1.Mose 21 | Библия, синодално издание
1И Господ погледна милостно към Сарра, както бе рекъл; и направи Господ на Сарра, както бе говорил.2Сарра зачена и роди Аврааму син в старините му, тъкмо по времето, за което му бе говорил Бог;3и Авраам нарече с име Исаак сина си, който му се роди и когото му роди Сарра;4и обряза Авраам сина си Исаака в осмия ден, както му бе заповядал Бог.5Авраам беше на сто години, когато му се роди син му Исаак.6И рече Сарра: смях ми стори Бог; който чуе за мене, ще се разсмее.7И пак каза: кой би рекъл на Авраама: Сарра ще кърми деца? Защото родих син в старините му.8Детето порасна и го отбиха; и Авраам даде голяма гощавка в деня, когато отбиха (сина му) Исаака.9Видя Сарра, че синът, когото египтянката Агар бе родила Аврааму, се присмива (на сина и Исаака),10и рече на Авраама: изпъди тая робиня и сина и, защото синът на тая робиня не бива да наследи заедно с моя син Исаака.11Това се видя Аврааму много тежко поради сина му (Измаила).12Но Бог рече на Авраама: не се огорчавай за момчето и робинята ти; за всичко, което ти каже Сарра, слушай думата и, защото от Исаака потомство ще се назове с твое име;13и от сина на робинята Аз ще произведа (голям) народ, защото той е твое семе.14Авраам стана сутринта рано, взе хляб и мях с вода, и даде на Агар, като и тури на рамо: даде и и момчето и я изпрати. Тя тръгна и се заблуди в пустиня Вирсавия;15водата в мяха се свърши, и тя остави детето под един храст,16и отиде, та седна надалеч, колкото един стрелей от лък. Защото тя рече: не искам да видя смъртта на детето. И седна (надалечко) срещу (него), и викна та заплака.17И Бог чу гласа на момчето (оттам, дето беше то); и Ангел Божий от небето извика на Агар и и рече: що ти е, Агар? не бой се; Бог чу гласа на момчето оттам, дето е то;18стани, дигни момчето и го хвани за ръка, защото Аз ще произведа от него голям народ.19И Бог и отвори очите, и тя видя кладенец с (жива) вода, и отиде, та напълни мяха с вода и напои момчето.20И Бог беше с момчето; и то порасна, и заживя в пустинята, и стана стрелец с лък.21Той живееше в пустиня Фаран; и му взе майка му жена от египетската земя.22И в онова време Авимелех, със (свата Ахузата и) воеводата си Фихол, рече на Авраама: Бог е с тебе във всичко, каквото правиш;23а сега закълни ми се тук в Бога, че ти няма да пакостиш нито на мене, нито на сина ми, нито на внука ми; и както аз добре постъпвах с тебе, тъй и ти ще постъпваш с мене и със земята, в която си гост.24И рече Авраам: заклевам се,25Тогава Авраам укоряваше Авимелеха за водния кладенец, що бяха отнели Авимелеховите слуги.26А Авимелех (му) каза: не зная, кой е сторил това, пък ти не ми си обадил; аз дори и не съм чувал за това досега.27И взе Авраам дребен и едър добитък и даде на Авимелеха, и двамата сключиха съюз.28И отлъчи Авраам седем женски агнета от стадото на дребния добитък.29А Авимелех рече Аврааму: за какво са тука тия седем женски агнета (от стадото овци), които си отлъчил?30(Авраам) отговори: вземи от ръката ми тия седем женски агнета, та да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал тоя кладенец.31Затова той и нарече това място: Вирсавия, понеже там и двамата се клеха,32и сключиха съюз във Вирсавия. И стана Авимелех, и (сватът му Ахузат и) воеводата му Фихол и се върнаха във Филистимската земя.33И насади (Авраам) при Вирсавия дъбрава, и призова там името на Господа, Вечния Бог.34И живя Авраам във Филистимската земя като странник много дни.
Библия, ревизирано издание
Раждането на Исаак
1А ГОСПОД посети Сара, според както беше казал; и ГОСПОД направи на Сара, както беше казал.2Защото Сара зачена и роди син на Авраам в старините му, в определения му от Бога срок.3И Авраам наименува сина, който му се роди, когото Сара му роди, Исаак*.4На осмия ден Авраам обряза сина си Исаак, според както Бог му беше заповядал.5А Авраам беше на сто години, когато се роди синът му Исаак.6И Сара каза: Бог ми докара смях; всеки, който чуе, ще се смее заради мене.7Добави още: Кой би казал на Авраам, че Сара ще кърми деца? – Защото му родих син в старините му.8А когато детето порасна, го отбиха; и в деня, когато отбиха Исаак, Авраам направи голямо угощение.
Агар и синът и Исмаил
9А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото беше родила на Авраам, се присмива;10затова каза на Авраам: Изгони тази слугиня и сина и; защото синът на тази слугиня няма наследство с моя син Исаак.11Тези думи обаче се видяха на Авраам твърде тежки заради сина му Исмаил.12Но Бог каза на Авраам: Да не ти се види тежко за момчето и за слугинята ти; относно всичко, което ти каже Сара, послушай думите и, защото по името на Исаак ще се наименува твоето потомство.13Но и от сина на слугинята ще направя да стане народ, понеже е твой син.14Тогава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мях с вода и ги даде на Агар, като ги сложи на рамото и; даде и още детето и я изпрати. А тя тръгна и се заблуди в пустинята Вирсавее.15Но водата в меха се изчерпа; и майка му хвърли детето под един храст16и отиде и седна насреща, далече колкото един хвърлей на стрела, защото си каза: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака.17А Бог чу гласа на момчето; и ангел Божий извика към Агар от небето и и каза: Какво ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото, където е.18Стани, вдигни момчето и го хвани с ръката си, защото ще направя от него велик народ.19Тогава Бог и отвори очите и тя видя кладенец с вода; и отиде да напълни меха с вода и даде на момчето да пие.20Бог беше с момчето, което, като порасна, се засели в пустинята и стана стрелец.21Засели се във Фаранската пустиня; и майка му му взе жена от египетската земя.
Авраам в спор с Авимелех
22По онова време Авимелех, с военачалника си Фихол, говори на Авраам: Бог е с тебе във всичко, което правиш.23И така, сега закълни ми се тук в Бога, че няма да постъпваш невярно с мене, нито със сина ми, нито с внука ми; а според благостта, която съм показал към тебе, ще показваш и ти към мен и към земята, в която си пребивавал.24И Авраам каза: Заклевам се.25След това Авраам изобличи Авимелех за водния кладенец, който Авимелеховите слуги бяха отнели насила.26Но Авимелех отговори: Не знам кой е направил това нещо; нито ти си ми казал, нито аз съм чул за това до днес.27Тогава Авраам взе овце и говеда и ги даде на Авимелех, и двамата сключиха договор помежду си.28А Авраам отдели седем женски агнета от стадото.29Авимелех попита Авраам: Какви са тези женски агнета, които си отделил?30А той каза: Тези седем женски агнета ще вземеш от мене, да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал този кладенец.31Затова той нарече онова място Вирсавее, защото там се заклеха двамата.32Така те сключиха договор във Вирсавее; след това Авимелех и военачалникът му Фихол станаха и се върнаха във Филистимската земя.33Тогава Авраам посади дъбрава във Вирсавее и там призова името на Йехова, Вечния Бог.34И Авраам престоя във Филистимската земя много дни.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.