Судей Израилевых 1

Синодальный перевод

1 По смерти Иисуса вопрошали сыны Израилевы Господа, говоря: кто из нас прежде пойдет на Хананеев – воевать с ними?2 И сказал Господь: Иуда пойдет; вот, Я предаю землю в руки его.3 Иуда же сказал Симеону, брату своему: войди со мною в жребий мой, и будем воевать с Хананеями; и я войду с тобою в твой жребий. И пошел с ним Симеон.4 И пошел Иуда, и предал Господь Хананеев и Ферезеев в руки их, и побили они из них в Везеке десять тысяч человек.5 В Везеке встретились они с Адони–Везеком, сразились с ним и разбили Хананеев и Ферезеев.6 Адони–Везек побежал, но они погнались за ним и поймали его и отсекли большие пальцы на руках его и на ногах его.7 Тогда сказал Адони–Везек: семьдесят царей с отсеченными на руках и на ногах их большими пальцами собирали [крохи] под столом моим; как делал я, так и мне воздал Бог. И привели его в Иерусалим, и он умер там.8 И воевали сыны Иудины против Иерусалима и взяли его, и поразили его мечом и город предали огню.9 Потом пошли сыны Иудины воевать с Хананеями, которые жили на горах и на полуденной земле и на низменных местах.10 И пошел Иуда на Хананеев, которые жили в Хевроне (имя же Хеврону [было] прежде Кириаф–Арбы), и поразили Шешая, Ахимана и Фалмая.11 Оттуда пошел он против жителей Давира; имя Давиру [было] прежде Кириаф–Сефер.12 И сказал Халев: кто поразит Кириаф–Сефер и возьмет его, тому отдам Ахсу, дочь мою, в жену.13 И взял его Гофониил, сын Кеназа, младшего брата Халевова, и [Халев] отдал в жену ему Ахсу, дочь свою.14 Когда надлежало ей идти, [Гофониил] научил ее просить у отца ее поле, и она сошла с осла. Халев сказал ей: что тебе?15 [Ахса] сказала ему: дай мне благословение; ты дал мне землю полуденную, дай мне и источники воды. И дал ей [Халев] источники верхние и источники нижние.16 И сыны [Иофора] Кенеянина, тестя Моисеева, пошли из города Пальм с сынами Иудиными в пустыню Иудину, которая на юг от Арада, и пришли и поселились среди народа.17 И пошел Иуда с Симеоном, братом своим, и поразили Хананеев, живших в Цефафе, и предали его заклятию, и [от того] называется город сей Хорма.18 Иуда взял также Газу с пределами ее, Аскалон с пределами его, и Екрон с пределами его.19 Господь был с Иудою, и он овладел горою; но жителей долины не мог прогнать, потому что у них были железные колесницы.20 И отдали Халеву Хеврон, как говорил Моисей, и изгнал [он] оттуда трех сынов Енаковых.21 Но Иевусеев, которые жили в Иерусалиме, не изгнали сыны Вениаминовы, и живут Иевусеи с сынами Вениамина в Иерусалиме до сего дня.22 И сыны Иосифа пошли также на Вефиль, и Господь был с ними.23 И остановились и высматривали сыны Иосифовы Вефиль (имя же городу [было] прежде Луз).24 И увидели стражи человека, идущего из города, и сказали ему: покажи нам вход в город, и сделаем с тобою милость.25 Он показал им вход в город, и поразили они город мечом, а человека сего и все родство его отпустили.26 Человек сей пошел в землю Хеттеев, и построил город и нарек имя ему Луз. Это имя его до сего дня.27 И Манассия не выгнал [жителей] Бефсана и зависящих от него городов, Фаанаха и зависящих от него городов, жителей Дора и зависящих от него городов, жителей Ивлеама и зависящих от него городов, жителей Мегиддона и зависящих от него городов; и остались Хананеи жить в земле сей.28 Когда Израиль пришел в силу, тогда сделал он Хананеев данниками, но изгнать не изгнал их.29 И Ефрем не изгнал Хананеев, живущих в Газере; и жили Хананеи среди их в Газере.30 И Завулон не изгнал жителей Китрона и жителей Наглола, и жили Хананеи среди их и платили им дань.31 И Асир не изгнал жителей Акко и жителей Сидона и Ахлава, Ахзива, Хелвы, Афека и Рехова.32 И жил Асир среди Хананеев, жителей земли той, ибо не изгнал их.33 И Неффалим не изгнал жителей Вефсамиса и жителей Бефанафа и жил среди Хананеев, жителей земли той; жители же Вефсамиса и Бефанафа были его данниками.34 И стеснили Аморреи сынов Дановых в горах, ибо не давали им сходить на долину.35 И остались Аморреи жить на горе Херес, в Аиалоне и Шаалвиме; но рука сынов Иосифовых одолела [Аморреев], и сделались они данниками им.36 Пределы Аморреев от возвышенности Акравим и от Селы простирались и далее.

