Jesaja 57 | Библия, синодално издание Библия, ревизирано издание

Jesaja 57 | Библия, синодално издание
1 Праведник умира, и никой не взима това присърце; и благочестиви мъже се грабват от земята, и никой не помисля, че праведникът се от зло изтръгва. 2 Той отива в мир; които ходят по правия път, ще почиват на леглата си. 3 Но приближете се тука вие, синове на магьосница, семе на прелюбодеец и на блудница! 4 Над кого се глумите? Против кого разтваряте уста, изплезвате език? Не сте ли деца на престъпление, семе на лъжа, 5 които сте разпалвани от похот към идоли под всяко клонесто дърво, които колите деца край потоци, между скални пукнатини? 6 В гладките камъни на потоците е твоят дял; те, те са твой жребий; тям правиш ти възлияние и принасяш жертви: мога ли Аз да бъда от това доволен? 7 На висока и величава планина туряш леглото си, и там възлизаш да принасяш жертва. 8 Зад вратата, както и зад спонците, туряш твоите спомени: защото, като се отвърнеш от Мене, ти се разголваш и възлизаш; разширяваш леглото си и се уговаряш с ония от тях, с които обичаш да лежиш, – оглеждаш мястото. 9 Ти си ходила и при царя с благовонна маст и си умножавала твоите мазила, и далеч си пращала своите пратеници и си се унижавала до преизподнята. 10 От дългия си път ти си се уморявала, но не си казвала: „надеждата е изгубена!“ Все още си намирала живост в ръката си, и затова не си усещала ослабване. 11 А от кого се ти изплаши и устраши, та стана невярна и престана да Ме помниш и пазиш в сърцето си? Не е ли затова, че Аз мълчах, и при това дълго, та ти престана да се боиш от Мене? 12 Ще покажа твоята правда и твоите дела, и те не ще бъдат теб в полза. 13 Кога повикаш, ще те избави ли твоята сбирщина? – тях всички вятър ще унесе, духване ще развее; а който се Мене надява, ще наследи земята и ще владее светата Моя планина. 14 И рече: равнете, равнете, изравнете пътя, дигайте пречките от пътя на Моя народ. 15 Защото тъй казва Високият и Превъзвишеният, вечно Живеещият, – Светий е Неговото име: Аз живея в небесната височина и в светилището, също и със съкрушените и смирените духом, за да оживявам духа на смирените и да оживявам сърцата на съкрушените. 16 Защото няма вечно да водя тъжба, нито докрай да се гневя; инак, ще изнемогне пред Мене всеки дух и всяко дихание, което съм сътворил. 17 Заради греха му користолюбие Аз се гневих и го поразявах, скривах лице и негодувах; но той, като се отвърна, отиде по пътя на сърцето си. 18 Видях пътищата му, и ще го изцеля, и ще го водя и ще утешавам него и ония, които го жалят. 19 Аз ще изпълня словото: мир, мир на далечен и на ближен, казва Господ, и ще го изцеля. 20 А нечестивците са като развълнувано море, което не може да се уталожи, и чиито води изхвърлят тиня и кал. 21 Мир няма за нечестивците, казва Бог мой.

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Библия, ревизирано издание

Срещу идолопоклонството и за силата на смирението

1 Праведният загива и никой не взема това присърце; и благочестивите биват отнемани от земята, без да размисли някой, че праведният бива отнет, преди да дойде злото. 2 Той се успокоява; те си почиват на леглата си, всеки, който ходи в правотата си. 3 А вие, синове на магьосница, рожба на прелюбодеец и на блудница, приближете се тук. 4 С кого се подигравате? Против кого сте отворили широко уста и изплезили език? Не сте ли деца на престъпление, рожба на лъжа, 5 вие, които се разпалвате в похотта си между дъбовете, под всяко зелено дърво, които колите децата в деретата, под разцепените скали? 6 Делът ти е между камъчетата на потоците; те, те са твое наследство и на тях си изливала възлияния, принасяла си хлебен принос. Ще мога ли да се удовлетворя за тези неща? 7 На висока и издигната планина си сложила леглото си и там си се изкачвала да принасяш жертва. 8 Зад вратите и стълбовете им си поставила спомена си; защото си се открила на друг освен Мен и си се изкачила; разширила си леглото си и си се съгласила с тях; обикнала си тяхното легло, избрала си място за него. 9 Отишла си и при царя с помади и си умножила ароматите си, пратила си далеч посланиците си и си се унизила дори до преизподнята. 10 Уморила си се от дългия път, но пак не си казала: Няма надежда; намерила си съживление на силата си, затова не си примряла. 11 И от кого си се уплашила или убояла, за да излъжеш и да не си спомниш за Мене, нито да Ме съхраняваш в сърцето си? Не е ли, защото Аз млъкнах, и то от дълго време, понеже ти не се убоя от Мене? 12 Аз ще изявя правдата ти; а колкото до делата ти, те няма да ти бъдат от полза.

Бог обещава помощ и изцеление

13 Когато извикаш, нека те отърват сбирщината на идолите ти; но вятърът ще ги отнесе всички, един лъх ще ги помете; а който уповава на Мене, ще владее земята и ще придобие святия Мой хълм. 14 И ще се каже: Изравнете, изравнете, пригответе пътя, премахнете спънките от пътя на Моя народ. 15 Защото така казва Всевишният и Превъзнесеният, Който обитава вечността, Чието име е Святият: Аз обитавам на високо и свято място, още с онзи, който е със съкрушен и смирен дух, за да съживявам духа на смирените и да съживявам сърцето на съкрушилите се, 16 защото няма да се съдя с хората вечно, нито ще бъда винаги гневен; понеже тогава биха примрели пред Мене духът и душите, които съм създал. 17 Поради беззаконната му лакомия се разгневих и го поразих, отвърнах лицето Си и се разгневих; но той упорито последва пътя на сърцето си. 18 Видях пътищата му и ще го изцеля; още ще го водя и пак ще утеша него и наскърбените му. 19 Аз, Който създавам плода на устните, казва ГОСПОД, ще кажа: Мир, мир на далечния и близкия; и ще го изцеля. 20 А нечестивите са като развълнувано море, защото то не може да утихне и водите му изхвърлят тиня и кал. 21 Няма мир за нечестивите, казва моят Бог.