1.Mose 22 | Библия, синодално издание Библия, ревизирано издание

1.Mose 22 | Библия, синодално издание
1 Подир тия събития Бог, изкушавайки Авраама, му рече: Аврааме! Той отговори: ето ме! 2 Бог рече: вземи едничкия си син Исаака, когото ти обичаш, и иди в земя Мория, и там го принеси в жертва всесъжение на една от планините, която ще ти по кажа. 3 Авраам стана сутринта рано, оседла ослето си, взе със себе си двама от своите слуги и сина си Исаака; нацепи дърва за всесъжението и стана та отиде на мястото, за което Бог му говори. 4 На третия ден Авраам дигна очи и видя отдалеч мястото. 5 И рече Авраам на слугите си: останете вие тука с ослето; пък аз и син ми ще отидем там, ще се поклоним и ще се върнем при вас. 6 И взе Авраам дърва за всесъжението и натовари сина си Исаака; взе в ръце огън и нож, и тръгнаха двамата заедно. 7 Тогава Исаак проговори на баща си Авраама и рече: тате! Той отговори: ето ме, синко. Той рече: ето огънят и дървата, а де е агнето за всесъжение? 8 Авраам рече: Бог ще Си предвиди, синко, агне за всесъжение. И вървяха нататък двамата заедно. 9 И стигнаха до мястото, за което му бе казал Бог; и направи там Авраам жертвеник, наслага дървата и, като свърза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дървата. 10 Тогава Авраам протегна ръка и взе ножа, за да заколи сина си. 11 Но Ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! Той отговори: ето ме! 12 Ангелът рече: не дигай ръка върху момчето и не прави му нищо; защото сега познах, че се боиш от Бога и не пожали едничкия си син за Мене. 13 Подигна Авраам очи и видя: ето, отзаде му овен, който се бе заплел с рогата си в гъстака. Авраам отиде, взе овена и го принесе всесъжение вместо сина си (Исаака). 14 И нарече Авраам онова място: Иехова-ире*; затова и сега се казва: на планината Господ ще предвиди. 15 И Ангел Господен втори път викна Аврааму от небето 16 и рече: кълна се в Мене Си, казва Господ, че, понеже ти направи туй нещо и не пожали (за Мене) едничкия си син, 17 Аз ще благословя и преблагословя, ще размножа и преумножа твоето семе, както небесните звезди и както пясъка по морския бряг; и твоето семе ще завладее градовете на враговете си; 18 и ще бъдат благословени в твоето семе всички земни народи, задето послуша гласа Ми. 19 И върна се Авраам при слугите си, и станаха та отидоха заедно във Вирсавия, и настани се Авраам във Вирсавия. 20 След тия случки известиха на Авраама, като казаха: ето и Милка роди на брата ти Нахора синове: 21 Уца, негов първенец, Вуза, негов брат, Кемуила, баща Арамов, 22 Кеседа, Хазо, Пилдаша, Идлафа и Ватуила; 23 от Ватуила се роди Ревека. Тия осем (сина) роди Милка на Нахора, Авраамовия брат; 24 и наложницата му, на име Реума, тъй също роди: Теваха, Гахама, Тахаша и Мааха.

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version: © Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society. Used by permission.

Библия, ревизирано издание

Принасяне на Исаак в жертва

1 След тези събития Бог изпита Авраам, като му каза: Аврааме. А той отговори: Ето ме. 2 И Бог каза: Вземи сега единствения си син, когото обичаш, сина си Исаак, и иди в местността Мория, и го принеси там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа. 3 И така, на сутринта Авраам подрани и оседла осела си, и взе със себе си и двама от слугите си и сина си Исаак; и като нацепи дърва за всеизгарянето, стана и отиде на мястото, за което Бог му беше казал. 4 На третия ден Авраам видя мястото отдалеч. 5 Тогава Авраам каза на слугите си: Вие останете тук с осела; а аз и момчето ще отидем дотам и като се поклоним, ще се върнем при вас. 6 И Авраам взе дървата за всеизгарянето и ги натовари на сина си Исаак, а той взе със себе си огън и нож; и двамата отидоха заедно. 7 Тогава Исаак проговори на баща си Авраам: Татко! А той отвърна: Ето ме, синко. И Исаак каза: Ето огъня и дървата, а къде е агнето за всеизгарянето? 8 Авраам отговори: Синко, Бог ще си промисли агнето за всеизгаряне. И двамата вървяха заедно. 9 А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там жертвеник, нареди дървата и като върза сина си Исаак, сложи го на жертвеника върху дървата. 10 И Авраам простря ръката си и взе ножа да заколи сина си. 11 Тогава ангел ГОСПОДЕН му викна от небето и каза: Аврааме, Аврааме! И той отговори: Ето ме. 12 Ангелът каза: Да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му направиш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мен и сина си, единствения си син. 13 Тогава Авраам повдигна очи и видя, че зад него има овен, вплетен с рогата си в един храст; и Авраам отиде, взе овена и го принесе всеизгаряне вместо сина си. 14 И Авраам нарече това място Йехова-ире*; и така се казва и до днес: На хълма ГОСПОД ще промисли. 15 Тогава втори път ангел ГОСПОДЕН викна на Авраам от небето и каза: 16 В Себе Си се заклевам, казва ГОСПОД, че понеже си направил това нещо и не пожали сина си, единствения си син, 17 ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си; 18 в твоето потомство ще се благословят всички народи на земята, защото си послушал гласа Ми. 19 И така, Авраам се върна при слугите си и станаха и отидоха заедно във Вирсавее; и Авраам се настани във Вирсавее. 20 А след тези събития известиха на Авраам: Ето, и Мелха роди синове на брат му Нахор: 21 първородния му Уз, брат му Вуз, Камуил, Арамовия баща, 22 Кесед, Азав, Фалдес, Едлаф и Ватуил. 23 А Ватуил роди Ревека. Тези осем сина роди Мелха на Нахор, Авраамовия брат. 24 Също и наложницата му, на име Ревма, роди Тевек, Гаам, Тахас и Мааха.