Судей Израилевых 1

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society
1 След смъртта на Исус израилтяните се допитаха до ГОСПОДА: Кое племе първо ще влезе в бой против ханаанците? (Чис 27:21; Суд 20:18)2 ГОСПОД каза: Юда ще влезе в бой, ето, предадох земята в ръката му. (Быт 49:8)3 Тогава Юда каза на брат си Симеон: Ела с мене в моята територия, за да воюваме против ханаанците, и аз ще отида с тебе в твоите предели. И Симеон отиде с него. (Суд 1:17)4 И така, Юда отиде на бой; ГОСПОД предаде ханаанците и ферезейците в ръката им и те поразиха десет хиляди мъже от тях във Везек. (1Цар 11:8)5 И намериха Адонивезек във Везек, воюваха против него и поразиха ханаанците и ферезейците.6 А Адонивезек побегна, но те го подгониха и го хванаха, и отсякоха палците на ръцете и краката му.7 Адонивезек каза: Седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и краката си са събирали трохи под трапезата ми; Бог ме наказа със същото, което аз съм правил. И го доведоха в Йерусалим, където и умря. (Лев 24:19; 1Цар 15:33; Иак 2:13)8 Юдовите синове воюваха против Йерусалим и като го завладяха, поразиха го с острието на меча и опожариха града. (Нав 15:63)9 След това Юдовите синове слязоха, за да воюват против ханаанците, които живееха в хълмистата страна, в земята Негев и в Шефела. (Нав 10:36; Нав 11:21; Нав 15:13)10 Юда отиде на бой и против ханаанците, които живееха в Хеврон (а предишното име на Хеврон беше Кириат-арва), и убиха Сесай, Ахиман и Талмай; (Нав 14:15; Нав 15:13; Нав 15:14)11 и оттам нападнаха жителите на Девир (а предишното име на Девир беше Кириат-сефер). (Нав 15:15)12 Халев каза: Който порази Кириат-сефер и го превземе, на него ще дам дъщеря си Ахса за жена. (Нав 15:16; Нав 15:17)13 Превзе го Готониил, син на Кенез, по-малкия брат на Халев; и той му даде дъщеря си Ахса за жена. (Суд 3:9)14 И когато щеше да отиде при него, Готониил я накара да поиска от баща си земя. И така, като слезе от осела, Халев и каза: Какво ти е? (Нав 15:18; Нав 15:19)15 А тя му отговори: Благослови ме; понеже си ми дал земя в Негев, дай ми и водни извори. И Халев и даде горните и долните извори. (Быт 33:11)16 И потомците на кенееца, Моисеевия тъст, отидоха от Града на палмите, заедно с Юдовите синове, в Юдейската пустиня, която е на юг от Арад, и се заселиха сред местните жители. (Чис 10:32; Чис 21:1; Втор 34:3; Суд 4:11; Суд 4:17; 1Цар 15:6; 1Пар 2:55)17 Тогава Юда отиде с брат си Симеон и поразиха ханаанците, които живееха в Сефат; и обрекоха града на изтребление; и градът бе наречен Орма. (Чис 21:3; Нав 19:4; Суд 1:3)18 Юда завладя и Газа с околностите му, Аскалон с околностите му и Акарон с околностите му. (Нав 11:22)19 ГОСПОД беше с Юда; и той изгони жителите на хълмистата страна, обаче не изгони жителите и на долината, защото имаха железни колесници. (Нав 17:16; Нав 17:18; Суд 1:2; 4Цар 18:7)20 И дадоха Хеврон на Халев, както Моисей беше казал; и той изгони оттам тримата Енакими. (Чис 14:24; Втор 1:36; Нав 14:9; Нав 14:13; Нав 15:13; Нав 15:14)21 А Вениаминовите синове не изгониха йевусейците, които населяваха Йерусалим, а йевусейците живееха в Йерусалим заедно с Вениаминовите синове, както живеят и до днес. (Нав 15:63; Нав 18:28)22 Също и Йосифовите потомци, и те отидоха против Ветил; и ГОСПОД беше с тях. (Нав 2:1; Нав 7:2; Суд 1:19; Суд 18:2)23 Йосифовите потомци пратиха съгледвачи да съгледат Ветил (а предишното име на града беше Луз). (Быт 28:19)24 И съгледвачите видяха един човек, който излизаше от града, и му казаха: Покажи ни входа на града и ще те помилваме. (Нав 2:12; Нав 2:14)25 Той им показа входа на града и те поразиха града с острието на меча, а човека оставиха да излезе с цялото си семейство.26 И човекът отиде в Хетската земя, където и основа град и го нарече Луз, както е името му и до днес.27 Манасия не изгони жителите на Ветсан и на селата му, нито на Таанах и на селата му, нито жителите на Дор и на селата му, нито жителите на Ивлеам и на селата му, нито жителите на Магедон и на селата му; но ханаанците настояваха да живеят в онази земя. (Нав 17:11)28 А Израил, когато се укрепи, наложи на ханаанците данък, без напълно да ги изгони.29 Нито Ефрем изгони ханаанците, които живееха в Гезер; а ханаанците живееха в Гезер между тях. (Нав 16:10; 3Цар 9:16)30 Завулон също не изгони жителите на Китрон, нито жителите на Наалол; а ханаанците живееха между тях и бяха обложени с данък. (Нав 19:15)31 Асир не изгони жителите на Акхо, нито жителите на Сидон, нито на Ахлав, нито на Ахзив, нито на Хелва, нито на Афек, нито на Роов; (Нав 19:24)32 а Асировите синове живееха сред ханаанците, местните жители, защото не ги изгониха. (Пс 106:34; Пс 106:35)33 Нефталим не изгони жителите на Ветсемес, нито жителите на Ветенат, а живееше сред ханаанците, местните жители; обаче жителите на Ветсемес и Ветенат му плащаха данък. (Нав 19:38; Суд 1:30; Суд 1:32)34 И аморейците принудиха Дановите синове да се оттеглят в хълмистата страна и не им позволяваха да слизат в долината;35 но аморейците настояваха да живеят в гората Ерес, в Еалон и в Саалвим. Но независимо от това Йосифовите потомци надделяха, така че онези бяха обложени с данък. (Нав 19:42)36 А територията на аморейците беше от възвишението Акравим, от скалата и нагоре. (Чис 34:4; Нав 15:3)