1Филистимляне собрали войска свои для войны и собрались в Сокхофе, что в Иудее, и расположились станом между Сокхофом и Азеком в Ефес–Даммиме.2А Саул и Израильтяне собрались и расположились станом в долине дуба и приготовились к войне против Филистимлян.3И стали Филистимляне на горе с одной стороны, и Израильтяне на горе с другой стороны, а между ними была долина.4И выступил из стана Филистимского единоборец, по имени Голиаф, из Гефа; ростом он – шести локтей и пяди.5Медный шлем на голове его; и одет он был в чешуйчатую броню, и вес брони его – пять тысяч сиклей меди;6медные наколенники на ногах его, и медный щит за плечами его;7и древко копья его, как навой у ткачей; а самое копье его в шестьсот сиклей железа, и пред ним шел оруженосец.8И стал [он] и кричал к полкам Израильским, говоря им: зачем вышли вы воевать? Не Филистимлянин ли я, а вы рабы Сауловы? Выберите у себя человека, и пусть сойдет ко мне;9если он может сразиться со мною и убьет меня, то мы будем вашими рабами; если же я одолею его и убью его, то вы будете нашими рабами и будете служить нам.10И сказал Филистимлянин: сегодня я посрамлю полки Израильские; дайте мне человека, и мы сразимся вдвоем.11И услышали Саул и все Израильтяне эти слова Филистимлянина, и очень испугались и ужаснулись.12Давид же был сын Ефрафянина из Вифлеема Иудина, по имени Иессея, у которого было восемь сыновей. Этот человек во дни Саула достиг старости и был старший между мужами.13Три старших сына Иессеевы пошли с Саулом на войну; имена трех сыновей его, пошедших на войну: старший – Елиав, второй за ним – Аминадав, и третий – Самма;14Давид же был меньший. Трое старших пошли с Саулом,15а Давид возвратился от Саула, чтобы пасти овец отца своего в Вифлееме.16И выступал Филистимлянин тот утром и вечером и выставлял себя сорок дней.17И сказал Иессей Давиду, сыну своему: возьми для братьев своих ефу сушеных зерен и десять этих хлебов и отнеси поскорее в стан к твоим братьям;18а эти десять сыров отнеси тысяченачальнику и наведайся о здоровье братьев и узнай о нуждах их.19Саул и они и все Израильтяне [находились] в долине дуба и готовились к сражению с Филистимлянами.20И встал Давид рано утром, и поручил овец сторожу, и, взяв ношу, пошел, как приказал ему Иессей, и пришел к обозу, когда войско выведено было в строй и с криком готовилось к сражению.21И расположили Израильтяне и Филистимляне строй против строя.22Давид оставил свою ношу обозному сторожу и побежал в ряды и, придя, спросил братьев своих о здоровье.23И вот, когда он разговаривал с ними, единоборец, по имени Голиаф, Филистимлянин из Гефа, выступает из рядов Филистимских и говорит те слова, и Давид услышал [их].24И все Израильтяне, увидев этого человека, убегали от него и весьма боялись.25И говорили Израильтяне: видите этого выступающего человека? Он выступает, чтобы поносить Израиля. Если бы кто убил его, одарил бы того царь великим богатством, и дочь свою выдал бы за него, и дом отца его сделал бы свободным в Израиле.26И сказал Давид людям, стоящим с ним: что сделают тому, кто убьет этого Филистимлянина и снимет поношение с Израиля? ибо кто этот необрезанный Филистимлянин, что так поносит воинство Бога живаго?27И сказал ему народ те же слова, говоря: вот что сделано будет тому человеку, который убьет его.28И услышал Елиав, старший брат Давида, что говорил он с людьми, и рассердился Елиав на Давида и сказал: зачем ты сюда пришел и на кого оставил немногих овец тех в пустыне? Я знаю высокомерие твое и дурное сердце твое, ты пришел посмотреть на сражение.29И сказал Давид: что же я сделал? не слова ли это?30И отворотился от него к другому и говорил те же слова, и отвечал ему народ по–прежнему.31И услышали слова, которые говорил Давид, и пересказали Саулу, и тот призвал его.32И сказал Давид Саулу: пусть никто не падает духом из–за него; раб твой пойдет и сразится с этим Филистимлянином.33И сказал Саул Давиду: не можешь ты идти против этого Филистимлянина, чтобы сразиться с ним, ибо ты еще юноша, а он воин от юности своей.34И сказал Давид Саулу: раб твой пас овец у отца своего, и когда, бывало, приходил лев или медведь и уносил овцу из стада,35то я гнался за ним и нападал на него и отнимал из пасти его; а если он бросался на меня, то я брал его за космы и поражал его и умерщвлял его;36и льва и медведя убивал раб твой, и с этим Филистимлянином необрезанным будет то же, что с ними, потому что так поносит воинство Бога живаго.37И сказал Давид: Господь, Который избавлял меня от льва и медведя, избавит меня и от руки этого Филистимлянина. И сказал Саул Давиду: иди, и да будет Господь с тобою.38И одел Саул Давида в свои одежды, и возложил на голову его медный шлем, и надел на него броню.39И опоясался Давид мечом его сверх одежды и начал ходить, ибо не привык [к такому вооружению]; потом сказал Давид Саулу: я не могу ходить в этом, я не привык. И снял Давид все это с себя.40И взял посох свой в руку свою, и выбрал себе пять гладких камней из ручья, и положил их в пастушескую сумку, которая была с ним; и с сумкою и с пращею в руке своей выступил против Филистимлянина.41Выступил и Филистимлянин, идя и приближаясь к Давиду, и оруженосец шел впереди его.42И взглянул Филистимлянин и, увидев Давида, с презрением посмотрел на него, ибо он был молод, белокур и красив лицем.43И сказал Филистимлянин Давиду: что ты идешь на меня с палкою? разве я собака? И проклял Филистимлянин Давида своими богами.44И сказал Филистимлянин Давиду: подойди ко мне, и я отдам тело твое птицам небесным и зверям полевым.45А Давид отвечал Филистимлянину: ты идешь против меня с мечом и копьем и щитом, а я иду против тебя во имя Господа Саваофа, Бога воинств Израильских, которые ты поносил;46ныне предаст тебя Господь в руку мою, и я убью тебя, и сниму с тебя голову твою, и отдам трупы войска Филистимского птицам небесным и зверям земным, и узнает вся земля, что есть Бог в Израиле;47и узнает весь этот сонм, что не мечом и копьем спасает Господь, ибо это война Господа, и Он предаст вас в руки наши.48Когда Филистимлянин поднялся и стал подходить и приближаться навстречу Давиду, Давид поспешно побежал к строю навстречу Филистимлянину.49И опустил Давид руку свою в сумку и взял оттуда камень, и бросил из пращи и поразил Филистимлянина в лоб, так что камень вонзился в лоб его, и он упал лицем на землю.50Так одолел Давид Филистимлянина пращею и камнем, и поразил Филистимлянина и убил его; меча же не было в руках Давида.51Тогда Давид подбежал и, наступив на Филистимлянина, взял меч его и вынул его из ножен, ударил его и отсек им голову его; Филистимляне, увидев, что силач их умер, побежали.52И поднялись мужи Израильские и Иудейские, и воскликнули и гнали Филистимлян до входа в долину и до ворот Аккарона. И падали поражаемые Филистимляне по дороге Шааримской до Гефа и до Аккарона.53И возвратились сыны Израилевы из погони за Филистимлянами и разграбили стан их.54И взял Давид голову Филистимлянина и отнес ее в Иерусалим, а оружие его положил в шатре своем.55Когда Саул увидел Давида, выходившего против Филистимлянина, то сказал Авениру, начальнику войска: Авенир, чей сын этот юноша? Авенир сказал: да живет душа твоя, царь; я не знаю.56И сказал царь: так спроси, чей сын этот юноша?57Когда же Давид возвращался после поражения Филистимлянина, то Авенир взял его и привел к Саулу, и голова Филистимлянина была в руке его.58И спросил его Саул: чей ты сын, юноша? И отвечал Давид: сын раба твоего Иессея из Вифлеема.
1След това филистимците свикаха войските си за война, събраха се в Сокхот Юдин и разположиха стан в Ехес-дамим, между Сокхот и Азика. (Нав 15:35; 1Цар 13:5; 2Пар 28:18)2А Саул и Израилевите мъже се събраха и разположиха стан в долината Ила, и се приготвиха за бой против филистимците.3Филистимците стояха на хълма от едната страна, а Израил стоеше на хълма от другата страна и долината беше между тях.4И от филистимския стан излезе юнак на име Голиат, от Гет, шест лакътя и една педя висок. (Нав 11:22; 2Цар 21:19)5Той имаше меден шлем на главата си и беше облечен с люспеста броня. Тежестта на бронята беше пет хиляди сикъла мед.6Имаше медни наколенки на пищялите си и медно щитче