Apostelgeschichte 15 | Библия, синодално издание

1 А някои, слезли от Иудея, учеха братята: ако се не обрежете по обреда Моисеев, не можете се спаси.

2 И когато произлезе разногласие и немалка препирня между Павла и Варнава от една страна, и тях – от друга, отредиха Павла и Варнава и някои други от тях да възлязат за тоя въпрос при апостолите и презвитерите в Иерусалим.

3 Те прочее, изпроводени от църквата, минаваха през Финикия и Самария, като разказваха за обръщането на езичниците и произвеждаха голяма радост у всички братя,

4 А като пристигнаха в Иерусалим, бидоха приети от църквата, от апостолите и презвитерите, и разказаха всичко, що Бог бе сторил с тях и как отвори вратата на вярата за езичниците.

5 Тогава станаха някои от фарисейската ерес, които бяха повярвали, и казваха, че те – езичниците, трябва да се обрязват, и да им се заповяда да пазят закона Моисеев.

6 Апостолите и презвитерите се събраха, за да разгледат тоя въпрос.

7 След дълго съвместно разискване стана Петър и им рече: мъже братя! Вие знаете, че Бог от първите дни избра измежду нас мене, та от моите уста да чуят езичниците евангелското слово и да повярват;

8 и Сърцеведецът Бог им засвидетелствува, като им даде Дух Светий, както и нам;

9 и не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти с вярата сърцата им.

10 Сега, прочее, защо изкушавате Бога, като възлагате на врата на учениците иго, което нито нашите бащи, нито ние можахме да понесем.

11 Ала ние вярваме, че с благодатта на Господа Иисуса Христа ще се спасим, както и те.

12 Тогава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павла, които разказваха, какви личби и чудеса стори Бог чрез тях между езичниците.

13 А след като млъкнаха те, заговори Иаков и рече: мъже братя, чуйте ме!

14 Симон обясни, как Бог изпърво посети езичниците да Си избере от тях народ за Свое име;

15 и с това са съгласни думите на пророците, както е писано:

16 „след това ще се обърна и ще възстановя падналата Давилова скиния, и каквото е разрушено в нея, ще възстановя и ще я изправя,

17 за да подирят Господа останалите човеци и всички народи, които са назовани с Моето име, казва Господ, Който върши всичко това“.

18 Познати са Богу отвека всичките Му дела.

19 Затова аз съм на мнение да се не правят мъчнотии на ония от езичниците, които се обръщат към Бога,

20 но да им се пише, да се въздържат от осквернени идоложертвени храни, от блудство, удавнина и кръв, и да не правят на други онова, което не е тям угодно.

21 Защото законът Моисеев от стари времена във всеки град си има човеци, които го проповядват в синагогите, дето се чете всяка събота.

22 Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат изпомежду си Иуда, наречен Варсава, и Сила – предни мъже между братята, и да ги пратят в Антиохия заедно с Павла и Варнава,

23 като по тях им написаха следното: от апостолите, презвитерите и братята поздрав до братята от езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия.

24 Понеже чухме, че някои, излезли от нас, са ви смутили с речите си и размирили душите ви, като говорели да се обрязвате и пазите Закона, каквото не сме им поръчали,

25 ние, като се събрахме, единодушно намерихме за добре да изберем мъже и ги пратим при вас заедно с нашите обични Варнава и Павла,

26 човеци, които изложиха на опасност живота си за името на Господа нашего Иисуса Христа.

27 И тъй, ние пратихме Иуда и Сила, които и устно ще ви обяснят същото.

28 Защото, угодно бе на Светаго Духа и нам да ви не възлагаме вече никакво бреме, освен тия нужни неща:

29 да се въздържате от идолски жертви и от кръв, от удавнина и от блудство, и да не правите на други онова, което не е вам угодно. Като се пазите от това, добре ще сторите. Здравейте!

30 И тъй, изпратените пристигнаха в Антиохия и, като събраха народа, връчиха писмото.

31 А вярващите, като го прочетоха, зарадваха се заради утешението.

32 Иуда пък и Сила, бидейки и сами пророци, с дълга реч увещаха братята и ги утвърдиха.

33 След като прекараха там някое време, братята ги отпуснаха смиром при апостолите.

34 Но Сила намери за добре да остане там. А Иуда се върна в Иерусалим.

35 Павел и Варнава пък живееха в Антиохия, като поучаваха и благовестяха заедно с мнозина други словото Господне.

36 След няколко дни Павел каза на Варнава: да идем пак по всички градове, дето проповядвахме словото Господне, да навидим нашите братя, как са.

37 Варнава изказа мнение да вземат със себе си Иоана, наричан Марко.

38 Но Павел не считаше за достойно да вземат със себе си оногова, който се бе отделил от тях в Памфилия и не бе отишъл с тях по работата, за която бяха пратени.

39 От това се породи разпра, тъй че те се разделиха един от други; и Варнава, като взе Марка, отплува за Кипър;

40 а Павел си избра Сила и тръгна, предаден на Божията благодат от братята,

41 и минаваше през Сирия и Киликия, та утвърдяваше църквите.

