от Bulgarian Bible Society1Подир тия събития Бог, изкушавайки Авраама, му рече: Аврааме! Той отговори: ето ме! (Евр 11:17)2Бог рече: вземи едничкия си син Исаака, когото ти обичаш, и иди в земя Мория, и там го принеси в жертва всесъжение на една от планините, която ще ти по кажа.3Авраам стана сутринта рано, оседла ослето си, взе със себе си двама от своите слуги и сина си Исаака; нацепи дърва за всесъжението и стана та отиде на мястото, за което Бог му говори.4На третия ден Авраам дигна очи и видя отдалеч мястото.5И рече Авраам на слугите си: останете вие тука с ослето; пък аз и син ми ще отидем там, ще се поклоним и ще се върнем при вас.6И взе Авраам дърва за всесъжението и натовари сина си Исаака; взе в ръце огън и нож, и тръгнаха двамата заедно.7Тогава Исаак проговори на баща си Авраама и рече: тате! Той отговори: ето ме, синко. Той рече: ето огънят и дървата, а де е агнето за всесъжение?8Авраам рече: Бог ще Си предвиди, синко, агне за всесъжение. И вървяха нататък двамата заедно.9И стигнаха до мястото, за което му бе казал Бог; и направи там Авраам жертвеник, наслага дървата и, като свърза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дървата.10Тогава Авраам протегна ръка и взе ножа, за да заколи сина си.11Но Ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! Той отговори: ето ме!12Ангелът рече: не дигай ръка върху момчето и не прави му нищо; защото сега познах, че се боиш от Бога и не пожали едничкия си син за Мене.13Подигна Авраам очи и видя: ето, отзаде му овен, който се бе заплел с рогата си в гъстака. Авраам отиде, взе овена и го принесе всесъжение вместо сина си (Исаака).14И нарече Авраам онова място: Иехова-ире[1]; затова и сега се казва: на планината Господ ще предвиди.15И Ангел Господен втори път викна Аврааму от небето16и рече: кълна се в Мене Си, казва Господ, че, понеже ти направи туй нещо и не пожали (за Мене) едничкия си син, (Пс 104:9; Лк 1:73; Евр 6:13; 1 Мак 2:52; Сир 44:21)17Аз ще благословя и преблагословя, ще размножа и преумножа твоето семе, както небесните звезди и както пясъка по морския бряг; и твоето семе ще завладее градовете на враговете си;18и ще бъдат благословени в твоето семе всички земни народи, задето послуша гласа Ми. (Бит 12:3; Бит 18:18; Бит 26:4; Пс 71:17; Д А 3:25; Гал 3:8; Гал 3:16; Сир 44:22)19И върна се Авраам при слугите си, и станаха та отидоха заедно във Вирсавия, и настани се Авраам във Вирсавия.20След тия случки известиха на Авраама, като казаха: ето и Милка роди на брата ти Нахора синове:21Уца, негов първенец, Вуза, негов брат, Кемуила, баща Арамов,22Кеседа, Хазо, Пилдаша, Идлафа и Ватуила;23от Ватуила се роди Ревека. Тия осем (сина) роди Милка на Нахора, Авраамовия брат;24и наложницата му, на име Реума, тъй също роди: Теваха, Гахама, Тахаша и Мааха.
1След тези събития Бог изпита Авраам, като му каза: Аврааме. А той отговори: Ето ме. (1 Кор 10:13; Евр 11:17; Як 1:12; 1 Пет 1:7)2И Бог каза: Вземи сега единствения си син, когото обичаш, сина си Исаак, и иди в местността Мория, и го принеси там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа. (2 Лет 3:1; Евр 11:17)3И така, на сутринта Авраам подрани и оседла осела си, и взе със себе си и двама от слугите си и сина си Исаак; и като нацепи дърва за всеизгарянето, стана и отиде на мястото, за което Бог му беше казал.4На третия ден Авраам видя мястото отдалеч.5Тогава Авраам каза на слугите си: Вие останете тук с осела; а аз и момчето ще отидем дотам и като се поклоним, ще се върнем при вас.6И Авраам взе дървата за всеизгарянето и ги натовари на сина си Исаак, а той взе със себе си огън и нож; и двамата отидоха заедно. (Йн 19:17)7Тогава Исаак проговори на баща си Авраам: Татко! А той отвърна: Ето ме, синко. И Исаак каза: Ето огъня и дървата, а къде е агнето за всеизгарянето?8Авраам отговори: Синко, Бог ще си промисли агнето за всеизгаряне. И двамата вървяха заедно.9А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там жертвеник, нареди дървата и като върза сина си Исаак, сложи го на жертвеника върху дървата. (Евр 11:17; Як 2:21)10И Авраам простря ръката си и взе ножа да заколи сина си.11Тогава ангел ГОСПОДЕН му викна от небето и каза: Аврааме, Аврааме! И той отговори: Ето ме.12Ангелът каза: Да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му направиш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мен и сина си, единствения си син. (Бит 26:5; 1 Цар 15:22; Мих 6:7; Мих 6:8; Як 2:22)13Тогава Авраам повдигна очи и видя, че зад него има овен, вплетен с рогата си в един храст; и Авраам отиде, взе овена и го принесе всеизгаряне вместо сина си.14И Авраам нарече това място Йехова-ире[1]; и така се казва и до днес: На хълма ГОСПОД ще промисли.15Тогава втори път ангел ГОСПОДЕН викна на Авраам от небето и каза:16В Себе Си се заклевам, казва ГОСПОД, че понеже си направил това нещо и не пожали сина си, единствения си син, (Пс 105:9; Лк 1:73; Евр 6:13; Евр 6:14)17ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си; (Бит 13:16; Бит 15:5; Бит 24:60; Ер 33:22; Мих 1:9)18в твоето потомство ще се благословят всички народи на земята, защото си послушал гласа Ми. (Бит 12:3; Бит 18:18; Бит 22:3; Бит 22:10; Бит 26:4; Бит 26:5; Д А 3:25; Гал 3:8; Гал 3:9; Гал 3:16; Гал 3:18)19И така, Авраам се върна при слугите си и станаха и отидоха заедно във Вирсавее; и Авраам се настани във Вирсавее. (Бит 21:31)20А след тези събития известиха на Авраам: Ето, и Мелха роди синове на брат му Нахор: (Бит 11:29)21първородния му Уз, брат му Вуз, Камуил, Арамовия баща, (Йов 1:1; Йов 32:2)22Кесед, Азав, Фалдес, Едлаф и Ватуил.23А Ватуил роди Ревека. Тези осем сина роди Мелха на Нахор, Авраамовия брат. (Бит 24:15)24Също и наложницата му, на име Ревма, роди Тевек, Гаам, Тахас и Мааха.