Apostelgeschichte 16 | Библия, синодално издание

1 Той пристигна в Дервия и Листра. И ето, там имаше някой си ученик, на име Тимотей, син на една жена иудейка, която бе повярвала, и на баща елин;

2 тоя ученик имаше добро име между братята в Листра и Икония.

3 Него поиска Павел да вземе със себе си; и като го взе, обряза го зарад иудеите, които бяха по ония места; защото всички знаеха, че баща му беше елин.

4 И като ходеха по градовете, поръчваха на верните да пазят заповедите, отредени от апостолите и презвитерите в Иерусалим.

5 И тъй, църквите се утвърдяваха във вярата и на брой се умножаваха всеки ден.

6 Като преминаха Фригия и страната Галатийска, те не бяха допуснати от Духа Светаго да проповядват словото в Асия.

7 А като дойдоха в Мисия, опитваха се да идат във Витиния; но Духът ги не пусна.

8 И като отминаха Мисия, слязоха в Троада.

9 През нощта се яви на Павла видение: стоеше пред него един мъж, македонец, който го молеше и думаше: мини в Македония и ни помогни!

10 След това видение веднага поискахме да тръгнем за Македония, понеже разумяхме, че Господ ни е повикал да проповядваме там Евангелието.

11 И тъй, като отплувахме от Троада, стигнахме направо в Самотраки, а на другия ден – в Неапол,

12 а оттам във Филипи, който в тая част на Македония е първи град – римска колония. В тоя град престояхме няколко дни.

13 А в съботата излязохме извън града при една река, дето имаха обичай да се молят, и като седнахме, говорихме на събралите се жени.

14 И една богобоязлива жена от град Тиатир, на име Лидия, която продаваше багрени платове, слушаше; и Господ и отвори сърцето да внимава на това, що говореше Павел.

15 А когато се покръсти тя и домашните и, помоли ни и рече: ако сте ме признали за вярна Господу, влезте и живейте в къщата ми. И ни придума.

16 И като отивахме на молитва, срещна ни една слугиня, у която имаше дух да предрича, и докарваше голяма печалба на своите господари с врачуването си.

17 Като вървеше след Павла и след нас, тя викаше и думаше: тия човеци са раби на Бога Всевишний и ни възвестяват път за спасение.

18 Това правеше тя през много дни. А Павел, отегчен, обърна се и рече на духа: в името на Иисуса Христа заповядвам ти да излезеш из нея. И духът излезе в същия час.

19 Тогава господарите и, като видяха, че изчезна надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила и ги завлякоха на тържището при началниците.

20 И като ги доведоха пред воеводите, казаха: тия човеци, които са иудеи, бунтуват града ни

21 и проповядват обичаи, каквито ние, като римляни, не бива нито да приемаме, нито да изпълняваме.

22 Тогава тълпата налетя върху тях, а воеводите раздраха дрехите им и заповядаха да ги бият с тояги;

23 и като им наложиха много удари, хвърлиха ги в тъмница, па заповядаха на тъмничния стражар добре да ги пази.

24 Като получи такава заповед, стражарят ги хвърли във вътрешната тъмница, и нозете им стегна в клада.

25 Посред нощ Павел и Сила се молеха и славеха Бога, а затворниците ги слушаха.

26 Изведнъж биде голям трус, тъй че тъмничните основи се поклатиха; веднага всички врати се отвориха, и оковите на всички изпаднаха.

27 А тъмничният стражар, като се събуди и видя, че тъмничните врати са отворени, извади меч и искаше да се убие, понеже мислеше, че затворниците са избягали.

28 Но Павел викна с висок глас и каза: да не си сторил нещо лошо, защото всички сме тук.

29 Той поиска светило, втурна се и разтреперан падна пред Павла и Сила;

30 и като ги изведе вън, каза: господари, какво трябва да правя, за да се спася?

31 А те отговориха: повярвай в Господа Иисуса Христа, и ще се спасиш ти и целият ти дом.

32 И възвестиха словото Господне нему и на всички, които бяха в къщата му.

33 Като ги прибра в оня час през нощта, уми им раните и веднага се покръсти сам той и всичките му домашни;

34 и като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза и се зарадва с целия си дом, задето повярва в Бога.

35 А когато се съмна, воеводите пратиха градски служители, които казаха: пусни ония човеци.

36 Тъмничният стражар обади за това на Павла: воеводите пратиха да ви освободим; прочее, излезте сега и си идете смиром.

37 Но Павел им рече: след като ни биха пред народа без съд и хвърлиха в тъмница нас, римски граждани, сега тайно ли ни пускат? Не, нека дойдат и ни изведат сами.

