от Bulgarian Bible Society1И спомни си Бог за Ноя и за всички зверове, и за всичкия добитък (и за всички птици и за всички пълзящи гадове), които бяха с него в ковчега; и напрати Бог вятър на земята, и водите престанаха. (Пс 111:6)2И затвориха се изворите на бездната и окната небесни, и престана дъждът от небето. (Бит 7:11)3А водата постепенно се оттегляше от земята, и подир сто и петдесетте дена водата захвана да намалява.4И в седмия месец, на седемнайсетия ден от месеца, ковчегът се спря върху Араратските планини. (Ер 51:27)5Водата постоянно намаляваше до десетия месец; в първия ден на десетия месец се показаха планинските върхове.6След изтичане на четирийсет дена Ной отвори направения от него прозорец на ковчега,7и пусна една врана (за да види, дали е спаднала водата от земята), която, като изхвръкна, отлиташе и прилиташе, докле изсъхна земята от водата.8После пусна един гълъб, за да види, дали се е дръпнала водата от лицето на земята;9но гълъбът не намери място за почивка на нозете си и се върна при него в ковчега; защото по лицето на цялата земя имаше още вода; и той протегна ръката си, хвана го и го внесе при себе си в ковчега.10И почака още други седем дена, и пак пусна гълъба от ковчега.11Гълъбът се върна привечер, и ето, той имаше в човката си пресен лист от маслина; и Ной позна, че водата е спаднала от земята.12Той почака още други седем дена и (пак) пусна гълъба; и той вече се не върна при него.13В шестстотин и първата година (на Ноевия живот), в първия (ден) на първия месец, пресекна водата по земята; и Ной отвори покрива на ковчега, погледа, и ето, земното лице поизсъхнало.14А във втория месец, на двайсет и седмия ден на месеца, земята изсъхна.15И рече (Господ) Бог на Ноя:16излез от ковчега, ти и жена ти, и с тебе синовете ти и жените на твоите синове;17изведи със себе си всички животни, които са с тебе, от всяка плът – птици, добитък и всички пълзящи по земята гадове: нека се пръснат по земята, и нека се плодят и множат по земята. (Бит 1:28; Бит 9:1; Бит 9:7)18Тогава излезе Ной и с него синовете му, и жена му и жените на синовете му;19всички зверове, и (всичкият добитък и) всички птици, всичко, що се движи по земята, според рода си, излязоха от ковчега.20И съгради Ной жертвеник Господу; взе от всеки чист добитък и ох всички чисти птици, и ги принесе всесъжение върху жертвеника.21И помириса Господ приятно благоухание, и рече Господ (Бог) в сърцето Си: няма вече да проклинам земята заради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му; и няма вече да поразявам всичко, що живее, както направих; (Бит 6:5; Мт 15:19; Мк 7:21)22занапред, докле трае земята, сеитба и жетва, студ и пек, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.
Битие 8
Библия, ревизирано издание
от Bulgarian Bible Society1Тогава Бог си спомни за Ной и за всичко живо, и за всичкия добитък, който беше с него в ковчега; и Бог направи вятър да мине по земята и водите престанаха.2Изворите на бездната и небесните отвори също се затвориха и дъждът от небето спря. (Бит 7:11; Йов 38:37)3Малко по малко водите се оттеглиха от земята и след сто и петдесет дни водите започнаха да намаляват. (Бит 7:24)4А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.5Водите намаляваха непрестанно до десетия месец; и на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха.6После, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, който беше направил; (Бит 6:16)7и изпрати гарван, който, като излезе, прелиташе насам-натам, докато водите на земята пресъхнаха.8Тогава Ной изпрати гълъб, за да види дали са престанали водите по лицето на земята.9Но гълъбът, понеже не намери почивка за краката си, се върна при него в ковчега, защото водата беше още по лицето на цялата земя. И той протегна ръка и го взе, и го внесе при себе си в ковчега.10А като изчака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.11И надвечер гълъбът се върна при него и, ето, имаше в устата си пресен маслинен лист; така Ной позна, че водата по земята е спаднала.12След това той почака още седем дни и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него.13В шестстотин и първата година на Ноевия живот, на първия ден от първия месец водата пресъхна на земята; и Ной, като вдигна покрива на ковчега, погледна и ето, повърхността на земята беше изсъхнала.14А на двадесет и седмия ден от втория месец земята съвършено изсъхна.
Излизане от ковчега
15Тогава Бог говори на Ной:16Излез от ковчега ти, жена ти, синовете ти и жените им с теб. (Бит 7:13)17Изведи със себе си всичко живо от всяка твар, която е с тебе – птици, добитък и всички животни, които пълзят по земята, за да се плодят по земята, да раждат и да се умножават по земята. (Бит 1:22; Бит 7:15)18Ной излезе и с него синовете му, жена му и снахите му;19излязоха от ковчега и всички животни, всички птици, всичко, което се движи по земята, според родовете си.20И Ной издигна жертвеник на ГОСПОДА; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица и ги принесе за всеизгаряния на жертвеника; (Лев 11:1)21и ГОСПОД помириса сладко благоухание. И ГОСПОД каза: Няма да проклинам вече земята заради човека, защото намеренията му са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо, както направих. (Бит 3:17; Бит 6:5; Бит 6:17; Бит 9:11; Бит 9:15; Лев 1:9; Йов 14:4; Йов 15:14; Пс 51:5; Ер 17:9; Ез 20:41; Мт 15:19; Рим 1:21; Рим 3:23; 2 Кор 2:15; Еф 5:2)22Докато съществува земята, сеитба и жътва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да изчезнат. (Ис 54:9; Ер 33:20; Ер 33:25)