от Bulgarian Bible Society1Имаше един човек от Раматаим-Цофим, от Ефремова планина, името му беше Елкана, син на Иерохама, син на Илия, син на Тоху, син Цуфов, – ефратец; (1 Цар 9:5; Мт 27:57)2той имаше две жени: едната се казваше Ана, а другата – Фенана; Фенана имаше деца, Ана пък нямаше деца. (Бит 29:31; Лк 1:7)3И в определени дни тоя човек отиваше от града си да се покланя и принася жертва на Господа Саваота в Силом; там бяха (Илий и) двамата му сина Офни и Финеес, свещеници на Господа. (Изх 23:17; И Н 18:1; 1 Цар 4:17)4В деня, когато Елкана принасяше жертва, даваше части на жена си Фенана и на всичките и синове и дъщери;5на Ана пък даваше особена част (тъй като тя нямаше деца), понеже обичаше Ана (повече от Фенана), макар че Господ бе заключил утробата и. (Бит 20:18; Бит 29:30)6Съперницата и я много огорчаваше, та я караше да роптае, задето Господ бе заключил утробата и.7Тъй биваше всяка година, когато тя отиваше в дома Господен: онази я огорчаваше, а тази плачеше (и тъжеше) и не ядеше.8И рече и Елкана, мъж и: Ано! (Тя му отговори: ето ме. И рече и:) защо плачеш и защо не ядеш, и от какво тъжи сърцето ти? Не струвам ли аз за тебе повече от десет сина?9След като ядоха и пиха в Силом, Ана стана (и застана пред Господа). А свещеник Илий седеше тогава на седалището при входа в храма Господен. (1 Цар 3:3)10Тя скърбеше в душата си и се молеше Господу и горко плачеше,11и даде оброк, думайки: Господи (Всемощний Боже) Саваоте! Ако Ти по-гледнеш милостиво на скръбта на Твоята рабиня и си спомниш за мене, и не забравиш рабинята Си и дадеш на рабинята Си дете от мъжки пол, аз ще го дам на Господа (в дар) за през всички дни на живота му; (и вино и сикер няма да пие,) и бръснач няма да се допре до главата му. (Чис 6:5; Чис 30:7; Лк 1:25)12Докато тя се молеше дълго пред Господа, Илий я гледаше в устата;13и понеже Ана говореше в сърцето си, а устата и се само мърдаха, и гласът и се не чуваше, то Илий я сметна за пияна.14И рече и Илий: докога ще бъдеш пияна? Отрезней от виното си (и се махни от лицето Господне).15Ана отговори и рече: не, госпюдарю мой; аз съм жена, която душевно скърби; вино и сикер не съм пила, а изливам душата си пред Господа; (Пс 41:5)16не смятай рабинята си за лоша жена, защото от голямата си печал и от скръбта си говорих аз досега.17Отговори Илий и рече: иди си смиром, и Бог Израилев ще изпълни молбата ти, за която Го моли. (4 Цар 5:19)18А тя отговори: дано рабинята ти намери милост в твоите очи. И тя тръгна по пътя си, и яде, и лицето и не беше вече печално, както попреди. (Рут 2:13)19И сутринта те станаха, поклониха се пред Господа и се върнаха, та отидоха у дома си в Рама. И Елкана позна Ана, жена си, и Господ си спомни за нея. (Бит 30:22)20След няколко време Ана зачена, роди син и му даде име Самуил, понеже (казваше тя) от Господа (Бога Саваота) го измолих. (Евр 11:32)21И отиде мъж и Елкана и цялата му челяд (в Силом), за да принесе годишната жертва Господу и оброците си (и всички десятъци от земята си).22Но Ана не отиде (с него), като каза на мъжа си: когато младенецът бъде отбит от гърди и порасне, тогава ще го заведа, и той ще се яви пред Господа и ще остане там завинаги.23И рече и Елкана, мъж и: прави, що ти е угодно; остани, докато го откърмиш; само Господ да утвърди думата (която е излязла от устата ти). И остана жена му и кърми сина си, докле го откърми.24А когато го откърми, отиде с него в Силом, като взе три телета (и хлябове) и една ефа брашно и мех с вино, и дойде в дома Господен в Силом, и момчето с тях; а момчето беше още дете.25(И доведоха го пред лицето на Господа; и баща му принесе жертва, каквато принасяше Господу в отредените дни. И доведоха момчето) и заклаха теле; и (майка му Ана) доведе момчето при Илия, (1 Цар 1:7)26и рече: о, господарю мой! Да живее душата ти, господарю мой! Аз съм оная същата жена, която стоеше тук при тебе и се молеше Господу;27за това дете се молих, и Господ изпълни молбата ми, за която Му се молих;28и аз го предавам Господу за през всички дни на живота му – да служи на Господа. И тя се поклони там Господу.
