Psalm 103,1 | Schlachter 2000

Schlachter 2000

1 Von David. Lobe den HERRN, meine Seele, und alles, was in mir ist, seinen heiligen Namen! (Ps 42,6; Ps 42,12; Ps 99,3; Ps 103,20; Ps 104,1; Ps 104,22; Ps 146,1; Mk 12,30)

Ps 42,6Ps 42,12Ps 99,3Ps 103,20Ps 104,1Ps 104,22Ps 146,1Mk 12,30

2 Lobe den HERRN, meine Seele, und vergiss nicht, was er dir Gutes getan hat! (5Mo 6,12; Mi 6,5) 3 Der dir alle deine Sünden vergibt und heilt alle deine Gebrechen; (5Mo 32,39; Jes 43,25; Eph 1,7) 4 der dein Leben vom Verderben erlöst, der dich krönt mit Gnade und Barmherzigkeit; (Ps 5,13; Ps 65,12; Jes 38,17) 5 der dein Alter mit Gutem sättigt, dass du wieder jung wirst wie ein Adler. (Ps 34,11; Ps 90,14; Ps 104,28; Jes 40,31)

Ps 34,11Ps 90,14Ps 104,28Jes 40,31

6 Der HERR übt Gerechtigkeit und schafft Recht allen Unterdrückten. (Ps 68,20; Lk 4,18) 7 Er hat seine Wege Mose wissen lassen, die Kinder Israels seine Taten. (Neh 9,10; Ps 111,6) 8 Barmherzig und gnädig ist der HERR, geduldig und von großer Güte. (5Mo 4,31; Ps 86,15) 9 Er wird nicht immerzu rechten und nicht ewig zornig bleiben. (Jes 57,16; Mi 7,18) 10 Er hat nicht mit uns gehandelt nach unseren Sünden und uns nicht vergolten nach unseren Missetaten. (Esr 9,13; Hi 33,27; Jes 1,18) 11 Denn so hoch der Himmel über der Erde ist, so groß ist seine Gnade über denen, die ihn fürchten; (Ps 36,6) 12 so fern der Osten ist vom Westen, hat er unsere Übertretungen von uns entfernt. (Jes 44,22; Jer 50,20) 13 Wie sich ein Vater über Kinder erbarmt, so erbarmt sich der HERR über die, welche ihn fürchten; (Jes 49,15; Jer 31,20; Mal 3,17) 14 denn er weiß, was für ein Gebilde wir sind; er denkt daran, dass wir Staub sind. (1Mo 2,7; 1Mo 3,19; Pred 3,20) 15 Die Tage des Menschen sind wie Gras; er blüht wie eine Blume auf dem Feld; (1Petr 1,24) 16 wenn ein Wind darübergeht, so ist sie nicht mehr da, und ihre Stätte kennt sie nicht mehr. (Hi 7,8; Jes 40,6; Jak 4,14) 17 Aber die Gnade des HERRN währt von Ewigkeit zu Ewigkeit über denen, die ihn fürchten, und seine Gerechtigkeit bis zu den Kindeskindern (Ps 71,18; Spr 13,22; Jes 59,21; Hes 37,25; Lk 1,50)

Ps 71,18Spr 13,22Jes 59,21Hes 37,25Lk 1,50

18 bei denen, die seinen Bund bewahren und an seine Gebote gedenken, um sie zu tun. (5Mo 7,9; 2Kön 23,3; Ps 25,10) 19 Der HERR hat seinen Thron im Himmel gegründet, und seine Königsherrschaft regiert über alles. (1Chr 29,10; Ps 11,4; Dan 4,31) 20 Lobt den HERRN, ihr seine Engel, ihr starken Helden, die ihr seinen Befehl ausführt, gehorsam der Stimme seines Wortes! (Ps 148,2; Lk 1,19; 2Petr 2,11; Offb 5,2)

Ps 148,2Lk 1,192Petr 2,11Offb 5,2

21 Lobt den HERRN, alle seine Heerscharen, seine Diener, die ihr seinen Willen tut! (1Mo 32,1; 2Chr 18,18; Ps 68,18; Dan 7,10; Lk 2,13; Hebr 1,14)

1Mo 32,12Chr 18,18Ps 68,18Dan 7,10Lk 2,13Hebr 1,14

22 Lobt den HERRN, alle seine Werke, an allen Orten seiner Herrschaft! Lobe den HERRN, meine Seele! (Ps 103,1)

Библия, синодално издание

von Bulgarian Bible Society

(Псалом Давидов за сътворението на света.)

