от Bulgarian Bible Society1Той пристигна в Дервия и Листра. И ето, там имаше някой си ученик, на име Тимотей, син на една жена иудейка, която бе повярвала, и на баща елин; (Рим 16:21; Фил 2:19; 1 Сол 1:1)2тоя ученик имаше добро име между братята в Листра и Икония.3Него поиска Павел да вземе със себе си; и като го взе, обряза го зарад иудеите, които бяха по ония места; защото всички знаеха, че баща му беше елин. (1 Кор 9:20)4И като ходеха по градовете, поръчваха на верните да пазят заповедите, отредени от апостолите и презвитерите в Иерусалим. (Д А 15:28)5И тъй, църквите се утвърдяваха във вярата и на брой се умножаваха всеки ден.6Като преминаха Фригия и страната Галатийска, те не бяха допуснати от Духа Светаго да проповядват словото в Асия.7А като дойдоха в Мисия, опитваха се да идат във Витиния; но Духът ги не пусна.8И като отминаха Мисия, слязоха в Троада.9През нощта се яви на Павла видение: стоеше пред него един мъж, македонец, който го молеше и думаше: мини в Македония и ни помогни!10След това видение веднага поискахме да тръгнем за Македония, понеже разумяхме, че Господ ни е повикал да проповядваме там Евангелието.11И тъй, като отплувахме от Троада, стигнахме направо в Самотраки, а на другия ден – в Неапол,12а оттам във Филипи, който в тая част на Македония е първи град – римска колония. В тоя град престояхме няколко дни.13А в съботата излязохме извън града при една река, дето имаха обичай да се молят, и като седнахме, говорихме на събралите се жени.14И една богобоязлива жена от град Тиатир, на име Лидия, която продаваше багрени платове, слушаше; и Господ и отвори сърцето да внимава на това, що говореше Павел.15А когато се покръсти тя и домашните и, помоли ни и рече: ако сте ме признали за вярна Господу, влезте и живейте в къщата ми. И ни придума.16И като отивахме на молитва, срещна ни една слугиня, у която имаше дух да предрича, и докарваше голяма печалба на своите господари с врачуването си.17Като вървеше след Павла и след нас, тя викаше и думаше: тия човеци са раби на Бога Всевишний и ни възвестяват път за спасение.18Това правеше тя през много дни. А Павел, отегчен, обърна се и рече на духа: в името на Иисуса Христа заповядвам ти да излезеш из нея. И духът излезе в същия час. (Мт 10:1; Мк 1:34; Мк 16:17)19Тогава господарите и, като видяха, че изчезна надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила и ги завлякоха на тържището при началниците.20И като ги доведоха пред воеводите, казаха: тия човеци, които са иудеи, бунтуват града ни21и проповядват обичаи, каквито ние, като римляни, не бива нито да приемаме, нито да изпълняваме.22Тогава тълпата налетя върху тях, а воеводите раздраха дрехите им и заповядаха да ги бият с тояги; (2 Кор 11:25; 1 Сол 2:2)23и като им наложиха много удари, хвърлиха ги в тъмница, па заповядаха на тъмничния стражар добре да ги пази.24Като получи такава заповед, стражарят ги хвърли във вътрешната тъмница, и нозете им стегна в клада.25Посред нощ Павел и Сила се молеха и славеха Бога, а затворниците ги слушаха.26Изведнъж биде голям трус, тъй че тъмничните основи се поклатиха; веднага всички врати се отвориха, и оковите на всички изпаднаха. (Д А 4:31)27А тъмничният стражар, като се събуди и видя, че тъмничните врати са отворени, извади меч и искаше да се убие, понеже мислеше, че затворниците са избягали.28Но Павел викна с висок глас и каза: да не си сторил нещо лошо, защото всички сме тук.29Той поиска светило, втурна се и разтреперан падна пред Павла и Сила;30и като ги изведе вън, каза: господари, какво трябва да правя, за да се спася?31А те отговориха: повярвай в Господа Иисуса Христа, и ще се спасиш ти и целият ти дом. (Мк 16:16)32И възвестиха словото Господне нему и на всички, които бяха в къщата му.33Като ги прибра в оня час през нощта, уми им раните и веднага се покръсти сам той и всичките му домашни;34и като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза и се зарадва с целия си дом, задето повярва в Бога.35А когато се съмна, воеводите пратиха градски служители, които казаха: пусни ония човеци.36Тъмничният стражар обади за това на Павла: воеводите пратиха да ви освободим; прочее, излезте сега и си идете смиром.37Но Павел им рече: след като ни биха пред народа без съд и хвърлиха в тъмница нас, римски граждани, сега тайно ли ни пускат? Не, нека дойдат и ни изведат сами. (Д А 22:25)38Градските служители обадиха на воеводите тия думи; а те се уплашиха, като чуха, че са римски граждани.39И дойдоха, та се извиниха пред тях, изведоха ги и помолиха да излязат от града.40А те, като излязоха из тъмницата, отидоха у Лидиини, видяха братята, утешиха ги и си тръгнаха.