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Библия, ревизирано издание

Спорът в Антиохия

1 А някои слязоха от Юдея и учеха братята, като казваха: Ако не се обрежете според Моисеевия обряд, не можете да се спасите.

2 И така, като се получиха немалко противоречия и спорове между тях и Павел и Варнава, братята наредиха Павел и Варнава и някои други от тях да отидат по този въпрос в Йерусалим при апостолите и презвитерите.

3 И те, изпратени от църквата, минаваха през Финикия и през Самария, като разказваха за обръщането на езичниците и доставяха голяма радост на всички братя.

4 А като стигнаха в Йерусалим, бяха приети от църквата и от апостолите и презвитерите и разказваха всичко, което беше извършил Бог чрез тях.

5 Но някои от повярвалите сред фарисейската секта станаха и казаха: Нужно е да се обрязват езичниците и да им се заръча да пазят Моисеевия закон.

Апостолският събор в Йерусалим

6 Тогава апостолите и презвитерите се събраха да разискват този въпрос.

7 И след много разисквания Петър стана и им каза: Братя, вие знаете, че в първите дни Бог избра между вас мене, така че езичниците чрез моите уста да чуят евангелското учение и да повярват.

8 И сърцеведецът Бог им засвидетелства Своята милост, като даде и на тях Святия Дух, както и на нас;

9 и не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им чрез вяра.

10 Ако е тъй, сега защо изпитвате Бога, за да налагате на шията на учениците хомот, който нито бащите ни, нито ние можем да носим?

11 Но ние вярваме, че ще се спасим чрез благодатта на Господ Исус, също както и те.

12 Тогава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павел да разказват какви знамения и чудеса Бог беше извършил чрез тях между езичниците.

13 И след като те свършиха да говорят, Яков взе думата и каза: Братя, послушайте мене.

14 Симон обясни как Бог най-напред посети езичниците, за да вземе измежду тях хора за Своето име.

15 Това е в съгласие и с думите на пророците, както е писано:

16 „След това ще се върна. И пак ще издигна падналата Давидова скиния, и ще съградя наново развалините, и ще я изправя;

17 за да потърсят Господа останалите от човеците и всичките народи, които се наричат с името Ми,

18 казва Господ, Който прави това да е известно отвека.“

19 Затова аз съм на мнение да не отегчаваме тези от езичниците, които се обръщат към Бога,

20 а да им пишем да се въздържат от оскверняване чрез идоли, чрез блудство и чрез яденето на удушени животни и кръв.

21 Защото още от старо време по всички градове е имало такива, които са проповядвали Моисеевия закон, който се прочита всяка събота в синагогите.

Решенията на събора

22 Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат помежду си мъже и да ги пратят в Антиохия с Павел и Варнава, а именно: Юда, наречен Варсава, и Сила, изтъкнати между братята.

23 И им писаха по тях следното: От апостолите и по-старите братя поздрав до братята, които са от езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия.

24 Понеже чухме, че някои, които са излезли от нас, са ви смутили с думите си и са разстроили душите ви като ви казват да се обрязвате и да пазите закона, без да са приели заповед от нас,

25 то ние, като дойдохме до единодушие, намерихме за добре да изберем мъже и да ги пратим до вас заедно с любимите ни Варнава и Павел,

26 човеци, които изложиха живота си на опасност за името на нашия Господ Исус Христос.

27 И така, изпращаме Юда и Сила да ви съобщят и те устно същите неща.

28 Защото се видя добре на Святия Дух и на нас да не ви налагаме никое друго бреме освен следните необходими неща:

29 да се въздържате от ядене на идоложертвено, кръв и удушени животни, също и от блудство; от които, ако се пазите, ще направите добре. Здравейте!

30 И така, изпратените слязоха в Антиохия и като събраха всички вярващи, дадоха им посланието.

31 И те, като го прочетоха, зарадваха се за успокоението, което им даваше.

32 А Юда и Сила, които бяха и сами пророци, увещаваха братята с много думи и ги утвърдиха.

33 И след като престояха там известно време, братята ги оставиха с мир да се върнат при онези, които ги бяха изпратили.

34 Но Сила намери за добре да остане още там.

35 А Павел и Варнава останаха в Антиохия и заедно с мнозина други поучаваха и проповядваха Господнето учение.

Начало на второто пътуване

36 А след няколко дни Павел каза на Варнава: Да се върнем сега по всички градове, където сме проповядвали Господнето учение, и да нагледаме как са братята.

37 И Варнава беше на мнение да вземат със себе си Йоан, наречен Марк;

38 а Павел не намираше за добре да вземат със себе си този, който се беше отделил от тях още от Памфилия и не отиде с тях на делото.

39 И така, възникна разпра помежду им, така че те се отделиха един от друг; и Варнава взе Марк и отплаваха за Кипър,

40 а Павел си избра Сила и тръгна, препоръчан от братята на Господнята благодат.

41 И минаваше през Сирия и Киликия и утвърждаваше църквите.

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение. Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание