Psalm 90 | Schlachter 2000 :: ERF Bibleserver

Schlachter 2000

1 Ein Gebet Moses, des Mannes Gottes. Herr, du bist unsere Zuflucht von Geschlecht zu Geschlecht! (5Mo 33,1; 5Mo 33,27; Ps 36,8; Jer 31,3)

5Mo 33,15Mo 33,27Ps 36,8Jer 31,3

2 Ehe die Berge wurden und du die Erde und den Erdkreis hervorbrachtest, ja, von Ewigkeit zu Ewigkeit bist du Gott! (Spr 8,25; Jes 26,4; Mi 5,1; Hab 1,12)

Spr 8,25Jes 26,4Mi 5,1Hab 1,12

3 Du lässt den Menschen zum Staub zurückkehren und sprichst: Kehrt zurück, ihr Menschenkinder! (1Mo 3,19; Pred 12,6) 4 Denn tausend Jahre sind vor dir wie der gestrige Tag, der vergangen ist, und wie eine Nachtwache. (2Petr 3,8) 5 Du lässt sie dahinfahren wie eine Wasserflut, sie sind wie ein Schlaf, wie das Gras, das am Morgen aufsprießt; (Ps 73,20; Jes 29,7) 6 am Morgen blüht es und sprießt, am Abend welkt es und verdorrt. (Hi 14,2; Jes 40,6; 1Petr 1,24) 7 Denn wir werden aufgerieben durch deinen Zorn und schnell hinweggerafft durch deinen Grimm. (4Mo 14,35) 8 Du hast unsere Missetaten vor dich hingestellt, unser geheimstes Tun in das Licht deines Angesichts. (Hi 14,16; Jer 16,17) 9 Denn alle unsere Tage schwinden dahin durch deinen Zorn; wir verbringen unsere Jahre wie ein Geschwätz. (Jak 4,14) 10 Unser Leben währt siebzig Jahre, und wenn es hoch kommt, so sind’s achtzig Jahre; und worauf man stolz ist, das war Mühsal und Nichtigkeit, denn schnell enteilt es, und wir fliegen dahin. (2Mo 19,12; Hi 14,10; Ps 21,5; Ps 31,17; Spr 3,2; Eph 6,2)

2Mo 19,12Hi 14,10Ps 21,5Ps 31,17Spr 3,2Eph 6,2

11 Wer erkennt aber die Stärke deines Zorns, deinen Grimm, so wie es der Furcht vor dir entspricht? (Ps 90,7; Jes 13,13; Jer 10,10; Offb 6,15; Offb 14,9)

Ps 90,7Jes 13,13Jer 10,10Offb 6,15Offb 14,9

12 Lehre uns unsere Tage richtig zählen, damit wir ein weises Herz erlangen!^[1] (Hi 28,28; Ps 39,5; Eph 5,15) 13 Kehre zurück, o HERR! Wie lange noch? Und hab Erbarmen mit deinen Knechten! (4Mo 10,36; 5Mo 32,36; Ps 103,13) 14 Sättige uns früh mit deiner Gnade, so wollen wir jubeln und fröhlich sein unser Leben lang. (Ps 40,17; Ps 104,27; Ps 107,9; Ps 126,3; Ps 147,14)

Ps 40,17Ps 104,27Ps 107,9Ps 126,3Ps 147,14

15 Erfreue uns so viele Tage, wie du uns beugtest, so viele Jahre, wie wir Unglück sahen. (Hi 42,10; Kla 3,32; Röm 8,18) 16 Lass deinen Knechten dein Walten sichtbar werden, und deine Herrlichkeit ihren Kindern! (2Mo 16,10; 4Mo 23,23; Jes 40,5; Mk 7,37; Joh 11,40)

2Mo 16,104Mo 23,23Jes 40,5Mk 7,37Joh 11,40

17 Und die Freundlichkeit des Herrn, unsres Gottes, sei über uns, und das Werk unsrer Hände fördere du für uns, ja, das Werk unsrer Hände wollest du fördern! (1Chr 16,34; Neh 6,15; Ps 34,9; Spr 16,3; 1Kor 15,58; Eph 2,10; Tit 3,4)

1Chr 16,34Neh 6,15Ps 34,9Spr 16,31Kor 15,58Eph 2,10Tit 3,4

Библия, ревизирано издание

von Bulgarian Bible Society

Божията справедливост и човешката ограниченост

(По слав. 89.)

1 Молитва на Божия човек Моисей^[1]. Господи, Ти си ни бил обиталище от род в род, (5Mo 33,27; Hes 11,16)

5Mo 33,27Hes 11,16

2 преди да се родят планините и да си дал съществуване на земята и вселената, отвека и довека Ти си Бог. (Spr 8,25; Spr 8,26) 3 Превръщаш човека в пръст и казваш: Върнете се, човешки синове. (1Mo 3,19; Pred 12,7) 4 Защото хиляда години са пред Тебе като вчерашния ден, който е преминал, и като нощна стража. (2Petr 3,8) 5 Като с порой ги завличаш; те стават като сън; сутрин са като трева, която пораства; (Ps 73,20; Ps 103,15; Jes 40,6)

Ps 73,20Ps 103,15Jes 40,6

6 сутрин цъфти и расте; вечер се окосява и изсъхва. (Hi 14,2; Ps 92,7) 7 Защото се довършваме от Твоя гняв и от негодуванието Ти сме смутени. 8 Положил си беззаконията ни пред Себе Си, тайните ни грехове – в светлината на лицето Си. (Ps 19,12; Ps 50,21; Jer 16,17)

Ps 19,12Ps 50,21Jer 16,17

9 Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти, свършваме годините си като въздишка. 10 Дните на живота ни са естествено^[2] седемдесет години или даже, където има сила, осемдесет години; но и най-добрите от тях са труд и скръб, защото бързо преминават и ние отлитаме. 11 Кой знае силата на гнева Ти и на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх? 12 Научи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце. (Ps 39,4) 13 Върни се, ГОСПОДИ; докога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си. (5Mo 32,36; Ps 135,14)

5Mo 32,36Ps 135,14

14 Насити ни рано с милостта Си, за да се радваме и веселим през всичките си дни. (Ps 85,6; Ps 149,2) 15 Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал, и с годините, в които сме виждали зло. 16 Нека се яви Твоето дело на слугите Ти и Твоята слава – върху децата им. (Hab 3,2) 17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа, нашия Бог, да ни ръководи; и утвърждавай за нас делото на ръцете ни. Да! Делото на ръцете ни – утвърждавай го. (Ps 27,4; Jes 26,12)