от Bulgarian Bible Society1Ето имената на синовете Израилеви, които влязоха в Египет с Иакова (баща им), влязоха всеки с (цялата) своя челяд: (Бит 46:8; Д А 7:15)2Рувим, Симеон, Левий и Иуда, (Бит 46:8; Изх 6:14)3Исахар, Завулон и Вениамин,4Дан и Нефталим, Гад и Асир.5А всички, произлезли от чреслата Иаковови, бяха седемдесет (и пет) души; Иосиф пък беше вече в Египет.6И умря Иосиф и всичките му братя и целият им род; (Бит 50:26)7а синовете Израилеви се разплодиха и намножиха, нараснаха и се усилиха извънредно, тъй че оная земя се напълни от тях. (Пс 104:24; Д А 7:17)8И възцари се в Египет нов цар, който не знаеше Иосифа,9и рече на народа си: ето, родът на синовете Израилеви е многоброен и по-силен от нас;10да измъдруваме нещо против тях, за да се не размножават; инак, кога се случи война, ще се съединят и те с нашите неприятели, ще се въоръжат против нас, и ще излязат из (нашата) земя.11И поставиха над тях надзорници на работите, за да ги изнуряват с тежки работи. И те съградиха на фараона градове за припаси: Питом и Раамсес (и Он, сиреч Илиопол).12Но колкото повече ги изнуряваха, толкова повече те се размножаваха и толкова повече нарастваха, тъй че (египтяни) се страхуваха от Израилевите синове. (Пс 104:24)13И затова египтяни с жестокост караха Израилевите синове да работят (Вт 26:6; Юд 5:11)14и правеха живота им горчив с тежката работа над глина и тухли и с всяка полска работа, с всяка работа, на която ги караха с жестокост.15Египетският цар заповяда на бабите, които бабуваха на еврейки и от които едната се казваше Шифра, а другата Фуа,16и (им) рече: кога бабувате на еврейки, гледайте при раждането: ако е момче, убивайте го, ако е момиче, нека живее. (Прем 18:5)17Но бабите се бояха от Бога и не правеха тъй, както им поръчваше египетският цар, и оставяха момчетата живи.18Тогава египетският цар повика бабите и им рече: защо тъй правите, че оставяте момчетата живи?19Бабите отговориха на фараона: еврейските жени не са като египетските: те са здрави, и преди още да отиде бабата при тях, раждат.20Поради това Бог даваше добро на бабите, а народът се множеше и твърде се усилваше.21И понеже бабите се бояха от Бога, Той правеше да преуспяват домовете им. (1 Цар 2:35)22Тогава фараонът заповяда на целия си народ, като каза: всяко новородено (у евреите) момче хвърляйте в реката, а всяко момиче оставяйте живо.
1Ето имената на синовете на Израил, които дойдоха в Египет заедно с Яков; всеки дойде със семейството си: (Бит 46:8; Изх 6:14)2Рувим, Симеон, Левий и Юда,3Исахар, Завулон и Вениамин,4Дан и Нефталим, Гад и Асир.5Всички, които излязоха от чреслата на Яков, бяха седемдесет души; а Йосиф вече беше в Египет. (Бит 46:26; Бит 46:27; Вт 10:22)6И умря Йосиф, всичките му братя и цялото онова поколение. (Бит 50:26; Д А 7:15)7А потомците на Израил се наплодиха и размножиха, увеличиха се и толкова много се засилиха, че египетската земя се изпълни с тях. (Бит 46:3; Вт 26:5; Пс 105:24; Д А 7:17)8Тогава над Египет се възцари нов цар, който не познаваше Йосиф. (Д А 7:18)9Той каза на народа си: Вижте, този народ, израилтяните, са по-многобройни и по-силни от нас; (Пс 105:24)10нека постъпим предвидливо спрямо тях, за да не се размножават, да не би в случай на война да се присъединят и те към неприятелите ни, да воюват против нас и да си отидат от земята ни. (Йов 5:13; Пс 10:2; Пс 83:3; Пс 83:4; Пс 105:25; Пр 16:25; Пр 21:30; Д А 7:19)11Затова поставиха над тях разпоредници, които да ги измъчват с тежък труд; и те съградиха на фараоните Питом и Рамзес градове за житници. (Бит 15:13; Бит 47:11; Изх 2:11; Изх 3:7; Изх 5:4; Изх 5:5; Вт 26:6; Пс 81:6)12Но колкото повече ги измъчваха, толкова повече те се размножаваха и се разпростираха, така че египтяните се страхуваха от израилтяните.13Затова египтяните караха жестоко израилтяните да работят;14огорчаваха живота им с тежка работа да правят кал и кирпичи и да вършат всякакъв вид полска работа – всички неща, които ги караха да работят, бяха много тежки. (Изх 2:23; Изх 6:9; Чис 20:15; Пс 81:6; Д А 7:19; Д А 7:34)15При това египетският цар заповяда на еврейските баби (от които едната се наричаше Шифра, а другата Фуа):16Когато бабувате на еврейките и видите, че раждат[1], ако родят син, убивайте го, но ако родят дъщеря, тогава нека живее.17Но бабите се бояха от Бога и не правеха каквото им заповяда египетският цар, а оставяха живи мъжките деца. (Пр 16:6; Дан 3:16; Дан 3:18; Дан 6:13; Д А 5:29)18Тогава египетският цар повика бабите и им каза: Защо оставяте живи мъжките деца?19А те отговориха на фараона: Понеже еврейките не са като египтянките, защото са пъргави и раждат, преди бабите да дойдат при тях. (И Н 2:4; 2 Цар 17:19; 2 Цар 17:20)20Затова Бог беше благосклонен към бабите. А народът се размножаваше и засилваше твърде много. (Пр 11:18; Екл 8:12; Ис 3:10; Евр 6:10)21И понеже бабите се бояха от Бога, Той им даде собствени семейства[2]. (1 Цар 2:35; 2 Цар 7:11; 2 Цар 7:13; 2 Цар 7:27; 2 Цар 7:29; 3 Цар 2:24; 3 Цар 11:38; Пс 127:1)22Тогава фараонът заповяда на целия си народ: Всеки син, който се роди на евреите, го хвърляйте в Нил[3], а всяка дъщеря оставяйте жива. (Д А 7:19)