Markus 4 | Библия, синодално издание

1 И пак захвана да поучава край морето; и понеже при Него се събра много народ, Той влезе в кораба и седеше в морето, а целият народ беше на сушата край морето.

2 И поучаваше ги много с притчи, и в учението Си им говореше:

3 слушайте: ето, излезе сеяч да сее;

4 и случи се, когато сееше, едни зърна паднаха край пътя, и долетяха небесните птици и ги изкълваха.

5 Други паднаха на каменисто място, дето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока;

6 а когато изгря слънце, бидоха попарени и, понеже нямаха корен, изсъхнаха.

7 Други паднаха в тръни, и израснаха тръните, заглушиха семето, и то не даде плод.

8 И други паднаха на добра земя и почнаха да дават плод, който поникна и порасна; и принесоха: едно трийсет, друго шейсет, а трето сто.

9 И казваше им: който има уши да слуша, нека слуша!

10 А когато остана насаме, окръжаващите Го заедно с дванайсетте Го попитаха за притчата.

11 И казваше им: вам е дадено да узнаете тайните на царството Божие, а на ония, външните, всичко бива в притчи;

12 за да гледат с очи, и да не видят; за да слушат с уши, и да не разбират; понеже те се боят, да не би някога да се обърнат, и да им се простят греховете.

13 И им казва: нима не разбирате тая притча? Как тогава ще разберете всички притчи?

14 Сеячът сее словото.

15 Посеяното край пътя означава ония, у които се сее словото, но при които, след като го чуят, тозчас дохожда сатаната и грабва словото, посято в сърцата им.

16 Също и посеяното на каменисти места означава ония, които, след като чуят словото, веднага с радост го приемат,

17 ала нямат в себе си корен и са непостоянни; после, кога настане скръб или гонение заради словото, тозчас се съблазняват.

18 Посеяното в тръни означава слушащите словото,

19 но у които грижите на тоя век, примамливото богатство и други пожелания, като влязат в тях, заглушават словото, и то бива безплодно.

20 А посеяното на добра земя са ония, които слушат словото и приемат и принасят плод: едни трийсет, други шейсет, а други сто.

21 И рече им: затова ли се донася светило, за да се тури под крина или под одър? Не затова ли, за да се тури на светилник?

22 Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно; и нищо не е станало, за да бъде скрито, но за да излезе наяве.

23 Ако някой има уши да слуша, нека слуша!

24 И казваше им: обърнете внимание на това, което слушате: с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери и ще се прибави вам, които слушате.

25 Защото, който има, нему ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, що има.

26 И казваше: царството Божие прилича, както кога човек хвърли семе в земята,

27 и спи, и става нощя и дене; а как пониква и расте семето, той не знае.

28 Защото земята сама по себе си ражда първом злак, после клас, след туй пълно зърно в класа;

29 а кога узрее плодът, незабавно изпраща сърп, защото е настанала жетва.

30 И казваше: на какво да оприличим царството Божие, или с каква притча да го изобразим?

31 То е като синапово зърно, което, кога се посее в земята, е най-малко от всички семена земни;

32 а кога се посее, пониква и става поголямо от всички злакове, и пуска големи клони, тъй че под сянката му могат да се подсланят птиците небесни.

33 И с много такива притчи им проповядваше словото, според както можеха да слушат.

34 И без притчи не им говореше, а на учениците Си разясняваше насаме всичко.

35 Него ден вечерта им казва: да минем на отсрещната страна.

36 И като разпуснаха народа, учениците Го взеха със себе си, както беше в кораба; имаше и други ладии с Него.

37 И подигна се голяма буря; а вълните прехвърляха в кораба, тъй че той вече се пълнеше с вода.

38 А Иисус беше заспал при кърмилото на възглавница. Будят Го и Му казват: Учителю, нима не Те е грижа, че загиваме?

39 И като се събуди, запрети на вятъра и каза на морето: млъкни, престани! И вятърът утихна, и настана голяма тишина.

40 И им рече: що сте тъй страхливи? Как нямате вяра!

41 И обзе ги голям страх, и казваха помежду си: кой ли е Този, та и вятърът, и морето Му се покоряват?

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Библия, ревизирано издание

Притча за сеяча

1 И Исус пак започна да поучава край езерото. И при Него се събра едно твърде голямо множество, така че Той влезе в една ладия и седна*; а цялото множество беше на сушата край езерото.

2 И ги поучаваше много с притчи и им казваше в поучението Си:

3 Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее.

4 И когато сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.

5 Други паднаха на скалисто място, където нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;

6 а когато изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха.

7 И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги задушиха, и не дадоха плод.

8 А другите паднаха на добра земя и дадоха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха – кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.

9 И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.

10 И когато Исус остана сам, онези, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.

11 Той им каза: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на онези, външните, всичко се дава в притчи;

12 така че гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости грехът.

13 И им каза: Не разбирате ли тази притча? А как ще разберете всички притчи?

14 Сеячът сее Словото.

15 А онези край пътя, където се сее Словото, са тези, които, като чуят, Сатана веднага идва и грабва посятото в тях Слово.

16 Също и посятото на скалистите места са тези, които, като чуят Словото, веднага с радост го приемат;

17 нямат обаче корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение заради Словото, веднага се съблазняват.

18 Посятото между тръните са други; те са онези, които са слушали Словото,

19 но светските грижи, примамката на богатството и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават Словото и то става безплодно.

20 А посятото на добрата земя са тези, които слушат Словото, приемат го и дават плод – тридесет, шестдесет и стократно.

Светилото и светилникът

21 И им каза: Затова ли се донася светилото, за да го сложат под шиника или под леглото? Не е ли затова, да го поставят на светилника?

22 Защото няма нещо тайно, което да не стане явно; нито е било скрито нещо, освен за да излезе наяве.

23 Ако има някой уши да слуша, нека слуша.

24 Каза им също: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери и ще ви се прибави.

25 Защото, който има, на него ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

Божието Царство е като посято семе, което израства само

26 И каза: Божието царство е, както когато човек, който хвърли семе в земята;

27 и спи и става нощ и ден; а как никне и расте семето, той не знае.

28 Земята от само себе си произвежда, първо стрък, после клас, след това пълно зърно в класа.

29 А когато узрее плодът, начаса изпраща сърп, защото е настанала жътва.

Притча за синаповото зърно

30 Каза още: На какво да оприличим Божието царство или с каква притча да го представим?

31 То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всички семена, които са на земята;

32 но когато бъде посято, расте и става по-голямо от всички градински растения, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.

33 И с много такива притчи им проповядваше Словото, както можеха да слушат.

34 А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.

Исус укротява бурята

35 И в същия ден, когато се свечери, Исус им каза: Да минем на отсрещната страна.

36 И като отпратиха народа, взеха Го със себе си в лодката, така както беше; и имаше други ладии с Него.

37 И се разрази голяма буря и вълните заливаха лодката, така че тя вече се пълнеше с вода.

38 А Той беше на задната част, заспал на възглавница; и те Го събудиха и Му казаха: Учителю! Нима не Те е грижа, че загиваме?

39 И Той, като се събуди, смъмри вятъра и каза на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина.

40 Тогава им каза: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?

41 И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой ли е Този, че и вятърът, и езерото Му се покоряват?

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение. Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание