1(77:1) Учение Асафа. Внимай, народ мой, закону моему, приклоните ухо ваше к словам уст моих.2(77:2) Открою уста мои в притче и произнесу гадания из древности.3(77:3) Что слышали мы и узнали, и отцы наши рассказали нам,4(77:4) не скроем от детей их, возвещая роду грядущему славу Господа, и силу Его, и чудеса Его, которые Он сотворил.5(77:5) Он постановил устав в Иакове и положил закон в Израиле, который заповедал отцам нашим возвещать детям их,6(77:6) чтобы знал грядущий род, дети, которые родятся, и чтобы они в свое время возвещали своим детям, –7(77:7) возлагать надежду свою на Бога и не забывать дел Божиих, и хранить заповеди Его,8(77:8) и не быть подобными отцам их, роду упорному и мятежному, неустроенному сердцем и неверному Богу духом своим.9(77:9) Сыны Ефремовы, вооруженные, стреляющие из луков, обратились назад в день брани:10(77:10) они не сохранили завета Божия и отреклись ходить в законе Его;11(77:11) забыли дела Его и чудеса, которые Он явил им.12(77:12) Он пред глазами отцов их сотворил чудеса в земле Египетской, на поле Цоан:13(77:13) разделил море, и провел их чрез него, и поставил воды стеною;14(77:14) и днем вел их облаком, а во всю ночь светом огня;15(77:15) рассек камень в пустыне и напоил их, как из великой бездны;16(77:16) из скалы извел потоки, и воды потекли, как реки.17(77:17) Но они продолжали грешить пред Ним и раздражать Всевышнего в пустыне:18(77:18) искушали Бога в сердце своем, требуя пищи по душе своей,19(77:19) и говорили против Бога и сказали: "может ли Бог приготовить трапезу в пустыне?"20(77:20) Вот, Он ударил в камень, и потекли воды, и полились ручьи. "Может ли Он дать и хлеб, может ли приготовлять мясо народу Своему?"21(77:21) Господь услышал и воспламенился гневом, и огонь возгорелся на Иакова, и гнев подвигнулся на Израиля22(77:22) за то, что не веровали в Бога и не уповали на спасение Его.23(77:23) Он повелел облакам свыше и отверз двери неба,24(77:24) и одождил на них манну в пищу, и хлеб небесный дал им.25(77:25) Хлеб ангельский ел человек; послал Он им пищу до сытости.26(77:26) Он возбудил на небе восточный ветер и навел южный силою Своею27(77:27) и, как пыль, одождил на них мясо и, как песок морской, птиц пернатых:28(77:28) поверг их среди стана их, около жилищ их, –29(77:29) и они ели и пресытились; и желаемое ими дал им.30(77:30) Но еще не прошла прихоть их, еще пища была в устах их,31(77:31) гнев Божий пришел на них, убил тучных их и юношей Израилевых низложил.32(77:32) При всем этом они продолжали грешить и не верили чудесам Его.33(77:33) И погубил дни их в суете и лета их в смятении.34(77:34) Когда Он убивал их, они искали Его и обращались, и с раннего утра прибегали к Богу,35(77:35) и вспоминали, что Бог – их прибежище, и Бог Всевышний – Избавитель их,36(77:36) и льстили Ему устами своими и языком своим лгали пред Ним;37(77:37) сердце же их было неправо пред Ним, и они не были верны завету Его.38(77:38) Но Он, Милостивый, прощал грех и не истреблял их, многократно отвращал гнев Свой и не возбуждал всей ярости Своей:39(77:39) Он помнил, что они плоть, дыхание, которое уходит и не возвращается.40(77:40) Сколько раз они раздражали Его в пустыне и прогневляли Его в [стране] необитаемой!41(77:41) и снова искушали Бога и оскорбляли Святаго Израилева,42(77:42) не помнили руки Его, дня, когда Он избавил их от угнетения,43(77:43) когда сотворил в Египте знамения Свои и чудеса Свои на поле Цоан;44(77:44) и превратил реки их и потоки их в кровь, чтобы они не могли пить;45(77:45) послал на них насекомых, чтобы жалили их, и жаб, чтобы губили их;46(77:46) земные произрастения их отдал гусенице и труд их – саранче;47(77:47) виноград их побил градом и сикоморы их – льдом;48(77:48) скот их предал граду и стада их – молниям;49(77:49) послал на них пламень гнева Своего, и негодование, и ярость и бедствие, посольство злых ангелов;50(77:50) уравнял стезю гневу Своему, не охранял души их от смерти, и скот их предал моровой язве;51(77:51) поразил всякого первенца в Египте, начатки сил в шатрах Хамовых;52(77:52) и повел народ Свой, как овец, и вел их, как стадо, пустынею;53(77:53) вел их безопасно, и они не страшились, а врагов их покрыло море;54(77:54) и привел их в область святую Свою, на гору сию, которую стяжала десница Его;55(77:55) прогнал от лица их народы и землю их разделил в наследие им, и колена Израилевы поселил в шатрах их.56(77:56) Но они еще искушали и огорчали Бога Всевышнего, и уставов Его не сохраняли;57(77:57) отступали и изменяли, как отцы их, обращались назад, как неверный лук;58(77:58) огорчали Его высотами своими и истуканами своими возбуждали ревность Его.59(77:59) Услышал Бог и воспламенился гневом и сильно вознегодовал на Израиля;60(77:60) отринул жилище в Силоме, скинию, в которой обитал Он между человеками;61(77:61) и отдал в плен крепость Свою и славу Свою в руки врага,62(77:62) и предал мечу народ Свой и прогневался на наследие Свое.63(77:63) Юношей его поедал огонь, и девицам его не пели брачных песен;64(77:64) священники его падали от меча, и вдовы его не плакали.65(77:65) Но, как бы от сна, воспрянул Господь, как бы исполин, побежденный вином,66(77:66) и поразил врагов его в тыл, вечному сраму предал их;67(77:67) и отверг шатер Иосифов и колена Ефремова не избрал,68(77:68) а избрал колено Иудино, гору Сион, которую возлюбил.69(77:69) И устроил, как небо, святилище Свое и, как землю, утвердил его навек,70(77:70) и избрал Давида, раба Своего, и взял его от дворов овчих71(77:71) и от доящих привел его пасти народ Свой, Иакова, и наследие Свое, Израиля.72(77:72) И он пас их в чистоте сердца своего и руками мудрыми водил их.
1Асафово поучение[1]. Слушай, народе мой, поучението ми; приклони ушите си към думите на устата ми. (Ис 51:4)2Ще отворя устата си в притча, ще произнеса гатанки от древността. (Пс 49:4; Мф 13:35)3Това, което чухме и научихме, и нашите бащи ни разказаха, (Пс 44:1)4няма да го скрием от синовете им в бъдещото поколение, а ще повествуваме хвалите на ГОСПОДА, неговата сила и чудесните дела, които извърши, (Исх 12:26; Исх 12:27; Исх 13:8; Исх 13:14; Втор 4:9; Втор 6:7; Нав 4:6; Нав 4:7; Иоил 1:3)5защото Той постави свидетелство в Яков и положи закон в Израил, за които заповяда на бащите ни да ги възвестяват на децата си, (Втор 4:9; Втор 6:7; Втор 11:19; Пс 147:19)6за да ги знае бъдещото поколение, децата, които щяха да се родят – които на свой ред да ги разказват на своите си деца. (Пс 102:18)7За да поставят надеждата си на Бога и да не забравят делата на Бога, а да пазят Неговите заповеди8и да не станат като бащите си – упорито и непокорно поколение, поколение, което не утвърди сърцето си и чийто дух не беше непоколебим за Бога. (Исх 32:9; Исх 33:3; Исх 34:9; Втор 9:6; Втор 9:13; Втор 31:27; 4Цар 17:14; 2Пар 20:23; Пс 68:6; Пс 78:37; Иез 20:18)9Ефремовите синове, макар въоръжени и опъващи лъкове, се върнаха назад в деня на боя.10Не опазиха завета на Бога и в закона Му не склониха да ходят, (4Цар 17:15)11а забравиха Неговите дела и чудесните неща, които им показа. (Пс 106:13)12Пред бащите им извърши чудеса в Египетската земя, в полето Танис. (Исх 7:1; Чис 13:22; Пс 78:43; Ис 19:11; Ис 19:13; Иез 30:14)13Раздвои морето и ги преведе, и направи водите да стоят като грамада. (Исх 14:21; Исх 15:8; Пс 33:7)14Води ги денем с облак и цялата нощ с огнена светлина. (Исх 13:21; Исх 14:24; Пс 105:39)15Разцепи скали в пустинята и ги напои изобилно като от бездни. (Исх 17:6; Чис 20:11; Пс 105:41; 1Кор 10:4)16И изведе потоци из канарата и направи да протекат води като реки. (Втор 9:21; Пс 105:41)17Но те продължиха да съгрешават още пред Него и да огорчават Всевишния в безводната страна. (Втор 9:22; Пс 95:8; Евр 3:16)18Със сърцето си изпитаха Бога, като искаха ястия за лакомията си[2], (Исх 16:2)19и говориха против Бога: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята? (Чис 11:4)20Ето, Той удари скалата и потекоха води, и потоци се изляха; а може ли и хляб да даде или да достави месо за народа Си? (Исх 17:6; Чис 20:11)21Затова ГОСПОД чу и се разгневи, и огън пламна против Яков, а още и гняв обсипа Израил; (Чис 11:1; Чис 11:10)22защото не повярваха в Бога, нито Му уповаха, че ще ги избави. (Евр 3:18; Иуд 1:5)23При все това Той заповяда на облаците горе и отвори небесните врати, (Быт 7:11; Мал 3:10)24и им наваля манна да ядат, и им даде небесно жито. (Исх 16:4; Исх 16:14; Пс 105:40; Ин 6:31; 1Кор 10:3)25Всеки ядеше ангелски хляб[3]; прати им храна до насита.26Повдигна източен вятър на небето и със силата Си докара южния вятър. (Чис 11:31)27Наваля върху тях и месо изобилно като прах, и птици крилати – на брой като морския пясък;28и ги направи да паднат сред стана им, около жилищата им.29И така, ядоха и се преситиха, като им даде това, което желаеха. (Чис 11:20)30А докато още не бяха се отказали от лакомията си и ястието им беше в устата им, (Чис 11:33)31гневът Божий ги обсипа и изби по-тлъстите от тях, и повали отбраните на Израил.32При всичко това те продължиха да съгрешават и не вярваха независимо от чудесните Му дела. (Чис 14:1; Чис 16:1; Чис 17:1; Пс 78:22)33Затова Той изнуряваше дните им със суета и годините им с ужас. (Чис 14:29; Чис 14:35; Чис 26:64; Чис 26:65)34Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него и отново търсеха Бога ревностно; (Ос 5:15)35и си спомниха, че Бог им беше канара и Всевишният Бог – техен изкупител. (Исх 15:13; Втор 7:8; Втор 32:4; Втор 32:15; Втор 32:31; Ис 41:14; Ис 44:6; Ис 63:9)36Но с устата си Го ласкаеха и с езика си Го лъжеха; (Иез 33:31)37защото сърцето им не беше право пред Него, нито бяха верни на завета Му. (Пс 78:8)38Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше. Да! Много пъти въздържаше гнева Си и не изливаше цялото Си негодувание; (Чис 14:18; Чис 14:20; 3Цар 21:29; Ис 48:9)39а си спомняше, че бяха плът, вятър, който прехожда и не се връща. (Быт 6:3; Иов 7:7; Иов 7:16; Пс 103:14; Пс 103:16; Ин 3:6; Иак 4:14)40Колко пъти Го огорчаваха в пустинята и Го разгневяваха в безводната страна, (Пс 78:17; Пс 95:9; Пс 95:10; Ис 7:13; Ис 63:10; Еф 4:30; Евр 3:16; Евр 3:17)41като отново изпитваха Бога и предизвикваха Святия Израилев! (Чис 14:22; Втор 6:16; Пс 78:20)42Не си спомняха силата на ръката Му в деня, когато ги избави от противника,43как показа в Египет знаменията Си и чудесата на полето Танис (Пс 78:12; Пс 105:27)44и превърна водите им в кръв и потоците им, и не можаха да пият; (Исх 7:20; Пс 105:29)45как прати върху тях рояци мухи, които ги изпохапаха, и жаби, които ги изпогубиха, (Исх 8:6; Исх 8:24; Пс 105:30; Пс 105:31)46и предаде произведенията им на гъсеници и трудовете им на скакалци. (Исх 10:13; Исх 10:15; Пс 105:34; Пс 105:35)47Как порази с град лозята им и със светкавици – черниците им, (Исх 9:23; Исх 9:25; Пс 105:33)48и предаде на град добитъка им и стадата им – на мълнии; (Исх 9:23; Пс 105:32)49как изля върху тях пламенния Си гняв, негодуване, ярост и неволя – нашествие на ангелите на нещастието, –50изравни път за гнева Си, не пощади от смърт душата им, а предаде на мор живота им;51как порази всеки първороден, заведе ги като стадо в Египет, първородните на силите им – в шатрите на Хама, (Исх 12:29; Пс 105:36; Пс 106:22; Пс 136:10)52а народа Си изведе като овце и ги заведе като стадо в пустинята, (Пс 77:20)53и ги води безопасно, така че не се бояха, а неприятелите им – морето ги покри; (Исх 14:19; Исх 14:20; Исх 14:27; Исх 14:28; Исх 15:10)54как ги въведе в святия Си предел, в тази поляна, която десницата Му придоби, (Исх 15:17; Пс 44:3)55и изгони пред тях народите, и им ги раздели за наследство с въже, и в шатрите им настани Израилевите племена. (Нав 13:7; Нав 19:51; Пс 44:2; Пс 136:21; Пс 136:22)56Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, и не пазеха свидетелствата Му, (Суд 2:11; Суд 2:12)57а се връщаха назад и постъпваха невярно, както бащите им; измятаха се като неверен лък. (Пс 78:41; Иез 20:27; Иез 20:28; Ос 7:16)58Защото Го разгневяваха с високите си места и с изваяните си идоли Го подбуждаха към ревност. (Втор 12:2; Втор 12:4; Втор 32:16; Втор 32:21; Суд 2:12; Суд 2:20; 3Цар 11:7; 3Цар 12:31; Иез 20:28)59Чу Бог и възнегодува, и много се погнуси от Израил,60така че напусна скинията в Сило – шатъра, който беше поставил между хората, (1Цар 4:11; Иер 7:12; Иер 7:14; Иер 26:6; Иер 26:9)61и предаде на плен Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка. (Суд 18:30)62Също и народа Си предаде на меч, като се разгневи на наследството Си. (1Цар 4:10)63Огън погълна момците им и девиците им не се възпяваха с венчални песни. (Иер 16:6)64Свещениците им паднаха от меч; и вдовиците им не плакаха. (1Цар 4:11; 1Цар 22:18; Иов 27:15; Иез 24:23)65Тогава Господ се събуди като от сън, като силен мъж, който, ободрен от вино, вика; (Пс 44:23; Ис 42:13)66и като порази враговете Си, отблъсна ги назад и ги предаде на вечен срам. (1Цар 5:6; 1Цар 5:12; 1Цар 6:4)67При това Той се отказа от Йосифовия шатър и Ефремовото племе не избра;68а избра Юдовото племе, хълма Сион, който възлюби. (Пс 87:2)69Съгради светилището Си като небесните възвишения, като земята, която е утвърдил завинаги. (3Цар 6:1)70Избра и слугата Си Давид и го взе от кошарите на овцете; (1Цар 16:11; 1Цар 16:12; 2Цар 7:8)71от подир дойните овце го доведе, за да пасе народа Му Яков и наследството Му Израил. (Быт 33:13; 2Цар 5:2; 1Пар 11:2; Ис 40:11)72Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си и ги водеше с изкуството на ръцете си. (3Цар 9:4)