Lukas 19 | Библия, синодално издание

1 След това Иисус влезе в Иерихон и минаваше през него.

2 И ето, някой си, на име Закхей, който беше началник на митарите и богат човек,

3 искаше да види Иисуса, кой е Той, ала не можеше от народа, защото беше малък на ръст;

4 и като се затече напред, покачи се на една смоковница, за да Го види, защото щеше да мине оттам.

5 Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре, видя го и му каза: Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти.

6 И той бързо слезе и Го прие с радост.

7 И всички, като видяха това, зароптаха и казваха: отби се при грешен човек.

8 А Закхей застана и рече Господу: ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно.

9 Тогава Иисус рече за него: днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама,

10 понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото.

11 А когато те слушаха това, прибави една притча, – понеже Той беше близо до Иерусалим, и те мислеха, че тозчас ще се открие царството Божие, –

12 и рече: някой си благороден човек заминаваше за далечна страна, да получи за себе си царство и да се върне;

13 и като повика десет свои слуги, даде им десет мини* и им рече: търгувайте, докле се завърна.

14 Но гражданите му го мразеха, и изпратиха след него пратеници, като казаха: не искаме той да царува над нас.

15 И когато се той завърна, след кат е прие царството, каза да му повикат ония слуги, на които бе дал парите, за да узнае, кой какво е припечелил.

16 Дойде първият и рече: господарю, твоята мина припечели десет мини.

17 И му рече: хубаво, добри рабе; задето ти беше верен в твърде малко, бъди властник на десет града.

18 Дойде вторият и рече: господарю, твоята мина принесе пет мини.

19 Рече и на тогова: и ти бъде над пет града.

20 Дойде и друг и рече: господарю, ето твоята мина, която пазех в кърпа,

21 понеже се боях от тебе, защото ти си жесток човек: взимаш, което не си турил, и жънеш, което не си посеял.

22 Господарят му рече: с твоите уста ще те съдя, лукави рабе: ти знаеше, че съм жесток човек, взимам, което не съм турил, и жъна, което не съм посеял;

23 тогава, защо не даде парите ми в банката, та аз, като дойда, да ги получа с лихва?

24 И рече на присъствуващите: вземете от него мината и я дайте на тогова, който има десет мини.

25 (И му рекоха: господарю, той има десет мини!)

26 Защото, казвам ви, всекиму, който има, ще се даде, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има;

27 а ония мои врагове, които не искаха да царувам над тях, доведете тук и посечете пред мен.

28 Като каза това, Той тръгна по-нататък, възлизайки за Иерусалим.

29 И когато наближи до Витфагия и Витания, до планината, наречена Елеонска, изпрати двама Свои ученици

30 и им рече: идете в отсрещното село; като влезете в него, ще намерите едно вързано осле, което никой човек никога не е възсядал; отвържете го и докарайте.

31 И ако някой ви попита: защо го отвързвате? кажете му тъй: то е потребно Господу.

32 Изпратените отидоха и намериха, както им бе рекъл.

33 А когато отвързваха ослето, стопаните му им рекоха: защо отвързвате ослето?

34 Те отговориха: то е потребно Господу.

35 И го докараха при Иисуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Иисуса.

36 И когато минаваше Той, постилаха дрехите си по пътя.

37 А когато наближаваше вече да превали Елеонската планина, цялото множество ученици, възрадвани, почнаха велегласно да славят Бога за всички чудеса, каквито бяха видели,

38 като казваха: благословен Царят, Който иде в име Господне! Мир на небето и слава във висините!

39 И някои фарисеи измежду народа Му рекоха: Учителю, запрети на учениците Си.

40 Но Той им отговори и рече: казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат.

41 И когато се приближи и видя града, заплака за него

42 и рече: да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир! Но сега това е скрито от очите ти,

43 понеже ще настанат за тебе дни, и враговете ти ще те обиколят с окопи и ще те окръжат, и ще те стеснят отвред,

44 и ще съсипят тебе и децата ти в тебе, и няма да оставят в тебе камък на камък, понеже ти не узна времето, когато беше посетен.

45 И като влезе в храма, почна да пъди ония, които продаваха и купуваха в него,

46 и им казваше: писано е: „домът Ми е дом за молитва“, а вие го направихте разбойнишки вертеп.

47 И поучаваше всеки ден в храма. А първосвещениците и книжниците и народните стареи търсеха да Го убият,

48 и не намираха, какво да Му сторят, защото целият народ Му беше привързан и Го слушаше.

