1.Mose 9 | Библия, синодално издание Библия, ревизирано издание

1.Mose 9 | Библия, синодално издание
1 И благослови Бог Ноя и синовете му и им рече: плодете се и се множете, и пълнете земята (и я владейте); 2 да се боят и да треперят от вас всички зверове земни (и всичкият земен добитък) и всички небесни птици, всичко, що се движи по земята, и всички морски риби: във ваши ръце са те предадени; 3 всичко, що се движи и живее, ще ви бъде за храна; като злак тревист давам ви всичко; 4 само плът с душата и, сиреч с кръвта и, не яжте; 5 Аз ще изискам и вашата кръв, в която е вашият живот, ще я изискам от всеки звяр, ще изискам също душата на човека от ръката на човека, от ръката на брата му; 6 който пролее човешка кръв, и неговата кръв ще се пролее от човешка ръка; защото човек е създаден по образ Божий; 7 а вие се плодете и множете; ширете се по земята и се умножавайте на нея. 8 И рече Бог на Ноя и на синовете му с него: 9 ето, Аз сключвам Моя завет с вас и с потомството ви подир вас, 10 и с всяка жива душа, която е с вас, с птиците и с добитъка, и с всички земни зверове, които са при вас, с всички излезнали от ковчега, с всички земни животни; 11 сключвам Моя завет с вас, че няма вече да бъде изтребяна всяка плът от потопни води и не ще вече да има потоп, който да опустоши земята. 12 И рече (Господ) Бог: ето знакът на завета, който сключвам между Мене и между вас и между всяка жива душа, която е с вас, до вечни родове: 13 Аз поставям Моята дъга в облака, за да бъде знак на (вечния) завет между Мене и между земята. 14 И кога напратя облак на земята, ще се яви дъгата (Ми) в облака; 15 и ще си спомня Моя завет, който е между Мене и между вас и между всяка душа, живееща във всяка плът; и водата няма вече да стане на потоп, за да изтреби всяка плът. 16 И дъгата (Ми) ще бъде в облака, и Аз ще я видя, и ще си спомня вечния завет между Бога (и между земята) и между всяка душа, живееща във всяка плът, която е на земята. 17 И рече Бог на Ноя: това е знакът на завета, що сключих между Мене и между всяка плът, която е на земята. 18 Ноевите синове, които излязоха от ковчега, бяха: Сим, Хам и Иафет. Хам беше баща на Ханаана. 19 Тези тримата бяха Ноеви синове, и от тях се насели цялата земя. 20 Ной почна да обработва земята и насади лозе; 21 и пи вино, опи се, и лежеше гол в шатрата си. 22 И Хам, баща на Ханаана, видя голотата на баща си и излезе, та обади на двамата си братя. 23 А Сим и Иафет взеха дреха и, като я метнаха на рамената си, тръгнаха заднишком и покриха голотата на баща си; лицата им бяха обърнати назад, и те не видяха голотата на баща си. 24 Като отрезвя Ной от виното си и узна, що бе сторил над него по-малкият му син, 25 рече: проклет да е Ханаан; ще бъде роб на робите у братята си. 26 После рече: благословен да е Господ Бог на Сима; а Ханаан ще му бъде роб; 27 да разшири Бог Иафета, и той да се посели в шатрите Симови; а Ханаан ще му бъде роб. 28 И живя Ной след потопа триста и петдесет години. 29 А всички дни на Ноя бяха деветстотин и петдесет години; след това умря.

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Библия, ревизирано издание

Божият Завет с Ной

1 В това време Бог благослови Ной и синовете му, като каза: Плодете се, размножавайте се и напълнете земята. 2 От вас ще се страхуват и ще треперят всички земни животни и всички въздушни птици; те са всичко, което пълзи по земята, и всички морски риби са предадени в ръцете ви. 3 Всичко живо, което се движи, ще ви бъде за храна; давам ви всичко, също както дадох зелената трева. 4 Да не ядете обаче месо с живота му, т. е. с кръвта му. 5 А вашата кръв, кръвта на живота ви, непременно ще изискам; от всяко животно ще я изискам; и от човека, да! От брата на всеки човек ще изискам живота на човека. 6 Който пролее човешка кръв и неговата кръв от човек ще се пролее; защото Бог направи човека по Своя образ. 7 А вие, плодете се и се размножавайте, разплодете се по земята и се умножавайте по нея. 8 После Бог говори на Ной и на синовете му с него: 9 Вижте, Аз поставям завета Си с вас и с потомството ви след вас; 10 и с всичко живо, което е с вас – птиците, добитъка и всички земни животни, които са с вас, да, с всяко земно животно от всичко, което е излязло от ковчега. 11 Поставям завета Си с вас – че няма да бъде изтребена вече никоя твар от водите на потопа, нито ще настане вече потоп да опустоши земята. 12 Бог каза още: Ето белега на завета, който Аз поставям до всички поколения между Мен и вас и всичко живо, което е с вас; 13 поставям дъгата Си в облака и тя ще бъде белег на завет между Мен и земята. 14 Когато докарам облак на земята, дъгата ще се яви в облака; 15 и ще си спомня завета Си, който е между Мен и вас и всичко живо от всяка твар; и водата няма вече да стане потоп за изтреблението на всяка твар. 16 Дъгата ще бъде в облака; и ще я гледам, за да си напомням вечния завет между Бога и всичко живо от всяка твар, която е на земята. 17 Бог каза на Ной: Това е белегът на завета, който установих между Мен и всяка твар, която е на земята.

Синовете на Ной

18 А излезлите от ковчега Ноеви синове бяха Сим, Хам и Яфет; а Хам беше баща на Ханаан. 19 Тези трима бяха Ноеви синове; и от тях бе населена цялата земя. 20 В това време Ной започна да работи земята и насади лозе. 21 И като пи от виното, опи се и се разголи в шатрата си. 22 Хам, Ханаановият баща, видя голотата на баща си и каза на двамата си братя отвън. 23 А Сим и Яфет взеха една дреха и като я сложиха двамата на раменете си, пристъпиха заднишком и покриха голотата на баща си; лицата им гледаха назад и не видяха бащината си голота. 24 Когато Ной изтрезня от виното си и научи за онова, което му беше направил по-младият му син, каза: 25 Проклет да е Ханаан; слуга на слуги ще бъде на братята си. 26 Каза още: Благословен ГОСПОД, Симовият Бог; и Ханаан да му бъде слуга. 27 Бог да разшири Яфет. Да се засели в шатрите на Сим; и Ханаан да им бъде слуга. 28 След потопа Ной живя триста и петдесет години. 29 И всички дни на Ной станаха деветстотин и петдесет години; и умря.