на раменете си.7Дръжката на копието му беше като кросно на тъкач; и острието на копието му тежеше шестстотин сикъла желязо. Щитоносецът му вървеше пред него. (2Цар 21:19)8И той застана и извика към Израилевите редици: Защо излязохте да се биете? Не съм ли аз филистимец и вие Саулови слуги? Изберете си един мъж и нека слезе при мен. (1Цар 8:17)9Ако може да се бие с мен и да ме убие, тогава ние ще ви бъдем слуги. Но ако аз го надвия и го убия, тогава вие ще ни бъдете слуги и ще ни се подчинявате. (1Цар 11:1)10Филистимецът каза още: Аз хвърлям презрение днес върху Израилевите редици. Дайте ми мъж да се бием двамата. (1Цар 17:26; 2Цар 21:21)11А Саул и целият Израил, когато чуха думите на филистимеца, се смаяха и се уплашиха много.12А Давид беше син на онзи ефратец от Витлеем Юдейски, чието име беше Есей и който имаше осем сина. В Сауловите дни този човек имаше старейшински чин между хората. (Быт 35:19; Руф 4:22; 1Цар 16:1; 1Цар 16:10; 1Цар 16:11; 1Цар 16:18; 1Цар 17:58; 1Пар 2:13)13Тримата по-големи сина на Есей бяха последвали Саул във войната; имената на тримата му сина, които отидоха на война, бяха: на първородния – Елиав, на втория след него – Авинадав, и на третия – Сама. (1Цар 16:6; 1Цар 16:8; 1Цар 16:9; 1Пар 2:13)14Давид беше най-младият; а тримата по-големи следваха Саул.15А Давид оставяше Саул, за да пасе овцете на баща си във Витлеем, и после пак се връщаше. (1Цар 16:19)16И филистимецът се приближаваше сутрин и вечер и се представяше четиридесет дни.17В това време Есей каза на сина си Давид: Вземи сега за братята си една ефа пържено жито и тези десет хляба и им ги занеси бързо в стана.18А тези десет пити сирене занеси на хилядника им. Виж здрави ли са братята ти и ми донеси вест от тях. (Быт 37:14)19Саул и братята ти, и всички Израилеви мъже са в долината Ила, където се бият с филистимците.20И така, на сутринта Давид стана рано, остави овцете на пазач, взе нещата и отиде, както Есей му беше заповядал. Той отиде при оградата от коли, когато войската бе подредена за битката и с викове се готвеше за бой.21И Израил и филистимците се опълчиха войска срещу войска.22А Давид остави товара си при пазача на колите и като се завтече към войската, дойде и попита братята си за здравето им.23Докато разговаряше с тях, ето, юнакът, филистимецът от Гет на име Голиат, излезе от филистимските редици и повтори същите думи; и Давид го чу. (1Цар 17:8)24А всички Израилеви мъже, като видяха този мъж, побегнаха от него и много се уплашиха.25Израилевите мъже казваха: Видяхте ли този мъж, който излиза? Настина той излезе да хвърли презрение върху Израил; който обаче го убие, него царят ще надари с голямо богатство и ще му даде дъщеря си, и ще направи бащиния му дом свободен в Израил. (Нав 15:16)26И Давид проговори на стоящите при него мъже: Какво ще стане с онзи, който порази този филистимец и премахне укора от Израил? Защото кой е този необрязан филистимец, за да хвърли презрение върху войските на живия Бог? (Втор 5:26; 1Цар 11:2; 1Цар 14:6; 1Цар 17:10)27И народът му отговори според казаните думи: Това ще бъде дадено на мъжа, който би го поразил.28А като чу Елиав, най-големият му брат, как Давид говореше на мъжете, Елиав се разгневи на Давид и каза: Защо си слязъл тук? И на кого си оставил малкото овце в пустинята? Аз зная гордостта ти и лукавството на сърцето ти. Ти си дошъл, за да видиш битката. (Быт 37:4; Быт 37:8; Быт 37:11; 1Цар 17:25; Мф 10:36)29Давид отговори: Какво съм сторил сега? Няма ли причина? (1Цар 17:17)30И се обърна към друг и говори по същия начин; и народът пак му отговори, както преди това. (1Цар 17:26; 1Цар 17:27)31А когато се разчуха думите, които Давид казваше, ги известиха на Саул; и той го повика при себе си.32Давид каза на Саул: Да не отпада сърцето на никого заради този филистимец. Слугата ти ще иде и ще се бие с него. (Втор 20:1; Втор 20:3; 1Цар 16:18)33Но Саул отвърна на Давид: Ти не можеш да идеш против този филистимец и да се биеш с него. Ти си дете, а той е войнствен мъж още от младостта си. (Чис 13:31; Втор 9:2)34А Давид каза на Саул: Слугата ти пасеше овцете на баща си; и когато връхлетеше лъв или мечка и грабнеше агне от стадото,35аз го подгонвах и го нападах, и отървавах грабнатото от устата му. А когато се нахвърляше върху мене, хващах го за брадата, поразявах го и го убивах.36Слугата ти е убивал и лъв, и мечка. Този необрязан филистимец ще бъде като едно от тях, понеже хвърли презрение върху войските на живия Бог.37Давид каза още: ГОСПОД, Който ме отърва от лапата на лъв и от лапата на мечка, ще ме отърве и от ръката на този филистимец. И Саул каза на Давид: Върви; и ГОСПОД да бъде с тебе. (1Цар 20:18; 1Пар 22:11; 1Пар 22:16; Пс 18:16; Пс 18:17; Пс 63:7; Пс 77:11; 2Кор 1:10; 2Тим 4:17; 2Тим 4:18)38Тогава Саул облече Давид с облеклото си и сложи меден шлем на главата му, и го облече с броня.39Давид препаса неговия меч над облеклото му и се опита да походи, защото не беше свикнал с тях. И Давид каза на Саул: Не мога да ходя с тези оръжия, защото не съм свикнал. И Давид ги съблече.40Той взе тоягата си в ръка и като избра пет гладки камъка от потока, ги сложи в овчарската си торба. Тогава Давид започна да се приближава към филистимеца с прашката си в ръка.41И филистимецът идваше и се приближаваше към Давид; а щитоносецът му вървеше пред него.42И когато филистимецът се огледа и видя Давид, изгледа го с презрение, защото беше дете, беше рус и красив. (1Цар 16:12; Пс 123:3; Пс 123:4; 1Кор 1:27; 1Кор 1:28)43Филистимецът каза на Давид: Куче ли съм аз, че идваш против мене с тояга? И филистимецът прокле Давид с боговете си. (1Цар 24:15; 2Цар 3:8; 2Цар 9:8; 2Цар 16:9; 4Цар 8:13)44Филистимецът каза също на Давид: Ела при мен и ще дам месата ти на летящите птици и на земните зверове. (3Цар 20:10; 3Цар 20:11)45А Давид отвърна на филистимеца: Ти идваш против мене с меч, копие и сулица; а аз идвам против тебе в името на ГОСПОДА на Силите, Бога на Израилевите войски, върху които ти хвърли презрение. (1Цар 17:10; 2Цар 22:33; 2Цар 22:35; Пс 124:8; Пс 125:1; 2Кор 10:4; Евр 11:33; Евр 11:34)46Днес ГОСПОД ще те предаде в ръката ми. Като те убия, ще ти отнема главата и днес ще предам труповете на филистимското множество на летящите птици и на земните зверове; за да познае целият свят, че има Бог в Израил. (Втор 28:26; Нав 4:24; 3Цар 8:43; 3Цар 18:36; 4Цар 19:19; Ис 52:10)47Да познаят всички хора, събрани тук, че ГОСПОД не избавя с меч и копие; защото боят е на ГОСПОДА и Той ще ви предаде в нашите ръце. (2Пар 20:15; Пс 44:6; Пс 44:7; Ос 1:7; Зах 4:6)48И когато филистимецът се изправи, идваше и се приближаваше срещу Давид, Давид побърза и се затича към редиците да посрещне филистимеца.49Давид бръкна в торбата си, взе оттам един камък и като го хвърли с прашката си, удари филистимеца в челото му, така че камъкът се заби в главата му. И филистимецът падна по лице на земята.50Така Давид победи филистимеца с прашка и камък, удари го и го уби. Но в ръката на Давид нямаше меч; (Суд 3:31; Суд 15:15; 1Цар 21:9; 2Цар 23:21)51затова той се затича и застана над филистимеца, хвана меча му, изтръгна го от ножницата му и като го уби, отсече главата му с меча. А филистимците, като видяха, че юнакът им умря, побегнаха. (Евр 11:34)52Тогава Израилевите и Юдовите мъже скочиха, нададоха вик и подгониха филистимците до прохода на Гая и до портите на Акарон. И ранените филистимци падаха по пътя за Саараим до Гет и до Акарон. (Нав 15:36)53А израилтяните, като се върнаха от преследването на филистимците, разграбиха стана им.54И Давид взе главата на филистимеца и я занесе в Йерусалим, а оръжията му сложи в шатъра си.55А Саул, когато видя, че Давид излизаше против филистимеца, каза на военачалника си Авенир: Авенире, чий син е този момък? А Авенир отвърна: Заклевам се в живота на душата ти, царю, не зная. (1Цар 16:21; 1Цар 16:22)56Царят каза: Попитай чий син е този момък.57И когато Давид се връщаше от поражението на филистимеца, Авенир го извика и го доведе пред Саул. А главата на филистимеца беше в ръката му. (1Цар 17:54)58Саул го попита: Чий син си, младежо? А Давид отговори: Аз съм син на слугата ти, витлеемеца Есей. (1Цар 17:12)