2 Царе 2 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 След това Давид попита Господа, думайки: да отида ли в някой от Иудините градове? И Господ му каза: иди. Давид пак попита: къде да ида? И Той му рече: в Хеврон. (1 Цар 23:2; 1 Цар 30:7) 2 И Давид отиде там с двете си жени: изреелката Ахиноама и кармелитката Авигея, бивша Навалова жена. (1 Цар 25:42) 3 Давид заведе и людете, които бяха с него, всекиго с челядта му, и се заселиха в град Хеврон. 4 И дойдоха мъжете Иудини и там помазаха Давида за цар над Иудиния дом. И обадиха на Давида, че жителите от Иавис Галаадски погребали Саула. (1 Цар 31:11; 1 Мак 2:57) 5 И Давид прати пратеници до жителите на Иавис Галаадски да им кажат: благословени да сте пред Господа, задето сте сторили тая милост на господаря си Саула (помазаника Господен), и сте го погребали (и сина му Ионатана); (1 Цар 15:13) 6 и сега нека Господ ви възнагради с милост и истина; и аз ще ви сторя добро, задето сте направили това; 7 сега нека се укрепят ръцете ви и бъдете храбри, защото господарят ви Саул умря, и домът Иудин помаза мене за цар над себе си. 8 Но Авенир, Ниров син и началник над Сауловата войска, взе Иевостея, Сауловия син, заведе го в Маханаим, (1 Цар 14:50; 1 Цар 17:55) 9 и го направи цар над Галаад, Ашур и Изреел, над Ефрема и Вениамина и над цял Израил. (Чис 32:40; И Н 19:18)

Чис 32:40И Н 19:18

10 Иевостей, Сауловият син, беше на четирийсет години, когато се възцари над Израиля, и царува две години. Само Иудиният дом остана с Давида. 11 Всичкото време, през което Давид царува в Хеврон над Иудиния дом, беше седем години и шест месеци. (2 Цар 5:5) 12 И отиде Авенир, Нировият син, и слугите на Сауловия син Иевостея, от Маханаим в Гаваон. (И Н 9:3; И Н 21:17)

И Н 9:3И Н 21:17

13 Излезе и Иоав, син Саруев, с Давидовите слуги и се срещнаха при Гаваонския водоем, и застанаха едните на едната страна на водоема, а другите – на другата страна на водоема. (Ер 41:12) 14 И Авенир каза на Иоава: нека станат момците и се поборят пред нас. И Иоав рече: нека станат. 15 И станаха, та отидоха дванайсет вениаминци от страна на Иевостея, Сауловия син, и дванайсет Давидови слуги. 16 Те се хванаха един другиго за главите, забиха един другиму меч в хълбока и паднаха заедно. И това място биде наречено Хелкат-Хацурим, което е в Гаваон. 17 И в оня ден стана много жестоко сражение, и Авенир с израилските люде биде поразен от Давидовите слуги. 18 Там бяха тримата синове на Саруя: Иоав, Авеса и Асаил. А Асаил беше с леки нозе, като сърна в полето. (1 Лет 2:16) 19 Асаил погна Авенира и го гони, без да се отбива ни надясно, ни наляво от стъпките на Авенира. 20 Авенир се озърна назад и каза: ти ли си, Асаиле? Той отговори: аз съм. 21 И Авенир му каза: отбий се надясно или наляво, избери си едного от момците и вземи си неговото оръжие. Но Асаил не рачи да го остави. 22 И Авенир повторно каза на Асаила: остави ме, да те не поваля на земята; с какво лице тогава ще се явя пред брата ти Иоава? 23 (И бива ли това? Върни се при брата си Иоава.) Но оня не рачи да отстъпи. Тогава Авенир обърна копието и го прободе в корема; копието премина през него, и той падна там и умря на мястото. Всички, които минаваха през онова място, дето бе паднал и умрял Асаил, се спираха. (2 Цар 3:27) 24 Иоав и Авеса гониха Авенира. Слънцето бе вече залязло, когато стигнаха до хълм Ама, срещу Гиах, на пътя за Гаваонската пустиня. 25 И вениаминци се събраха около Авенира и съставиха войска и застанаха на връх един хълм. 26 И Авенир извика към Иоава и каза: вечно ли меч ще изтребва? Или не знаеш, че сетнините ще бъдат горчиви? И кога ще кажеш на людете си да престанат да гонят братята си? 27 И Иоав рече: жив Бог! ако ти не бе говорил инак, още тая заран людете щяха да престанат да гонят братята си. 28 И Иоав затръби с тръба, и целият народ се спря, и не гониха вече израилтяните; битката престана. (2 Цар 18:16) 29 Авенир пък и людете му вървяха през равнината цялата оная нощ, преминаха Иордан, минаха през цял Битрон и стигнаха в Маханаим. 30 Върна се и Иоав от гонитбата на Авенира и събра всичкия народ, и от Давидовите слуги, освен Асаила, липсваха деветнайсет души. 31 А Давидовите слуги поразиха вениаминци и Авенировите люде, от които паднаха триста и шейсет души. 32 И взеха Асаила и го погребаха във Витлеем, в бащиния му гроб. А Иоав с людете си вървя цяла нощ и призори стигна в Хеврон.