1После пристигна и в Дервия и Листра; и ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала еврейка, а баща му беше грък. (Д А 14:6; Д А 19:22; Рим 16:21; 1 Кор 4:17; Фил 2:19; 1 Сол 1:1; 1 Сол 3:2; 1 Тим 1:2; 2 Тим 1:2; 2 Тим 1:5)2Този ученик имаше характер, одобрен от братята в Листра и Икония. (Д А 6:3)3Него Павел пожела да води със себе си, затова го взе и го обряза заради юдеите, които бяха по онези места; понеже всички знаеха, че баща му беше грък. (1 Кор 9:20; Гал 2:3; Гал 5:2)4И като ходиха по градовете, предаваха им наредбите, определени от апостолите и презвитерите в Йерусалим, за да ги пазят. (Д А 15:28; Д А 15:29)5Така църквите се утвърждаваха във вярата и от ден на ден се умножаваха числено. (Д А 15:41)
Павел отива в Европа
6И апостолите преминаха Фригийската и Галатийската земя, като им бе забранено от Святия Дух да проповядват словото в Азия;7и като дойдоха до Мизия, опитаха се да отидат във Витиния, но Исусовият Дух не им позволи.8И така, като отминаха Мизия, слязоха в Троада. (2 Кор 2:12; 2 Тим 4:13)9А през нощта на Павел се яви видение: един македонец стоеше и му се молеше: Ела в Македония и ни помогни. (Д А 10:30)10И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях. (2 Кор 2:13)
Проповедта във Филипи
11И така, като отплавахме от Троада, отправихме се право към Самотраки, а на следващия ден – към Неапол,12и оттам към Филипи, който е главният град на онази част от Македония и римска колония. В този град престояхме няколко дни. (Фил 1:1)13А в събота излязохме вън от портата край една река, където предполагахме, че става молитва; и седнахме и говорихме на събраните там жени.14И някоя си богобоязлива жена на име Лидия от град Тиатир, продавачка на морави платове, слушаше и Господ отвори сърцето да внимава в това, което Павел говореше. (Лк 24:45)15И като се кръсти тя и домът, ни помоли: Ако ме признавате за вярна на Господа, влезте в къщата ми и останете. И ни принуди. (Бит 19:3; Бит 33:11; Съд 19:21; Лк 24:29; Евр 13:2)
Апостолите Павел и Сила в затвора
16И един ден, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една слугиня, която имаше предсказвателен дух и чрез врачуването си носеше голяма печалба на господарите си. (1 Цар 28:7; Д А 19:24)17Тя вървеше след Павел и нас и викаше: Тези човеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.18Това тя правеше много дни наред. А понеже твърде дотегна на Павел, той се обърна и каза на духа: Заповядвам ти в името на Исус Христос да излезеш от нея. И излезе в същия час. (Мт 10:1; Мк 1:25; Мк 1:34; Мк 16:17)19А когато господарите видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павел и Сила и ги завлякоха на пазара пред началниците. (Д А 19:25; Д А 19:26; 2 Кор 6:5)20И като ги изведоха при градските съдии, казаха: Тези човеци са юдеи и смущават града ни, (3 Цар 18:17; Д А 17:6)21като проповядват обичаи, които на нас като римляни не е позволено да приемаме или да пазим.22Тогава тълпата вкупом се надигна против тях, градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги. (2 Кор 6:5; 2 Кор 11:23; 2 Кор 11:25; 1 Сол 2:2)23И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница и заповядаха на началника на тъмницата да ги пази здраво;24а той, като получи такава заповед, ги хвърли в по-вътрешната тъмница и стегна добре краката им в клада.25Но посред нощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха,26внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всички се развързаха. (Д А 4:31; Д А 5:19; Д А 12:7; Д А 12:10)27И началникът, когато се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна меча си и щеше да се убие, като мислеше, че затворниците са избягали.28Но Павел извика със силен глас и каза: Недей прави никакво зло на себе си, защото всички сме тук.29Тогава началникът поиска светило, скочи вътре и разтреперан падна пред Павел и Сила;30и ги изведе навън и каза: Господа, какво трябва да направя, за да се спася? (Лк 3:10; Д А 2:37; Д А 9:6)31А те казаха: Повярвай в Господ Исус Христос и ще се спасиш – ти и домът ти. (Мк 16:16; Йн 3:16; Йн 3:36; Йн 6:47; 1 Йн 5:10)32И говориха Господнето учение на него и на всички, които бяха в дома му.33И той ги взе в същия час през нощта и им изми раните; и незабавно се кръстиха, той и домашните му.34И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом. (Лк 5:29; Лк 19:5; Лк 19:6)35А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да кажат: Пусни онези човеци.36И началникът съобщи думите на Павел, като каза: Градските съдии са пратили да ви пуснем; затова сега излезте и си идете с мир.37Но Павел им каза: Биха ни публично, без да сме били осъдени – нас, които сме римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? Така не става; но те нека дойдат и ни изведат. (Д А 22:25)38И палачите съобщиха тези думи на градските съдии; а те, като чуха, че са римляни[1], се уплашиха;39и дойдоха и ги помолиха да бъдат снизходителни, и като ги изведоха, поканиха ги да си отидат от града. (Мт 8:34)40А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидия и като се видяха с братята, увещаха ги и си заминаха. (Д А 16:14)