Jesaja 58 | Библия, синодално издание Библия, ревизирано издание

Jesaja 58 | Библия, синодално издание
1 Викай високо, не се въздържай; дигни гласа си като тръба, и посочи на народа Ми беззаконието му, и на дома Иаковов – греховете му. 2 Те всеки ден Ме търсят и искат да знаят Моите пътища като народ, който уж постъпва праведно и не оставя законите на своя Бог; те искат от Мене праведен съд, желаят да се приближат към Бога: 3 „защо ние постим, а Ти не видиш? смиряваме душите си, а Ти не знаеш?“ – Ето, в деня, когато постите, вие изпълнявате своята воля и от другите изисквате тежки трудове. 4 Ето, вие постите за караници и разпри и за да биете с дръзка ръка другите; вие не постите в това време тъй, че гласът ви да бъде чут във висинето. 5 Такъв ли е постът, който съм Аз избрал, – денят, в който човек изнурява душата си, когато навежда глава като тръст и под себе си постила вретище и пепел? Това ли ще наречеш пост и ден, Господу угоден? 6 Ето поста, който избрах: разкъсай оковите на неправдата, развържи връзките на ярема, и угнетените пусни на свобода и всеки ярем разкъсай; 7 раздели хляба си с гладните, и скитниците сиромаси заведи у дома си; видиш ли гол, – облечи го, и от еднокръвния си не се крий. 8 Тогава твоята светлина ще се яви като зора, и твоето изцеление скоро ще процъфти, и твоята правда ще тръгне пред тебе, и слава Господня ще те придружава. 9 Тогава ти ще позовеш – и Господ ще чуе, ще извикаш – и Той ще каже: ето Ме! Кога отстраниш изсред себе си ярема, престанеш да дигаш пръст и да говориш оскърбително, 10 и отдадеш на гладния душата си и нахраниш душата на страдалеца, – тогава твоята светлина ще изгрее в тъмнината, и мракът ти ще бъде като пладне; 11 и Господ ще ти бъде винаги водач, и във време на суша ще насища душата ти и ще угои костите ти, и ти ще бъдеш като напоена с вода градина и като извор, чиито води никога не пресекват. 12 Тогава твоите потомци ще застроят вековни пустини: ти ще възстановиш основите на много поколения, и ще те наричат възстановител на развалини, възобновител на пътища за населението. 13 Ако заради съботата въздържиш ногата си да изпълнява прищевките ти в светия Мой ден, и ако наричаш съботата радост, свет ден Господен, чествуван, и ако я почетеш с това, да се не занимаваш с обикновените си работи, да угаждаш на прищевките си и да празнословиш, – 14 то ще имаш радост в Господа, и Аз ще те възкача на височини земни и ще ти дам да вкусиш наследието на Иакова, твоя отец: устата Господни изрекоха това.

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Библия, ревизирано издание

За истинския пост

1 Извикай силно, не се щади; издигни гласа си като тръба и изяви на народа Ми беззаконието им и на Якововия дом – греховете им. 2 При все това те Ме търсят всеки ден и желаят да учат пътищата Ми; като народ, който е извършил правда и не е изоставил постановлението на своя Бог, те искат от Мене праведни наредби и желаят да се приближат до Бога. 3 Защо постихме, казват, а Ти не виждаш? Защо смирихме душата си, а Ти не внимаваш? Ето, в деня на постите си вие се предавате на своите си удоволствия и изисквате да ви се вършат всичките ви работи. 4 Ето, вие постите, за да се препирате и карате и за да се биете нечестиво с юмруци; днес не постите така, че гласът ви да се чуе горе. 5 Такъв ли е постът, който Аз съм избрал – ден, в който човек трябва да смирява душата си? Значи ли да навежда човек главата си като тръстика и да си постила вретище и пепел? Това ли ще наречеш пост и ден, угоден на ГОСПОДА? 6 Не е ли това постът, който Аз съм избрал: да развързваш несправедливите окови, да разхлабваш връзките на ярема, да пускаш на свобода угнетените и да счупваш всеки хомот? 7 Не е ли да разделяш хляба си с гладния и да въвеждаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия, да го обличаш, и да не се криеш от своите еднокръвни? 8 Тогава твоята светлина ще изгрее като зората и здравето ти скоро ще разцъфне; правдата ти ще върви пред теб и славата ГОСПОДНЯ ще ти бъде задна стража. 9 Тогава ще призоваваш и ГОСПОД ще отговаря! Ще извикаш и Той ще каже: Ето Ме! Ако махнеш отсред себе си хомота, соченето с пръст и нечестивите думи, 10 ако подариш на гладния желаното от душата ти и насищаш наскърбената душа, тогава светлината ти ще изгрява в тъмнината и мракът ти ще бъде като пладне; 11 ГОСПОД ще те води всякога, ще насища душата ти в суша и ще дава сила на костите ти; и ти ще бъдеш като напоявана градина и като воден извор, чиито води не пресъхват. 12 И родените от тебе ще съградят отдавна запустелите места*; ще възстановиш основите на много поколения; и ще те нарекат Възстановител на развалините, Възобновител на места за заселване. 13 Ако отдръпнеш крака си в събота, за да не вършиш своята воля в святия Ми ден, и наречеш съботата наслада, свята на ГОСПОДА, ден за почитане, и Го почиташ, като не следваш в нея своите си пътища и не търсиш своето си удоволствие, и не говориш своите си думи, 14 тогава ще се наслаждаваш в ГОСПОДА; и Аз ще те направя да яздиш по високите места на земята и ще те храня в наследството на баща ти Яков; защото устата ГОСПОДНИ изговориха това.