1 Коринфянам 14

Синодальный перевод

1 Достигайте любви; ревнуйте о [дарах] духовных, особенно же о том, чтобы пророчествовать.2 Ибо кто говорит на [незнакомом] языке, тот говорит не людям, а Богу; потому что никто не понимает [его], он тайны говорит духом;3 а кто пророчествует, тот говорит людям в назидание, увещание и утешение.4 Кто говорит на [незнакомом] языке, тот назидает себя; а кто пророчествует, тот назидает церковь.5 Желаю, чтобы вы все говорили языками; но лучше, чтобы вы пророчествовали; ибо пророчествующий превосходнее того, кто говорит языками, разве он притом будет и изъяснять, чтобы церковь получила назидание.6 Теперь, если я приду к вам, братия, и стану говорить на [незнакомых] языках, то какую принесу вам пользу, когда не изъяснюсь вам или откровением, или познанием, или пророчеством, или учением?7 И бездушные [вещи], издающие звук, свирель или гусли, если не производят раздельных тонов, как распознать то, что играют на свирели или на гуслях?8 И если труба будет издавать неопределенный звук, кто станет готовиться к сражению?9 Так если и вы языком произносите невразумительные слова, то как узнают, что вы говорите? Вы будете говорить на ветер.10 Сколько, например, различных слов в мире, и ни одного из них нет без значения.11 Но если я не разумею значения слов, то я для говорящего чужестранец, и говорящий для меня чужестранец.12 Так и вы, ревнуя о [дарах] духовных, старайтесь обогатиться [ими] к назиданию церкви.13 А потому, говорящий на [незнакомом] языке, молись о даре истолкования.14 Ибо когда я молюсь на [незнакомом] языке, то хотя дух мой и молится, но ум мой остается без плода.15 Что же делать? Стану молиться духом, стану молиться и умом; буду петь духом, буду петь и умом.16 Ибо если ты будешь благословлять духом, то стоящий на месте простолюдина как скажет: "аминь" при твоем благодарении? Ибо он не понимает, что ты говоришь.17 Ты хорошо благодаришь, но другой не назидается.18 Благодарю Бога моего: я более всех вас говорю языками;19 но в церкви хочу лучше пять слов сказать умом моим, чтобы и других наставить, нежели тьму слов на [незнакомом] языке.20 Братия! не будьте дети умом: на злое будьте младенцы, а по уму будьте совершеннолетни.21 В законе написано: иными языками и иными устами буду говорить народу сему; но и тогда не послушают Меня, говорит Господь.22 Итак языки суть знамение не для верующих, а для неверующих; пророчество же не для неверующих, а для верующих.23 Если вся церковь сойдется вместе, и все станут говорить [незнакомыми] языками, и войдут к вам незнающие или неверующие, то не скажут ли, что вы беснуетесь?24 Но когда все пророчествуют, и войдет кто неверующий или незнающий, то он всеми обличается, всеми судится.25 И таким образом тайны сердца его обнаруживаются, и он падет ниц, поклонится Богу и скажет: истинно с вами Бог.26 Итак что же, братия? Когда вы сходитесь, и у каждого из вас есть псалом, есть поучение, есть язык, есть откровение, есть истолкование, – все сие да будет к назиданию.27 Если кто говорит на [незнакомом] языке, [говорите] двое, или много трое, и то порознь, а один изъясняй.28 Если же не будет истолкователя, то молчи в церкви, а говори себе и Богу.29 И пророки пусть говорят двое или трое, а прочие пусть рассуждают.30 Если же другому из сидящих будет откровение, то первый молчи.31 Ибо все один за другим можете пророчествовать, чтобы всем поучаться и всем получать утешение.32 И духи пророческие послушны пророкам,33 потому что Бог не есть [Бог] неустройства, но мира. Так [бывает] во всех церквах у святых.34 Жены ваши в церквах да молчат, ибо не позволено им говорить, а быть в подчинении, как и закон говорит.35 Если же они хотят чему научиться, пусть спрашивают [о том] дома у мужей своих; ибо неприлично жене говорить в церкви.36 Разве от вас вышло слово Божие? Или до вас одних достигло?37 Если кто почитает себя пророком или духовным, тот да разумеет, что я пишу вам, ибо это заповеди Господни.38 А кто не разумеет, пусть не разумеет.39 Итак, братия, ревнуйте о том, чтобы пророчествовать, но не запрещайте говорить и языками;40 только все должно быть благопристойно и чинно.

