Sprüche 17 | Верен

1 По-добре сух залък и спокойствие с него отколкото къща, пълна с пиршества, и кавга. 2 Мъдър слуга ще владее над син, който докарва срам, и ще вземе дял от наследството между братята. 3 Топилнята е за среброто и пещта за златото, но ГОСПОД изпитва сърцата. 4 Злодеят слуша устните на греха и лъжецът дава ухо на езика на погибелта. 5 Който се присмива на сиромаха, хули Създателя му и който се радва на бедствие, няма да остане ненаказан. 6 Синовете на синовете са венецът на старците и славата на синовете са техните бащи. 7 Превъзходната реч не подхожда на безумен, много по-малко – лъжливи устни на началник. 8 Подаръкът е като безценен камък в очите на притежателя си, накъдето и да се обърне, успява. 9 Който покрива престъпление, се стреми към любов, а който разказва за работата, разделя най-близки приятели. 10 Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, отколкото сто бича – на безумния. 11 Злият човек търси само разпри, затова жесток пратеник ще бъде изпратен против него. 12 По-добре да срещне човека мечка лишена от малките си, отколкото безумен в глупостта му. 13 Който възвръща зло за добро, злото няма да се отдалечи от дома му. 14 Започването на кавга е като отприщване на вода, затова остави караницата, преди да се е разпалила. 15 Който оправдава безбожния и който осъжда праведния – и двамата са мерзост за ГОСПОДА. 16 Какво ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, като няма разум? 17 Приятел обича всякога и като брат се явява в беда. 18 Човек без разум стиска ръка и става поръчител на ближния си. 19 Който обича препирня, обича престъпление и който въздига вратата си, търси унищожение. 20 Който има коварно сърце, не намира добро и който има лукав език, пада в зло. 21 Който роди глупак, за скръб му е и бащата на безумния няма радост. 22 Веселото сърце е благотворно лекарство, а унил дух изсушава костите. 23 Безбожният приема подкуп от пазвата, за да изкриви пътищата на правосъдието. 24 Пред лицето на разумния е мъдростта, а очите на безумния са към краищата на земята. 25 Безумен син е тъга за баща си и горчивина за тази, която го е родила. 26 Да се глобява праведният също не е добре, още повече да бъдат бити благородните за правото. 27 Който пести думите си, е умен и хладнокръвният е благоразумен. 28 Дори и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, който затваря устата си – за разумен.

English Standard Version

1 Better is a dry morsel with quiet than a house full of feasting* with strife. 2 A servant who deals wisely will rule over a son who acts shamefully and will share the inheritance as one of the brothers. 3 The crucible is for silver, and the furnace is for gold, and the Lord tests hearts. 4 An evildoer listens to wicked lips, and a liar gives ear to a mischievous tongue. 5 Whoever mocks the poor insults his Maker; he who is glad at calamity will not go unpunished. 6 Grandchildren are the crown of the aged, and the glory of children is their fathers. 7 Fine speech is not becoming to a fool; still less is false speech to a prince. 8 A bribe is like a magic* stone in the eyes of the one who gives it; wherever he turns he prospers. 9 Whoever covers an offense seeks love, but he who repeats a matter separates close friends. 10 A rebuke goes deeper into a man of understanding than a hundred blows into a fool. 11 An evil man seeks only rebellion, and a cruel messenger will be sent against him. 12 Let a man meet a she-bear robbed of her cubs rather than a fool in his folly. 13 If anyone returns evil for good, evil will not depart from his house. 14 The beginning of strife is like letting out water, so quit before the quarrel breaks out. 15 He who justifies the wicked and he who condemns the righteous are both alike an abomination to the Lord. 16 Why should a fool have money in his hand to buy wisdom when he has no sense? 17 A friend loves at all times, and a brother is born for adversity. 18 One who lacks sense gives a pledge and puts up security in the presence of his neighbor. 19 Whoever loves transgression loves strife; he who makes his door high seeks destruction. 20 A man of crooked heart does not discover good, and one with a dishonest tongue falls into calamity. 21 He who sires a fool gets himself sorrow, and the father of a fool has no joy. 22 A joyful heart is good medicine, but a crushed spirit dries up the bones. 23 The wicked accepts a bribe in secret* to pervert the ways of justice. 24 The discerning sets his face toward wisdom, but the eyes of a fool are on the ends of the earth. 25 A foolish son is a grief to his father and bitterness to her who bore him. 26 To impose a fine on a righteous man is not good, nor to strike the noble for their uprightness. 27 Whoever restrains his words has knowledge, and he who has a cool spirit is a man of understanding. 28 Even a fool who keeps silent is considered wise; when he closes his lips, he is deemed intelligent.

Sprüche 17 | Верен English Standard Version