от Bulgarian Bible Society1И преминаха отвъд морето, в страната Гадаринска. (Мт 8:28; Лк 8:26)2И когато Той излезе от кораба, на часа Го срещна един излязъл от гробищата човек, хванат от нечист дух;3той имаше живелище в гробищата, и никой не можеше да го върже даже с вериги;4защото много пъти бе оковаван с окови и вериги, но той разкъсваше веригите, счупваше оковите, и никой не беше в сила да го укроти;5и всякога, нощя и дене, по хълмове и гробища викаше и се удряше с камъни;6а като видя Иисуса отдалеч, затече се и Му се поклони;7и като извика с висок глас, каза: какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Заклевам Те в Бога, не ме мъчи!8Защото Иисус бе му казал: излез ти, дух нечисти, от човека.9И го попита: как ти е името? А той отговори и рече: легион ми е името, понеже ние сме много.10И молеше го много да не ги изпъжда вън от тая страна.11А там, край планината, пасеше голямо стадо свини.12И всички бесове Го молеха и казваха: прати ни в свините, за да влезем в тях.13Иисус веднага им позволи. И като излязоха нечистите духове, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в морето, а те бяха до две хиляди; и се издавиха в морето.14А ония, които пасяха свините, избягаха, та разказаха в града и в околността. И жителите излязоха да видят, що се е случило.15Дохождат при Иисуса и виждат, че оня, който беше по-рано бесен, в когото имаше легион, седи, облечен и със здрав ум; и се изплашиха.16Ония, които бяха видели, разказваха им, как стана това с бесния и за свините.17И наченаха да Го молят да си отиде от пределите им.18И когато Той влезе в кораба, оня, който беше по-рано бесен, Го помоли да бъде с Него.19Но Иисус му не позволи, а каза: иди си у дома при своите, и разкажи им, какво ти стори Господ и как те помилува.20И отиде, и начена да разправя по Десетоградие, какво му стори Иисус. И всички се чудеха.21Когато Иисус премина пак с кораб на отсамния бряг, при Него се събра много народ. И Той беше край морето.22И ето, дохожда един от началниците на синагогата, на име Иаир, и като Го вижда, пада пред нозете Му23и Го моли много, думайки: щерка ми е на умиране; дойди и възложи върху и ръце, за да оздравее, и тя ще бъде жива.24Иисус тръгна с него. Подире Му вървеше множество народ, и Го притискаха.25Една жена, която страдаше от кръвотечение дванайсет години, (Мт 9:20)26и много бе претеглила от много лекари, потрошила всичко, що имала, и не бе получила никаква полза, а беше и станало още по-зле,27като чу за Иисуса, приближи се изотзад между народа, и се допря до дрехата Му;28защото думаше си: ако се допра само до дрехите Му, ще оздравея.29И тозчас пресекна в нея кръвотечението, и тя усети в тялото си, че е изцерена от болестта.30А в това време Иисус, като усети в Себе Си силата, която излезе от Него, обърна се към народа и рече: кой се допря до дрехите Ми? (Лк 8:45)31Учениците Му казаха: Ти виждаш, че народът Те притиска, а питаш: кой се допря до Мене?32Но Той гледаше наоколо, за да види оная, която извърши това.33Жената пък в страх и трепет, като знаеше, какво стана с нея, приближи се, падна пред Него и Му каза цялата истина.34А Той и рече: дъще, твоята вяра те спаси; иди си смиром, и бъди здрава от болестта си.35Докато Той още говореше, дохождат от началника на синагогата и казват: дъщеря ти умря; какво още правиш труд на Учителя? (Лк 8:49)36Но Иисус, щом чу тия думи, казва началнику на синагогата: не бой се, само вярвай.37И никому не позволи да върви след Него, освен на Петра, Иакова и Иоана, брат Иаковов.38Дохожда в къщата на началника на синагогата и вижда смущение, и плачещи и лелекащи силно.39И като влезе, казва им: що сте се развикали и разплакали? Детето не е умряло, а спи.40А те Му се смееха. Но Той, като отпрати всички, взима със Себе Си бащата и майката на детето и ония, които бяха с Него, и влиза там, дето лежеше детето.41И като хвана детето за ръка, казва му: талита куми, което означава: момиче, тебе казвам, стани!42Момичето веднага стана и начена да ходи, понеже беше на дванайсет години. И се смаяха твърде много.43И Той строго им заповяда, никой да не знае за това, и поръча да и дадат да яде.