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society

Помазване на Давид за цар над Юдея

1 След това Давид се допита до ГОСПОДА с думите: Да отида ли в някой от Юдовите градове? И ГОСПОД му отвърна: Иди. Давид пак попита: Къде да отида? А Той му каза: В Хеврон. (Съд 1:1; 1 Цар 23:2; 1 Цар 23:4; 1 Цар 23:9; 1 Цар 30:7; 1 Цар 30:8; 1 Цар 30:31; 2 Цар 2:11; 2 Цар 5:1; 2 Цар 5:3; 3 Цар 2:11)

Съд 1:11 Цар 23:21 Цар 23:41 Цар 23:91 Цар 30:71 Цар 30:81 Цар 30:312 Цар 2:112 Цар 5:12 Цар 5:33 Цар 2:11

2 И така, Давид отиде там с двете си жени, езраелката Ахиноам и Авигея, бившата жена на кармилеца Навал. (1 Цар 30:5) 3 Давид заведе и мъжете, които бяха с него, всеки със семейството му. И се заселиха в хевронските градове. (1 Цар 27:2; 1 Цар 27:3; 1 Цар 30:1; 1 Лет 12:1)

1 Цар 27:21 Цар 27:31 Цар 30:11 Лет 12:1

4 Тогава Юдовите мъже дойдоха и помазаха там Давид за цар над Юдовия дом. И известиха на Давид: Явис-галаадските мъже бяха, които погребаха Саул. (1 Цар 31:11; 1 Цар 31:13; 2 Цар 2:11; 2 Цар 5:5)

1 Цар 31:111 Цар 31:132 Цар 2:112 Цар 5:5

5 Затова Давид прати хора до явис-галаадските мъже да им кажат: Благословени да сте от ГОСПОДА затова, че показахте тази благост към господаря си, към Саул, и го погребахте. (Рут 2:20; Рут 3:10; Пс 115:15)

Рут 2:20Рут 3:10Пс 115:15

6 Сега ГОСПОД нека покаже и към вас милост и вярност. Така и аз ще ви въздам за тази добрина, понеже направихте това. (2 Тим 1:16; 2 Тим 1:18)

2 Тим 1:162 Тим 1:18

7 И така, сега нека се укрепят ръцете ви и бъдете мъжествени; защото господарят ви Саул умря, а Юдовият дом помаза мене за цар.

