Lukas 18 | Библия, синодално издание Библия, ревизирано издание

Lukas 18 | Библия, синодално издание
1 Каза им и притча за това, че трябва винаги да се молят и да не падат духом, 2 като рече: в един град имаше съдия, който ни от Бога се боеше, нито от човеци се срамуваше. 3 В същия град имаше една вдовица, и тя дохождаше при него и казваше: защити ме от противника ми. 4 Но той дълго време не рачи. А сетне рече си сам: макар и от Бога да се не боя и от човеци да се не срамувам, 5 но, понеже тая вдовица ми не дава мира, ще я защитя, та да не дохожда вече да ми додява. 6 И рече Господ: чуйте, що казва неправедният съдия! 7 Та Бог ли няма да защити избраниците Си, които викат към Него денем и нощем, макар и да забавя да ги защити? 8 Казвам ви, ще ги защити наскоро. Но Син Човеческий, кога дойде, ще намери ли вяра на земята? 9 Също и на ония, които бяха убедени в себе си, че са праведни, и презираха другите, каза следната притча: 10 двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар. 11 Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: 12 постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам. 13 А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника! 14 Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат. 15 Донасяха при Него и младенци, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха това, забраниха им. 16 Но Иисус, като повика младенците, рече: оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие. 17 Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, няма да влезе в него. 18 И някой си началник Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен? 19 А Иисус му рече: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог; 20 знаеш заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, почитай баща си и майка си. 21 А той рече: всичко това съм опазил от младини. 22 Като чу това, Иисус му каза: още едно ти не достига: всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене. 23 А той, като чу това, натъжи се, защото беше твърде богат. 24 Като видя, че той се натъжи, Иисус рече: колко мъчно ще влязат в царството Божие ония, които имат богатство! 25 Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие. 26 Които чуха това, рекоха: а кой може да се спаси? 27 Но Той рече: невъзможното за човеците е възможно за Бога. 28 Петър пък каза: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме. 29 Той им рече: истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къща, или родители, или братя, или сестри, или жена, или деца, заради царството Божие, 30 и да не е получил много повече в сегашно време, па и в идещия век живот вечен. 31 И като взе със Себе Си дванайсетте, рече им: ето, възлизаме за Иерусалим, и ще се извърши на Сина Човечески всичко, писано чрез пророците: 32 понеже ще Го предадат на езичниците и ще се поругаят над Него, ще Го оскърбят и оплюят, 33 ще Го бичуват и убият; и на третия ден ще възкръсне. 34 Но те нищо от това не разумяха; тия думи за тях бяха потайни, и те не разбираха казаното. 35 А когато Той се приближаваше до Иерихон, един слепец седеше край пътя и просеше; 36 и като чу да минава край него народ, попита: какво е това? 37 Обадиха му, че Иисус Назорей минава. 38 Тогава той завика и каза: Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме! 39 Тия, които вървяха напред, смъмраха го, за да мълчи; но той още по-високо викаше: Сине Давидов, помилуй ме! 40 Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато оня се приближи до Него, попита го: 41 какво искаш да ти сторя? Той рече: Господи, да прогледам. 42 Иисус му рече: прогледай! твоята вяра те спаси. 43 И той веднага прогледа и тръгна след Него, славейки Бога. И целият народ, като видя това, въздаде Богу хвала.

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Библия, ревизирано издание

Притча за неправедния съдия

1 Каза им една притча как трябва всякога да се молят и да не отслабват: 2 В един град имаше един съдия, който от Бога не се боеше и човека не зачиташе. 3 В същия град имаше и една вдовица, която идваше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми. 4 Но той за известно време не искаше. А после си каза: Въпреки че не се боя от Бога и човеците не зачитам, 5 пак, понеже тази вдовица ми досажда, ще отдам правото, за да не ми дотяга с непрестанните си идвания. 6 И Господ каза: Слушайте какво каза неправедният съдия! 7 А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях? 8 Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на земята? 9 И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тази притча: 10 Двама души се изкачиха в храма да се помолят, единият – фарисей, а другият – бирник. 11 Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци – грабители, неправедници, прелюбодейци, и особено не като този бирник. 12 Постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, което придобия. 13 А бирникът, като стоеше надалеч, не смееше дори очите си да повдигне към небето, но се удряше в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене, грешника. 14 Казвам ви, че този си отиде у дома оправдан, а не онзи; защото всеки, който въздига себе си, ще се снижи, а който смирява себе си, ще бъде въздигнат.

Исус Христос благославя децата

15 Донесоха още при Него младенците си, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха това, ги смъмриха. 16 Но Исус ги повика и каза: Оставете дечицата да дойдат при Мен и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство. 17 Истина ви казвам: Който не приеме като детенце Божието царство, той никак няма да влезе в него.

За опасностите от богатството

18 И някой си началник Го попита: Благи Учителю, какво да направя, за да наследя вечен живот? 19 А Исус му отвърна: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен Един Бог. 20 Знаеш заповедите: „Не убивай“; „Не кради“; „Не лъжесвидетелствай“; „Почитай баща си и майка си“. 21 А той каза: Всичко това съм опазил от младостта си. 22 Исус, като го чу, му каза: Едно още не ти достига. Продай всичко, което имаш, и го раздай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и ела и Ме следвай. 23 И той, като чу това, много се наскърби, защото беше твърде богат. 24 И Исус, като го видя, каза: Колко трудно ще влязат в Божието царство онези, които имат богатство! 25 Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство. 26 А онези, които чуха това, казаха: Тогава кой може да се спаси? 27 Той отговори: Невъзможното за човеците е възможно за Бога. 28 А Петър каза: Ето, ние оставихме своите домове и Те последвахме. 29 А Той им каза: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща или жена, или братя, или родители, или деца заради Божието царство, 30 който да не получи многократно повече в настоящото време, а в идещия свят – вечен живот.

Трето предсказание за страданията и възкресението

31 И като повика дванадесетте при Себе Си, им каза: Ето, изкачваме се към Йерусалим и всичко, което е писано чрез пророците за Човешкия Син, ще се изпълни. 32 Защото ще бъде предаден на езичниците, които ще се подиграят с Него и безсрамно ще Го оскърбят, и ще Го заплюят, 33 и ще Го бият, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне. 34 Но те не разбираха нищо от това; и тези думи бяха скрити за тях и не разбираха това, което се казваше.

Излекуването на слепия в Йерихон

35 А когато Той се приближаваше до Йерихон, един слепец седеше край пътя да проси. 36 И като чу, че минава множество хора, попита какво е това. 37 Казаха му, че Исус Назарянинът минава. 38 Тогава той извика: Исусе, сине Давидов, смили се над мен! 39 А тези, които вървяха отпред, го смъмриха да мълчи; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се над мен! 40 И така, Исус се спря и заповяда да Му го доведат. И като се приближи, го попита: 41 Какво искаш да направя за теб? А той каза: Господи, да прогледам. 42 Исус му каза: Прогледай; твоята вяра те изцели. 43 И той веднага прогледа и тръгна след Него, като славеше Бога. И всички хора, като видяха това, въздадоха хвала на Бога.