1И така, минаха отвъд езерото в Гадаринската страна. (Мт 8:28; Лк 8:26)2И като слезе от лодката, в същия миг от гробищата излезе насреща Му един човек с нечист дух.3Той живееше в гробищата и никой вече не можеше да го върже дори с верига;4защото много пъти го бяха вързвали в окови и с вериги, но той беше разкъсвал веригите и счупвал оковите; и никой нямаше сила да го укроти.5И всякога, нощем и денем, в гробищата и по хълмовете той викаше и се изпонарязваше с камъни.6А като видя Исус отдалеч, завтече се и Му се поклони;7и изкрещя със силен глас: Какво общо имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи.8(Защото Исус му казваше: Излез от човека, душе нечисти!)9А Исус го попита: Как ти е името? А той Му каза: Легион ми е името; защото сме мнозина.10И много Му се молеше да не ги изпраща вън от страната.11А там, на хълма, пасеше голямо стадо свине.12И бесовете Му се молиха: Прати ни в свинете, за да влезем в тях.13Исус им позволи. И нечистите духове излязоха и влязоха в свинете; и стадото, на брой около две хиляди, се спусна по стръмнината в езерото и се издавиха в езерото.14А онези, които ги пасяха, побягнаха и известиха това в града и по селата. И жителите дойдоха да видят какво е станало.15И като дойдоха при Исус, видяха онзи, който преди беше обладан от бесове, в когото беше легионът, да седи облечен и с ума си; и се изпълниха със страх.16А онези, които бяха видели, им разказваха за станалото с обладания от бесовете и за свинете.17И те започнаха да Му се молят да си отиде от техните предели. (Мт 8:34; Д А 16:39)18И когато влизаше в лодката, този, който преди беше обладан от бесове, Му се молеше да бъде заедно с Него. (Лк 8:38)19Той обаче не му позволи, а му каза: Иди си у дома при своите и им кажи какво е направил Господ за теб и как се смили над теб.20И човекът тръгна и започна да разгласява в Десетоградие какви неща направи с него Исус; и всички се чудеха.
Излекуването на жената с кръвотечение и възкресяването на дъщерята на Яир
21Когато Исус пак премина с лодката на отсрещната страна, при Него се събра голямо множество; и Той беше край езерото. (Мт 9:1; Мт 9:18; Лк 8:40)22И дойде един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го видя, падна пред нозете Му (Мт 9:18; Лк 8:41)23и много Му се молеше, като казваше: Малката ми дъщеря е на умиране; моля Ти се да дойдеш и да положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее.24И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше след Него и хората Го притискаха.25И една жена, която беше имала кръвотечение дванадесет години (Лев 15:25; Мт 9:20)26и беше страдала много от мнозина лекари, и беше похарчила за лечение целия си имот, без да види някаква полза, а, напротив, беше и станало по-зле,27като чу отзивите за Исус, промъкна се сред навалицата отзад и се допря до дрехата Му.28Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.29И веднага кръвотечението и престана и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.30И веднага Исус, като усети в Себе Си, че от Него излезе сила, обърна се към множеството и попита: Кой се допря до дрехите Ми? (Лк 6:19; Лк 8:45; Лк 8:46)31Учениците Му отговориха: Ти виждаш, че народът Те притиска, а казваш: Кой се допря до Мене?32Но Той се оглеждаше, за да види тази, която беше направила това.33А жената, уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина.34А Той и каза: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир и бъди здрава от болестта си. (Мт 9:22; Мк 10:52; Д А 14:9)35Докато Той още говореше, дойдоха от къщата на началника на синагогата и казаха: Дъщеря ти умря; защо още затрудняваш Учителя? (Лк 8:49)36А Исус, като дочу това, което си говореха, каза на началника на синагогата: Не бой се, само вярвай.37И не позволи на никого да Го придружи освен на Петър, Яков и Якововия брат Йоан.38И като дойдоха до къщата на началника на синагогата, Той видя вълнение и мнозина, които плачеха и нареждаха на висок глас.39След като Исус влезе, им каза: Защо така се вълнувате и плачете? Детето не е умряло, а спи. (Йн 11:11)40А те Му се присмиваха. Но Той, като изкара навън всички, взе бащата и майката на детето и онези, които бяха с Него, и влезе там, където беше детето. (Д А 9:40)41И като хвана детето за ръка, му каза: Талита куми; което значи: Момиче, на тебе казвам, стани[1]!42И момичето веднага стана и започна да ходи, защото беше на дванадесет години. В същия миг те се смаяха твърде много.43Исус строго им заръча никой да не научи за това; и заповяда да и дадат да яде. (Мт 8:4; Мт 9:30; Мт 12:16; Мт 17:9; Мк 3:12; Лк 5:14)