1 Благославяй, душо моя, Господа! Го-споди, Боже мой, Ти си дивно велик; със слава и величие си облечен; (Ps 102,1; Ps 102,22) 2 Ти се обличаш със светлина като с дреха, простираш небесата като шатра; (1Mo 1,3; 1Mo 1,6; 1Mo 1,8)

1Mo 1,31Mo 1,61Mo 1,8

3 Ти градиш над водите Твоите горни чертози, правиш облаците Своя колесница, шествуваш върху ветрени криле. (1Mo 1,7) 4 Ти правиш ветровете Свои Ангели, огнените пламъци – Свои служители.^[1] (Hebr 1,7) 5 Ти си поставил земята на твърди основи: тя няма да се поклати навеки. 6 Покрил си я с бездна като с дреха; води стоят на планините. 7 От Твоята заплаха те бягат, от гласа на Твоя гръм бърже отминават; (Hi 37,5) 8 възлизат по планини, слизат в долини, на място, което си им определил. 9 Ти си турил предел, който няма да преминат, и няма да се върнат да покрият земята. (Hi 38,10) 10 Ти прати извори в долините: между планини текат (води), (5Mo 11,11; Hi 5,10; Ps 73,15)

5Mo 11,11Hi 5,10Ps 73,15

11 поят всички полски зверове; дивите осли утоляват жаждата си. 12 При тях обитават птици небесни, изсред клоните издават глас. 13 Ти поиш планините от Своите височини, с плодовете на Твоите дела се насища земята. 14 Ти правиш да расте трева за добитъка и злак за полза на човека, за да произведеш из земята храна (Ps 146,8) 15 и вино, което весели сърцето на човека, и дървено масло, от което блещи лицето му, и хляб, който укрепява сърцето на човека. (Ri 9,13; Sir 40,20) 16 Насищат се дърветата Господни, кедрите ливански, които Той насади; 17 по тях птици си правят гнезда; елите са жилище на щъркелите, 18 високите планини – на сърните; каменните скали – убежище на зайците. 19 Той направи луната да определя времената, слънцето знае своя заник. 20 Ти простираш тъмата, и става нощ: през нея ходят всички горски зверове; (1Mo 1,16) 21 лъвовете рикат за плячка и искат от Бога храна за себе си. (Ps 146,9; Jes 31,4) 22 Изгрява слънцето (и) те се събират и лягат в своите леговища; (Hi 37,8) 23 човек отива по делата си и по своя работа до вечерта. 24 Колко са многобройни делата Ти, Господи! Всичко си направил премъдро; земята е пълна с Твои произведения. (Ps 32,5; Ps 91,6) 25 А това велико и пространно море! там има безброй влечуги, малки и големи животни; (Sir 43,27) 26 там плават кораби, там е оня левиатан, който си създал да играе в него. (Hi 40,20) 27 Всички те от Тебе чакат, да им дадеш храната овреме. (Ps 144,15) 28 Даваш им – приемат, отваряш ръката Си – насищат се с благо; (Spr 6,8) 29 скриваш лицето Си – объркват се, отнимаш духа им – умират и в пръстта си се връщат; (Hi 12,10) 30 пратиш духа Си – създават се, и Ти подновяваш лицето на земята. (Hi 33,4) 31 Да бъде Господу слава навеки; да се весели Господ за делата Си! 32 Погледне към земята, и тя се тресе; допре се до планините, и те димят. (Ps 143,5) 33 Ще пея Господу през всичкия си живот, ще пея на моя Бог, докле съществувам. 34 Нека Му бъде благоприятна моята песен; ще се веселя в Господа. 35 Да изчезнат грешниците от земята, и да няма вече беззаконници. Благославяй, душо моя, Господа! Алилуия! (Ps 102,1)