1 Коринфянам 14

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society
1 Устремете се след любовта; но копнейте и за духовните дарби, а особено за дарбата да пророкувате. (Чис 11:25; Чис 11:29; 1Кор 12:31)2 Защото който говори на непознат език, той не говори на човеци, а на Бога, защото никой не го разбира, понеже с духа си говори тайни. (Деян 2:4; Деян 10:46)3 А който пророкува, той говори на човеци за назидание, за увещание и за утеха.4 Който говори на непознат език, назидава себе си; а който пророкува, назидава църквата.5 Бих желал всички вие да говорите езици, а още повече да пророкувате; и който пророкува, е по-горен от този, който говори разни езици, освен ако тълкува, за да се назидава църквата.6 Кажете сега, братя, ако дойда при вас и говоря непознати езици, какво ще ви ползвам, ако не ви съобщя или някое откровение, или знание, или пророчество, или поучение? (1Кор 14:26)7 Даже бездушните неща, като свирка или гъдулка, когато издават звук, ако нямат отличително звучене, как ще се познае това, което свирят със свирката или с гъдулката?8 Защото ако тръбата издадеше неопределен зов, кой би се приготвил за бой?9 Също така, ако вие не изговаряте с езика си думи с някакво значение, как ще се знае какво говорите? Защото ще говорите на вятъра.10 Има, може да се каже, толкова вида езици[1] на света; и нито един от тях не е без значение.11 И така, ако не разбера значението на езика, ще бъда другоезичен за този, който говори. И този, който говори, ще бъде другоезичен за мене.12 Така и вие, понеже копнеете за духовните дарби, старайте се да се преумножат те у вас за назидание на църквата.13 Затова който говори на непознат език, нека се моли за дарбата и да тълкува.14 Защото ако се моля на непознат език, духът ми се моли, а умът ми не дава плод.15 Тогава какво? Ще се моля с духа си, но ще се моля и с ума си; ще пея с духа си, но ще пея и с ума си. (Пс 47:7; Еф 5:19; Кол 3:16)16 Иначе, ако славословиш с духа си, как ще каже: Амин на твоето благодарение онзи, който е в положението на неуките, като не знае какво говориш? (1Кор 11:24)17 Защото ти наистина благодариш добре, но другият не се назидава.18 Благодаря на Бога, че аз говоря повече езици от всички ви;19 обаче в църквата предпочитам да изговоря пет думи с ума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на непознат език.20 Братя, не бъдете невръстни деца по ум, а бидейки деца по отношение на злото, бъдете пълнолетни по ум. (Пс 131:2; Мф 11:25; Мф 18:3; Мф 18:4; Мф 19:14; Мр 10:14; Рим 16:19; 1Кор 3:1; Еф 4:14; Евр 5:12; Евр 5:13; 1Пет 2:2)21 В закона е писано: „Чрез другоезични човеци и чрез устните на чужденци ще говоря на този народ; но и така няма да Ме послушат“, казва Господ. (Ис 28:11; Ис 28:12; Ин 10:34)22 И така, езиците са белег не за вярващите, а за невярващите; а пророчеството е белег не за невярващите, а за вярващите.23 И така, ако се събере цялата църква и всички говорят на непознати езици, и влязат хора невежи или невярващи, няма ли да кажат, че вие сте полудели? (Деян 2:13)24 Но ако всички пророкуват и влезе някой невярващ или невеж, той се обвинява от всички и се осъжда от всички;25 тайните на сърцето му стават явни; и така, той ще падне на лицето си, ще се поклони на Бога и ще изповяда, че наистина Бог е между вас. (Ис 45:14; Зах 8:23)26 Тогава, братя, какво става между вас? Когато се събирате, всеки има да предлага псалом, има поучение, има откровение, има да говори непознат език, има тълкувание. Всичко да става за назидание. (1Кор 12:7; 1Кор 12:8; 1Кор 14:6; 2Кор 12:19; Еф 4:12)27 Ако някой говори на непознат език, нека говорят по двама или най-много по трима, и то по ред; а един да тълкува.28 Но ако няма тълкувател, такъв нека да мълчи в църква и нека говори на себе си и на Бога.29 От пророците нека говорят само двама или трима, а другите да разсъждават. (1Кор 12:10)30 Ако дойде откровение на някой друг от седящите, първият нека млъкне. (1Фес 5:19; 1Фес 5:20)31 Защото един след друг всички можете да пророкувате, за да се поучават всички и всички да се насърчават;32 и духовете на пророците се покоряват на самите пророци. (1Ин 4:1)33 Защото Бог не еБог на безредие, а на мир, както и поучавам по всички църкви на светиите. (1Кор 11:16; 1Кор 12:25; 1Фес 5:23)34 Жените нека мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят; а нека се подчиняват, както казва и законът. (Быт 3:16; 1Кор 11:3; Еф 5:22; Кол 3:18; 1Тим 2:11; 1Тим 2:12; Тит 2:5; 1Пет 3:1)35 Ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома; защото е срамно за жена да говори в църква.36 Какво? Божието слово от вас ли излезе? Или само до вас ли е достигнало?37 Ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека признае, че това, което ви пиша, е заповед от Господа. (2Кор 10:7; 1Ин 4:6)38 Но ако някой не иска да признае, нека не признае.39 Затова, братя мои, копнейте за дарбата да пророкувате и не забранявайте да се говорят и езици. (1Кор 12:31; 1Фес 5:20)40 Обаче нека всичко става с приличие и ред. (1Кор 14:33)