможи, воеводи и на стареите галилейски, 22 дъщерята Иродиадина влезе, игра и у годи на Ирода и на сътрапезниците му. Царят каза на девойката: искай от мене, каквото щеш и ще ти дам. 23 И закле и се: каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, – дори и половината си царство. 24 А тя излезе и попита майка си: какво да искам? Тя отговори: главата на Иоана Кръстителя. 25 И тозчас влезе бързешком при царя, поиска и рече: искам още сега да ми дадеш на блюдо главата на Иоана Кръстителя. 26 Царят се натъжи, но заради клетвата и сътрапезниците си не иска да и откаже. 27 И веднага, като изпрати оръженосец, царят заповяда да донесат главата му. 28 А той отиде, отсече му главата в тъмницата и я донесе на блюдо, та я даде на девойката, а девойката я даде на майка си. 29 Учениците му, като чуха, дойдоха и дигнаха тялото му, та го погребаха. 30 И събраха се апостолите при Иисуса, та Му разказаха всичко, и какво са извършили, и на що са поучавали. 31 Той им каза: дойдете сами в уединено място и си починете малко. Защото мнозина дохождаха и отхождаха, тъй че и да ядат нямаше кога. 32 И отидоха с кораб в уединено място насаме. 33 Народът видя, как те заминаваха, и познаха Го мнозина; и пешком се стекоха там от всички градове, изпревариха ги, и се събраха при Него. 34 Иисус, като излезе, видя множество народ и се смили над тях, защото бяха като овци, които нямат пастир; и захвана да ги поучава много. 35 И понеже времето бе вече много напреднало, учениците Му се приближават до Него и казват: тук мястото е пусто, и вече е късно; 36 разпусни ги, за да отидат в околните колиби и села и си купят хляб, понеже няма какво да ядат. 37 Той им отговори и рече: дайте им вие да ядат. А те Му казват: нима да идем да купим за двеста динария хляб и да им дадем да ядат? 38 А Той ги попита: колко хляба имате? идете и вижте. Като узнаха, казаха: пет хляба и две риби. 39 Тогава им заповяда да насядат всички по зелената трева на купчини, на купчини. 40 И насядаха на лехи, на лехи по сто и по петдесет. 41 Той взе петте хляба и двете риби и, като погледна към небето, благослови и разчупи хлябовете, и даде на учениците Си, за да им ги наслагат; също и двете риби раздели на всички. 42 И ядоха всички, и се наситиха. 43 И дигнаха къшеи хляб и остатъциот рибите дванайсет пълни коша. 44 А ония, които ядоха хлябовете, бяха до пет хиляди мъже. 45 И веднага накара учениците Си да влязат в кораба и да минат пред Него насреща към Витсаида, докле Той разпусне народа. 46 И като се отдели от тях, отиде на планината, за да се помоли. 47 Привечер корабът беше сред морето, а Той самичък на сушата. 48 И ги видя да се измъчват при плаването, понеже им беше противен вятърът; а около четвърта стража през нощта приближи се до тях, като ходеше по морето, и искаше да ги отмине. 49 Като Го видяха да ходи по морето, те помислиха, че това е привидение, и извикаха; 50 защото всички Го видяха и се смутиха. Той веднага заговори с тях и им рече: дерзайте! Аз съм, не бойте се! 51 И влезе при тях в кораба; и вятърът утихна. И те извънредно се слисаха и чудеха в себе си. 52 Защото не бяха се вразумили от чудото с хлябовете, понеже сърцето им се беше вкаменило. 53 И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска, и пристанаха на брега. 54 Когато излязоха от кораба, жителите веднага, като Го познаха, 55 бързо обиколиха цялата оная околност и захванаха на носилки да донасят болните там, дето чуваха, че се намира Той. 56 И където и да влизаше Той, в села ли, в градове, или в колиби, навсякъде поставяха болните по тържищата и Го молеха, да се допрат поне до полата на дрехата Му; и колкото души се допираха до Него, изцеряваха се.

Библия, ревизирано издание

Исус отново в Назарет

1 И Той излезе оттам и дойде в Своето родно място; и учениците Му вървяха след Него. 2 И когато настана събота, започна да поучава в синагогата; и мнозина, като Го слушаха, се чудеха и казваха: Откъде има Този всичко това? И каква е тази мъдрост, която Му е дадена, и какви са тези велики дела, извършени от ръцете Му? 3 Този не е ли дърводелецът, син на Мария и брат на Яков и Йосия, на Юда и Симон? И сестрите Му не са ли тук, между нас? И те се съблазниха в Него. 4 А Исус им каза: Никой пророк не е без почит освен в своята родина, между своите сродници и своя дом. 5 И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен когато положи ръце на неколцина болни и ги изцели. 6 И се чудеше на тяхното неверие. Исус обикаляше околните села и поучаваше.