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Библия, ревизирано издание

Обръщението на Закхей

1 След това Исус влезе в Йерихон и минаваше през града.

2 И, ето, един човек на име Закхей, който беше началник на бирниците и беше богат,

3 искаше да види Кой е Исус, но не можеше поради навалицата, защото беше нисък на ръст.

4 И се завтече напред и се покачи на една дива смокиня, за да Го види; понеже щеше да мине през онзи път.

5 Исус, като дойде на това място, погледна нагоре и му каза: Закхей, слез бързо, защото днес трябва да отседна в дома ти.

6 И той побърза да слезе и Го прие с радост.

7 И като видяха това, всички роптаеха и казваха: Отби се при грешен човек.

8 А Закхей стана и каза на Господа: Господи, ето, отсега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му четворно.

9 И Исус му каза: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син.

10 Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.

Притча за десетимата слуги

11 И като слушаха това, Той продължи да говори и каза една притча, защото беше близо до Йерусалим и те си мислеха, че Божието царство веднага ще се яви.

12 Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт и да се върне.

13 И повика десетима от слугите си и им даде десет мнаси; и им каза: Търгувайте с това, докато дойда.

14 Но неговите граждани го мразеха и изпратиха след него посланици да кажат: Не искаме този да царува над нас.

15 А като получи царската власт и се върна, заповяда да повикат при него онези слуги, на които бе дал парите, за да знае какво са припечелили чрез търгуване.

16 И така, дойде първият и каза: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.

17 И му каза: Хубаво, добър слуга! Понеже в твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града.

18 Дойде и вторият и каза: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.

19 А каза и на него: Бъди и ти над пет града.

20 Дойде и друг и каза: Господарю, ето твоята мнаса, която пазих скътана в кърпа,

21 защото се боях от тебе, понеже си строг човек; вземаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял.

22 Господарят му каза: От устата ти ще те съдя, зъл слуга. Знаел си, че съм строг човек, който вземам това, което не съм положил, и жъна, което не съм сял;

23 тогава защо не вложи парите ми в банката; и аз, като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?

24 И каза на стоящите до него: Вземете от него мнасата и я дайте на този, който има десет мнаси.

25 (Казаха му: Господарю, той има вече десет мнаси!)

26 Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

27 А онези мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тук и ги посечете пред мен.

28 И като изрече това, Исус тръгна напред, като се изкачваше към Йерусалим.

Тържественото влизане в Йерусалим

29 И когато се приближи до Витфагия и Витания, до хълма, наречен Елеонски, прати двама от учениците и им каза:

30 Идете в селото, което е насреща ви, в което, като влизате, ще намерите едно вързано осле, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте.

31 И ако някой ви попита: Защо го отвързвате?, кажете така: На Господа трябва.

32 И изпратените отидоха и намериха всичко, както им бе казал.

33 И като отвързваха ослето, стопаните попитаха: Защо отвързвате ослето?

34 А те отвърнаха: На Господа трябва.

35 И го докараха при Исус; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исус.

36 И когато Той минаваше, хората постилаха дрехите си по пътя.

37 А когато вече се приближаваше до превала на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всички велики дела, които бяха видели, и казваха:

38 Благословен Царят, Който иде в Господнето име! Мир на небето и слава във висините!

39 А някои фарисеи от множеството Му казаха: Учителю, смъмри учениците Си.

40 И Той отговори: Казвам ви, че ако тези млъкнат, то камъните ще извикат.

41 И като се приближи и видя града, плака за него и каза:

42 Ех, ако ти бе познал поне в този ден това, което служи за мира ти! Но сега това е скрито от очите ти.

43 Защото ще настанат за тебе дни, когато твоите неприятели ще издигнат валове около тебе, ще те обсадят, ще те притиснат отвред

44 и ще те разорят, и ще избият жителите ти в теб, и няма да оставят в тебе камък върху камък; защото ти не разпозна времето, когато беше посетен.

45 И като влезе в храма, започна да пъди онези, които продаваха; и им казваше:

Изгонването на търговците от храма

46 Писано е: „И домът Ми ще бъде молитвен дом“; а вие го направихте „разбойнически вертеп“.

47 И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и водачите на народа се стараеха да Го погубят.

48 Но не намериха какво да направят, понеже целият народ се прилепваше към Него и Го слушаше.

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение. Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание