Притчи 17 | Верен :: ERF Bibleserver

Верен

1 По-добре сух залък и спокойствие с него отколкото къща, пълна с пиршества, и кавга. 2 Мъдър слуга ще владее над син, който докарва срам, и ще вземе дял от наследството между братята. 3 Топилнята е за среброто и пещта за златото, но ГОСПОД изпитва сърцата. 4 Злодеят слуша устните на греха и лъжецът дава ухо на езика на погибелта. 5 Който се присмива на сиромаха, хули Създателя му и който се радва на бедствие, няма да остане ненаказан. 6 Синовете на синовете са венецът на старците и славата на синовете са техните бащи. 7 Превъзходната реч не подхожда на безумен, много по-малко – лъжливи устни на началник. 8 Подаръкът е като безценен камък в очите на притежателя си, накъдето и да се обърне, успява. 9 Който покрива престъпление, се стреми към любов, а който разказва за работата, разделя най-близки приятели. 10 Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, отколкото сто бича – на безумния. 11 Злият човек търси само разпри, затова жесток пратеник ще бъде изпратен против него. 12 По-добре да срещне човека мечка лишена от малките си, отколкото безумен в глупостта му. 13 Който възвръща зло за добро, злото няма да се отдалечи от дома му. 14 Започването на кавга е като отприщване на вода, затова остави караницата, преди да се е разпалила. 15 Който оправдава безбожния и който осъжда праведния – и двамата са мерзост за ГОСПОДА. 16 Какво ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, като няма разум? 17 Приятел обича всякога и като брат се явява в беда. 18 Човек без разум стиска ръка и става поръчител на ближния си. 19 Който обича препирня, обича престъпление и който въздига вратата си, търси унищожение. 20 Който има коварно сърце, не намира добро и който има лукав език, пада в зло. 21 Който роди глупак, за скръб му е и бащата на безумния няма радост. 22 Веселото сърце е благотворно лекарство, а унил дух изсушава костите. 23 Безбожният приема подкуп от пазвата, за да изкриви пътищата на правосъдието. 24 Пред лицето на разумния е мъдростта, а очите на безумния са към краищата на земята. 25 Безумен син е тъга за баща си и горчивина за тази, която го е родила. 26 Да се глобява праведният също не е добре, още повече да бъдат бити благородните за правото. 27 Който пести думите си, е умен и хладнокръвният е благоразумен. 28 Дори и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, който затваря устата си – за разумен.

English Standard Version

от Crossway

1 Better is a dry morsel with quiet than a house full of feasting^[1] with strife. (Пр 15:17) 2 A servant who deals wisely will rule over a son who acts shamefully and will share the inheritance as one of the brothers. (2 Цар 16:4; Пр 10:5; Пр 17:21; Пр 17:25; Пр 19:26)

2 Цар 16:4Пр 10:5Пр 17:21Пр 17:25Пр 19:26

3 The crucible is for silver, and the furnace is for gold, and the Lord tests hearts. (1 Лет 29:17; Пс 26:2; Пр 27:21; Ер 17:10; Мал 3:3)

1 Лет 29:17Пс 26:2Пр 27:21Ер 17:10Мал 3:3

4 An evildoer listens to wicked lips, and a liar gives ear to a mischievous tongue. 5 Whoever mocks the poor insults his Maker; he who is glad at calamity will not go unpunished. (Йов 31:29; Пр 14:31; Пр 16:5; Пр 24:17; Авд 1:12; Мт 25:40; Мт 25:45)

Йов 31:29Пр 14:31Пр 16:5Пр 24:17Авд 1:12Мт 25:40Мт 25:45

6 Grandchildren are the crown of the aged, and the glory of children is their fathers. (Пс 127:3; Пс 128:6; Пр 16:31) 7 Fine speech is not becoming to a fool; still less is false speech to a prince. (Пр 6:17; Пр 19:10; Пр 26:1) 8 A bribe is like a magic^[2] stone in the eyes of the one who gives it; wherever he turns he prospers. (Изх 23:8; Пр 17:23; Пр 18:16; Пр 19:6; Пр 21:14; Ис 1:23; Ам 5:12)

Изх 23:8Пр 17:23Пр 18:16Пр 19:6Пр 21:14Ис 1:23Ам 5:12

9 Whoever covers an offense seeks love, but he who repeats a matter separates close friends. (Пр 10:12; Пр 16:28) 10 A rebuke goes deeper into a man of understanding than a hundred blows into a fool. 11 An evil man seeks only rebellion, and a cruel messenger will be sent against him. (3 Цар 2:29) 12 Let a man meet a she-bear robbed of her cubs rather than a fool in his folly. (2 Цар 17:8; Пр 27:3; Ос 13:8) 13 If anyone returns evil for good, evil will not depart from his house. (2 Цар 12:10; Пс 35:12; Пс 109:4; Пр 20:22; Мт 5:39)

2 Цар 12:10Пс 35:12Пс 109:4Пр 20:22Мт 5:39

14 The beginning of strife is like letting out water, so quit before the quarrel breaks out. (Пр 20:3; Пр 25:8) 15 He who justifies the wicked and he who condemns the righteous are both alike an abomination to the Lord. (Изх 23:7; Йов 34:17; Пс 94:21; Пр 17:26; Пр 18:5; Пр 24:24; Ис 5:23)

Изх 23:7Йов 34:17Пс 94:21Пр 17:26Пр 18:5Пр 24:24Ис 5:23

16 Why should a fool have money in his hand to buy wisdom when he has no sense? (Пр 23:23) 17 A friend loves at all times, and a brother is born for adversity. (Рут 1:16; Йов 6:14; Пр 18:24; Пр 27:10)

Рут 1:16Йов 6:14Пр 18:24Пр 27:10

18 One who lacks sense gives a pledge and puts up security in the presence of his neighbor. 19 Whoever loves transgression loves strife; he who makes his door high seeks destruction. (Пр 11:2; Пр 29:23) 20 A man of crooked heart does not discover good, and one with a dishonest tongue falls into calamity. (Пр 11:20) 21 He who sires a fool gets himself sorrow, and the father of a fool has no joy. (Пр 10:1; Пр 19:13) 22 A joyful heart is good medicine, but a crushed spirit dries up the bones. (Пс 22:15; Пр 12:25; Пр 15:13) 23 The wicked accepts a bribe in secret^[3] to pervert the ways of justice. (Пр 17:8; Мих 3:11; Мих 7:3) 24 The discerning sets his face toward wisdom, but the eyes of a fool are on the ends of the earth. (Вт 30:11; Пр 14:6; Пр 15:14; Екл 2:14)

Вт 30:11Пр 14:6Пр 15:14Екл 2:14

25 A foolish son is a grief to his father and bitterness to her who bore him. (Пр 10:1; Пр 17:21; Пр 23:25) 26 To impose a fine on a righteous man is not good, nor to strike the noble for their uprightness. (Пр 17:15) 27 Whoever restrains his words has knowledge, and he who has a cool spirit is a man of understanding. (Пр 10:19; Як 1:19) 28 Even a fool who keeps silent is considered wise; when he closes his lips, he is deemed intelligent. (Йов 13:5)