Война между Юдея и Израил

8 Обаче Авенир, Нировият син, Сауловият военачалник, взе Исвостей, Сауловия син, и го заведе в Маханаим, (1 Цар 14:50) 9 и го направи цар над Галаад, над асурците, над езраелците, над Ефрем, над Вениамин и над целия Израил 10 (Исвостей, Сауловият син, беше на четиридесет години, когато стана цар над Израил и царува две години); но Юдовият дом последва Давид. 11 А времето, през което Давид царува в Хеврон над Юдовия дом, беше седем години и шест месеца. (2 Цар 5:5; 3 Цар 2:11) 12 И така, Авенир, Нировият син, и слугите на Исвостей, Сауловия син, отидоха от Маханаим в Гаваон. (И Н 18:25) 13 Също и Йоав, Саруиният син, и Давидовите слуги излязоха и се срещнаха близо при гаваонския водоем; и едните седнаха от едната страна на водоема, а другите – от другата страна на водоема. (Ер 41:12) 14 Тогава Авенир каза на Йоав: Нека станат сега момците да се поборят пред нас. И Йоав каза: Нека станат. 15 И така, те станаха и преминаха, на брой дванадесет души от Вениамин, от страната на Исвостей, Сауловия син, и дванадесет от Давидовите слуги. 16 Те хванаха всеки съперника си за главата и всеки заби меча си в ребрата на съперника си, и паднаха заедно; затова онова място бе наречено Хелкат-асурим^[1], което е в Гаваон. 17 В онзи ден сражението стана много ожесточено. И Авенир и израилските мъже бяха победени от Давидовите слуги. 18 И там бяха тримата Саруини синове: Йоав, Ависей и Асаил. А Асаил бягаше бързо^[2] като полска сърна. (1 Лет 2:16; 1 Лет 12:8; Пс 18:33; П П 2:17; П П 8:14)

1 Лет 2:161 Лет 12:8Пс 18:33П П 2:17П П 8:14

19 Асаил се спусна след Авенир; и като тичаше, не се отби нито надясно, нито наляво от преследването на Авенир. 20 А Авенир погледна назад и каза: Ти ли си, Асаиле? А той отговори: Аз. 21 Тогава Авенир му каза: Отбий се надясно или наляво, хвани някого от момците и вземи оръжието му. Но Асаил отказа да се отбие от преследването му. 22 Авенир пак каза на Асаил: Спри да ме преследваш; защо да те поваля на земята? Тогава как ще погледна брат ти Йоав в лицето? 23 Но той отказа да спре; затова Авенир го прободе в корема със задния край на копието си, така че копието излезе отзад. И Асаил падна там и умря на място. И всички, които идваха на мястото, където Асаил падна и умря, се спираха. (2 Цар 3:27; 2 Цар 4:6; 2 Цар 20:10)

2 Цар 3:272 Цар 4:62 Цар 20:10

24 А Йоав и Ависей преследваха Авенир. И слънцето залязваше, когато стигнаха до хълма Амма, който е срещу Гия, край пътя за гаваонската пустиня. 25 Вениаминците, като се събраха около Авенир, съставиха една дружина и застанаха на върха на един хълм. 26 Тогава Авенир извика към Йоав: Докога ще се изтребваме с мечове? Не знаеш ли, че сетнината ще бъде горчива? Кога ще кажеш на народа си да престане да преследва братята си? 27 А Йоав отговори: Заклевам се в живота на Бога, че ако ти не беше предложил да се поборят момците, тогава още призори народът щеше да се оттегли от преследването на братята си. (2 Цар 2:14; Пр 17:14) 28 И така, Йоав засвири с тръбата и целият народ се спря, и не преследваха вече Израил, нито се биеха вече. 29 Тогава Авенир и мъжете му вървяха през цялата онази нощ през полето, преминаха Йордан, пропътуваха целия Витрон и дойдоха в Маханаим. 30 А Йоав се върна от преследването на Авенир; и като събра целия народ, видя, че от Давидовите слуги липсваха деветнадесет мъже и Асаил. 31 Но Давидовите слуги бяха убили от вениаминците и от Авенировите хора триста и шестдесет мъже. 32 И вдигнаха Асаил и го погребаха в бащиния му гроб, който беше във Витлеем. А Йоав и мъжете му, като вървяха цяла нощ, стигнаха в Хеврон около зазоряване.