1Имаше един човек от Раматаим-софим, от Ефремовата хълмиста земя, на име Елкана, ефратец, син на Ероам, син на Елиу, син на Тоу, син на Суфа. (Рут 1:2; 1 Лет 6:27; 1 Лет 6:34)2Той имаше две жени. Името на едната беше Анна, а името на другата Фенина. И Фенина имаше деца, а Анна нямаше.3Този човек отиваше от града си всяка година, за да се поклони и да принесе жертва на ГОСПОДА на Силите в Сило, където двамата Илийеви синове, Офний и Финеес, бяха свещеници пред ГОСПОДА. (Изх 23:14; Вт 12:5; Вт 16:16; И Н 18:1; Лк 2:41)4И една година, когато настъпи денят, в който Елкана принесе жертвата си, той даде дялове на жена си Фенина; на всичките и синове и на дъщерите и; (Вт 12:17; Вт 12:18; Вт 16:11)5а на Анна даде двоен дял, защото обичаше Анна. Но ГОСПОД беше затворил утробата и. (Бит 30:2)6А съперницата и я дразнеше много, за да я накара да тъжи, затова че ГОСПОД беше затворил утробата и. (Йов 24:21)7(Така ставаше всяка година. Колкото пъти отиваше в ГОСПОДНИЯ дом, всеки път Фенина я дразнеше; а Анна плачеше и не ядеше.)8Но мъжът и Елкана и каза: Анна, защо плачеш? Защо не ядеш и защо е натъжено сърцето ти? Не съм ли ти аз по-желан от десет сина? (Рут 4:15)
Обещанието на Анна и раждането на Самуил
9А като се нахраниха в Сило, Анна стана. (А свещеникът Илий седеше на стол близо до стълба на вратата при ГОСПОДНИЯ храм.) (1 Цар 3:3)10И така, тя, преогорчена в духа си, се молеше на ГОСПОДА и плачеше много. (Йов 7:11; Йов 10:1)11И направи оброк, като каза: ГОСПОДИ на Силите, ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си, ако Си спомниш за мен и не забравиш слугинята Си, а дадеш на слугинята Си мъжко дете, то ще го дам на ГОСПОДА за всичките дни на живота му и бръснач няма да мине през главата му. (Бит 8:1; Бит 28:20; Бит 29:32; Бит 30:22; Изх 4:31; Чис 6:5; Чис 30:3; Съд 11:30; Съд 13:5; 2 Цар 16:12; Пс 25:18)12А като продължаваше да се моли пред ГОСПОДА, Илий забеляза движението на устата и.13Тъй като Анна говореше в сърцето си, само устните и мърдаха, а гласът и не се чуваше. Затова на Илий му се стори, че беше пияна.14И така, Илий и каза: Докога ще си пияна? Остави това твое вино.15А Анна му отговори: Не е така, господарю мой, аз съм жена пренаскърбена в духа си. Не съм пила нито вино, нито сикера, а излях душата си пред ГОСПОДА. (Пс 62:8; Пс 142:2)16Не смятай слугинята си за лоша жена; защото от голямата си мъка и скръб съм говорила досега. (Вт 13:13)17Тогава Илий и отговори: Иди си с мир; и Израилевият Бог нека изпълни прошението, което си отправила към Него. (Съд 18:6; Пс 20:4; Пс 20:5; Мк 5:34; Лк 7:50; Лк 8:48)18А тя каза: Дано слугинята ти придобие благословението ти. Тогава Анна си тръгна и яде, и лицето и не беше вече печално. (Бит 33:15; Рут 2:13; Екл 9:7)19И като станаха рано сутринта и се поклониха пред ГОСПОДА, се върнаха в дома си в Рама. И Елкана позна жена си Анна и ГОСПОД си спомни за нея. (Бит 4:1; Бит 30:22)20И когато се изпълни времето, откакто Анна зачена, тя роди син; и го нарече Самуил[1]; защото си каза: От ГОСПОДА го изпросих.
Самуил – посветен на Господа
21След това Елкана с целия си дом отиде, за да принесе на ГОСПОДА годишната жертва и оброка си. (1 Цар 1:3)22Но Анна не отиде, като каза на мъжа си: Не искам да отида, докато не се отбие детето. След това ще го занеса, за да се яви пред ГОСПОДА и да живее там завинаги. (Изх 21:6; 1 Цар 1:11; 1 Цар 1:28; 1 Цар 2:11; 1 Цар 2:18; 1 Цар 3:1; Лк 2:22)23Мъжът и Елкана и каза: Направи каквото ти се вижда за добре; остани, докато го отбиеш; само ГОСПОД да утвърди словото Си! И така, жената остана у дома и кърмеше сина си, докато го отби. (Чис 30:7; 2 Цар 7:25)24И когато го отби, го взе със себе си заедно с едно тригодишно теле, с една ефа брашно и един мях вино и го доведе в ГОСПОДНИЯ дом в Сило. А детето беше малко. (Вт 12:5; Вт 12:6; Вт 12:11; И Н 18:1)25След като заклаха телето, донесоха детето при Илий. (Лк 2:22)26А Анна каза: О, господарю мой, заклевам се в живота на душата ти, господарю мой, аз съм жената, която беше застанала тук, близо до теб, и се молеше на ГОСПОДА. (Бит 42:15; 4 Цар 2:2; 4 Цар 2:4; 4 Цар 2:6)27За това дете се молех. И ГОСПОД изпълни прошението ми, което отправих към Него. (Мт 7:7)28Затова и аз го дадох на ГОСПОДА. През всичките дни на живота си ще бъде посветено[2] на ГОСПОДА. И тя се поклони там на ГОСПОДА. (Бит 24:26; Бит 24:52; 1 Цар 1:11; 1 Цар 1:22)