Изпращането на дванадесетте ученици

7 И като повика дванадесетте, започна да ги изпраща двама по двама и им даде власт над нечистите духове. 8 Заповяда им да не вземат нищо за път освен една тояга; нито хляб, нито торба, нито пари в пояса; 9 но да обуват сандали. И, каза Той, не се обличайте с две дрехи. 10 И им каза: В която къща влезете, оставайте в нея, докато си тръгнете оттам. 11 А ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам, отърсете праха изпод краката си като свидетелство против тях. 12 И те излязоха и проповядваха, че човеците трябва да се покаят. 13 Изгонваха много бесове и мнозина болни помазваха с елей и ги изцеляваха.

Убиването на Йоан Кръстител

14 А цар Ирод чу за Исус (защото името Му стана известно) и казваше: Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова тези велики сили действат чрез Него. 15 А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк като един от древните пророци. 16 Но Ирод, като чу за Него, каза: Това е Йоан, когото аз обезглавих; той е възкръснал. 17 Защото този Ирод беше пратил да хванат Йоан и да го вържат в тъмница заради Иродиада, жената на брат му Филип, понеже я беше взел за жена. 18 Защото Йоан казваше на Ирод: Не ти е позволено да имаш братовата си жена. 19 А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше; 20 защото Ирод се боеше от Йоан, като знаеше, че той е праведен и свят човек, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше. 21 И когато дойде подходящ ден, когато Ирод за рождения си ден даде вечеря на големците си и на хилядниците, и на галилейските старейшини, 22 и самата дъщеря на Иродиада влезе и танцува, и угоди на Ирод и на седящите с него; и царят каза на момичето: Искай от мене каквото щеш и ще ти го дам. 23 И и се закле: Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, даже до половината от царството ми. 24 А тя излезе и попита майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Йоан Кръстител. 25 И веднага момичето влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега, на блюдо, главата на Йоан Кръстител. 26 И царят се наскърби много; но пак заради клетвите си и заради седящите с него не поиска да и откаже. 27 И веднага царят прати един телохранител, на когото заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата 28 и донесе главата му на блюдо, и я даде на момичето; а момичето я даде на майка си. 29 А учениците му, като чуха това, дойдоха и вдигнаха тялото му и го положиха в гроб.

Чудото с нахранването на пет хиляди души

30 И апостолите се събраха при Исус и Му разказаха всичко, каквото бяха извършили и каквото бяха поучавали. 31 А Той им каза: Елате вие сами на уединено място насаме и си починете малко. Защото мнозина идваха и си отиваха; и нямаха време даже да ядат. 32 И отидоха с лодката на уединено място насаме. 33 А като отидоха, хората ги видяха и мнозина ги познаха; и от всички градове се стекоха там пеша и ги изпревариха. 34 И Исус, като излезе, видя едно голямо множество и се смили над тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и започна да ги поучава за много неща. 35 И понеже беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено и вече е късно. 36 Разпусни ги, за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене. 37 А Той им отговори: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим хляб за двеста динария и да им дадем да ядат? 38 Той ги запита: Колко хляба имате? Идете и вижте. И като разбраха, казаха: Пет хляба и две риби. 39 Исус им заповяда да насядат всички на групи по зелената трева. 40 И те насядаха на редици – по сто и по петдесет. 41 След като взе петте хляба и двете риби, Исус погледна към небето и благослови. После разчупи хлябовете и даваше на учениците да слагат пред тях; раздели и двете риби на всички. 42 И всички ядоха и се наситиха. 43 И вдигнаха дванадесет пълни коша с къшеи хляб, също и от рибите. 44 А онези, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже.

Исус Христос ходи по водата

45 И веднага накара учениците Си да влязат в лодката и да отидат преди Него на отсрещната страна към Витсаида, докато Той разпусне народа. 46 След като се прости с тях, отиде на хълма да се помоли. 47 И като се свечери, лодката беше насред езерото, а Той – сам на сушата. 48 И като ги видя, че се мъчат, като гребат с веслата, защото им беше насрещен вятърът, около четвъртата стража на нощта дойде при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине. 49 А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха; 50 защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори: Дерзайте! Аз съм, не бойте се! 51 И влезе при тях в лодката и вятърът утихна; и те бяха дълбоко разтърсени. 52 Защото не бяха се поучили от чудото с хлябовете, тъй като сърцето им беше закоравяло.

Излекуване на болни в Генисаретските околности

53 И като преминаха отвъд езерото, дойдоха в Генисаретската земя и излязоха на сушата. 54 А когато излязоха от лодката, хората веднага Го познаха; 55 и се разтичаха по цялата онази околност и започнаха да носят на легла болните там, където чуеха, че се намирал Той. 56 И където и да влизаше Исус, в села или градове, или в колиби, слагаха болните по пазарите и Му се молеха да се допрат поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха, се изцеляваха.

Markus 6 | Библия, синодално издание Библия, ревизирано издание