38 Градските служители обадиха на воеводите тия думи; а те се уплашиха, като чуха, че са римски граждани.

39 И дойдоха, та се извиниха пред тях, изведоха ги и помолиха да излязат от града.

40 А те, като излязоха из тъмницата, отидоха у Лидиини, видяха братята, утешиха ги и си тръгнаха.

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Библия, ревизирано издание

Павел взема Тимотей за спътник

1 После пристигна и в Дервия и Листра; и ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала еврейка, а баща му беше грък.

2 Този ученик имаше характер, одобрен от братята в Листра и Икония.

3 Него Павел пожела да води със себе си, затова го взе и го обряза заради юдеите, които бяха по онези места; понеже всички знаеха, че баща му беше грък.

4 И като ходиха по градовете, предаваха им наредбите, определени от апостолите и презвитерите в Йерусалим, за да ги пазят.

5 Така църквите се утвърждаваха във вярата и от ден на ден се умножаваха числено.

Павел отива в Европа

6 И апостолите преминаха Фригийската и Галатийската земя, като им бе забранено от Святия Дух да проповядват словото в Азия;

7 и като дойдоха до Мизия, опитаха се да отидат във Витиния, но Исусовият Дух не им позволи.

8 И така, като отминаха Мизия, слязоха в Троада.

9 А през нощта на Павел се яви видение: един македонец стоеше и му се молеше: Ела в Македония и ни помогни.

10 И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях.

Проповедта във Филипи

11 И така, като отплавахме от Троада, отправихме се право към Самотраки, а на следващия ден – към Неапол,

12 и оттам към Филипи, който е главният град на онази част от Македония и римска колония. В този град престояхме няколко дни.

13 А в събота излязохме вън от портата край една река, където предполагахме, че става молитва; и седнахме и говорихме на събраните там жени.

14 И някоя си богобоязлива жена на име Лидия от град Тиатир, продавачка на морави платове, слушаше и Господ отвори сърцето да внимава в това, което Павел говореше.

15 И като се кръсти тя и домът, ни помоли: Ако ме признавате за вярна на Господа, влезте в къщата ми и останете. И ни принуди.

Апостолите Павел и Сила в затвора

16 И един ден, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една слугиня, която имаше предсказвателен дух и чрез врачуването си носеше голяма печалба на господарите си.

17 Тя вървеше след Павел и нас и викаше: Тези човеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.

18 Това тя правеше много дни наред. А понеже твърде дотегна на Павел, той се обърна и каза на духа: Заповядвам ти в името на Исус Христос да излезеш от нея. И излезе в същия час.

19 А когато господарите видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павел и Сила и ги завлякоха на пазара пред началниците.

20 И като ги изведоха при градските съдии, казаха: Тези човеци са юдеи и смущават града ни,

21 като проповядват обичаи, които на нас като римляни не е позволено да приемаме или да пазим.

22 Тогава тълпата вкупом се надигна против тях, градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.

23 И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница и заповядаха на началника на тъмницата да ги пази здраво;

24 а той, като получи такава заповед, ги хвърли в по-вътрешната тъмница и стегна добре краката им в клада.

25 Но посред нощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха,

26 внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всички се развързаха.

27 И началникът, когато се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна меча си и щеше да се убие, като мислеше, че затворниците са избягали.

28 Но Павел извика със силен глас и каза: Недей прави никакво зло на себе си, защото всички сме тук.

29 Тогава началникът поиска светило, скочи вътре и разтреперан падна пред Павел и Сила;

30 и ги изведе навън и каза: Господа, какво трябва да направя, за да се спася?

31 А те казаха: Повярвай в Господ Исус Христос и ще се спасиш – ти и домът ти.

32 И говориха Господнето учение на него и на всички, които бяха в дома му.

33 И той ги взе в същия час през нощта и им изми раните; и незабавно се кръстиха, той и домашните му.

34 И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.

35 А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да кажат: Пусни онези човеци.

36 И началникът съобщи думите на Павел, като каза: Градските съдии са пратили да ви пуснем; затова сега излезте и си идете с мир.

37 Но Павел им каза: Биха ни публично, без да сме били осъдени – нас, които сме римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? Така не става; но те нека дойдат и ни изведат.

38 И палачите съобщиха тези думи на градските съдии; а те, като чуха, че са римляни*, се уплашиха;

39 и дойдоха и ги помолиха да бъдат снизходителни, и като ги изведоха, поканиха ги да си отидат от града.

40 А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидия и като се видяха с братята, увещаха ги и си заминаха.

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение. Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание