1.Mose 8 | Библия, синодално издание Библия, ревизирано издание

1.Mose 8 | Библия, синодално издание
1 И спомни си Бог за Ноя и за всички зверове, и за всичкия добитък (и за всички птици и за всички пълзящи гадове), които бяха с него в ковчега; и напрати Бог вятър на земята, и водите престанаха. 2 И затвориха се изворите на бездната и окната небесни, и престана дъждът от небето. 3 А водата постепенно се оттегляше от земята, и подир сто и петдесетте дена водата захвана да намалява. 4 И в седмия месец, на седемнайсетия ден от месеца, ковчегът се спря върху Араратските планини. 5 Водата постоянно намаляваше до десетия месец; в първия ден на десетия месец се показаха планинските върхове. 6 След изтичане на четирийсет дена Ной отвори направения от него прозорец на ковчега, 7 и пусна една врана (за да види, дали е спаднала водата от земята), която, като изхвръкна, отлиташе и прилиташе, докле изсъхна земята от водата. 8 После пусна един гълъб, за да види, дали се е дръпнала водата от лицето на земята; 9 но гълъбът не намери място за почивка на нозете си и се върна при него в ковчега; защото по лицето на цялата земя имаше още вода; и той протегна ръката си, хвана го и го внесе при себе си в ковчега. 10 И почака още други седем дена, и пак пусна гълъба от ковчега. 11 Гълъбът се върна привечер, и ето, той имаше в човката си пресен лист от маслина; и Ной позна, че водата е спаднала от земята. 12 Той почака още други седем дена и (пак) пусна гълъба; и той вече се не върна при него. 13 В шестстотин и първата година (на Ноевия живот), в първия (ден) на първия месец, пресекна водата по земята; и Ной отвори покрива на ковчега, погледа, и ето, земното лице поизсъхнало. 14 А във втория месец, на двайсет и седмия ден на месеца, земята изсъхна. 15 И рече (Господ) Бог на Ноя: 16 излез от ковчега, ти и жена ти, и с тебе синовете ти и жените на твоите синове; 17 изведи със себе си всички животни, които са с тебе, от всяка плът – птици, добитък и всички пълзящи по земята гадове: нека се пръснат по земята, и нека се плодят и множат по земята. 18 Тогава излезе Ной и с него синовете му, и жена му и жените на синовете му; 19 всички зверове, и (всичкият добитък и) всички птици, всичко, що се движи по земята, според рода си, излязоха от ковчега. 20 И съгради Ной жертвеник Господу; взе от всеки чист добитък и ох всички чисти птици, и ги принесе всесъжение върху жертвеника. 21 И помириса Господ приятно благоухание, и рече Господ (Бог) в сърцето Си: няма вече да проклинам земята заради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му; и няма вече да поразявам всичко, що живее, както направих; 22 занапред, докле трае земята, сеитба и жетва, студ и пек, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Библия, ревизирано издание
1 Тогава Бог си спомни за Ной и за всичко живо, и за всичкия добитък, който беше с него в ковчега; и Бог направи вятър да мине по земята и водите престанаха. 2 Изворите на бездната и небесните отвори също се затвориха и дъждът от небето спря. 3 Малко по малко водите се оттеглиха от земята и след сто и петдесет дни водите започнаха да намаляват. 4 А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини. 5 Водите намаляваха непрестанно до десетия месец; и на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха. 6 После, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, който беше направил; 7 и изпрати гарван, който, като излезе, прелиташе насам-натам, докато водите на земята пресъхнаха. 8 Тогава Ной изпрати гълъб, за да види дали са престанали водите по лицето на земята. 9 Но гълъбът, понеже не намери почивка за краката си, се върна при него в ковчега, защото водата беше още по лицето на цялата земя. И той протегна ръка и го взе, и го внесе при себе си в ковчега. 10 А като изчака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега. 11 И надвечер гълъбът се върна при него и, ето, имаше в устата си пресен маслинен лист; така Ной позна, че водата по земята е спаднала. 12 След това той почака още седем дни и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него. 13 В шестстотин и първата година на Ноевия живот, на първия ден от първия месец водата пресъхна на земята; и Ной, като вдигна покрива на ковчега, погледна и ето, повърхността на земята беше изсъхнала. 14 А на двадесет и седмия ден от втория месец земята съвършено изсъхна.

Излизане от ковчега

15 Тогава Бог говори на Ной: 16 Излез от ковчега ти, жена ти, синовете ти и жените им с теб. 17 Изведи със себе си всичко живо от всяка твар, която е с тебе – птици, добитък и всички животни, които пълзят по земята, за да се плодят по земята, да раждат и да се умножават по земята. 18 Ной излезе и с него синовете му, жена му и снахите му; 19 излязоха от ковчега и всички животни, всички птици, всичко, което се движи по земята, според родовете си. 20 И Ной издигна жертвеник на ГОСПОДА; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица и ги принесе за всеизгаряния на жертвеника; 21 и ГОСПОД помириса сладко благоухание. И ГОСПОД каза: Няма да проклинам вече земята заради човека, защото намеренията му са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо, както направих. 22 Докато съществува земята, сеитба и жътва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да изчезнат.