1Слова Лемуила царя. Наставление, которое преподала ему мать его:2что, сын мой? что, сын чрева моего? что, сын обетов моих?3Не отдавай женщинам сил твоих, ни путей твоих губительницам царей.4Не царям, Лемуил, не царям пить вино, и не князьям – сикеру,5чтобы, напившись, они не забыли закона и не превратили суда всех угнетаемых.6Дайте сикеру погибающему и вино огорченному душею;7пусть он выпьет и забудет бедность свою и не вспомнит больше о своем страдании.8Открывай уста твои за безгласного и для защиты всех сирот.9Открывай уста твои для правосудия и для дела бедного и нищего.10Кто найдет добродетельную жену? цена ее выше жемчугов;11уверено в ней сердце мужа ее, и он не останется без прибытка;12она воздает ему добром, а не злом, во все дни жизни своей.13Добывает шерсть и лен, и с охотою работает своими руками.14Она, как купеческие корабли, издалека добывает хлеб свой.15Она встает еще ночью и раздает пищу в доме своем и урочное служанкам своим.16Задумает она о поле, и приобретает его; от плодов рук своих насаждает виноградник.17Препоясывает силою чресла свои и укрепляет мышцы свои.18Она чувствует, что занятие ее хорошо, и – светильник ее не гаснет и ночью.19Протягивает руки свои к прялке, и персты ее берутся за веретено.20Длань свою она открывает бедному, и руку свою подает нуждающемуся.21Не боится стужи для семьи своей, потому что вся семья ее одета в двойные одежды.22Она делает себе ковры; виссон и пурпур – одежда ее.23Муж ее известен у ворот, когда сидит со старейшинами земли.24Она делает покрывала и продает, и поясы доставляет купцам Финикийским.25Крепость и красота – одежда ее, и весело смотрит она на будущее.26Уста свои открывает с мудростью, и кроткое наставление на языке ее.27Она наблюдает за хозяйством в доме своем и не ест хлеба праздности.28Встают дети и ублажают ее, – муж, и хвалит ее:29"много было жен добродетельных, но ты превзошла всех их".30Миловидность обманчива и красота суетна; но жена, боящаяся Господа, достойна хвалы.31Дайте ей от плода рук ее, и да прославят ее у ворот дела ее!
1Думите на Массовия цар Лемуил, на които го поучи майка му: (Прит 30:1)2Какво, сине мой? Какво, сине на утробата ми? И какво, сине на моите оброци? (Ис 49:15)3Не давай силата си на жените, нито пътищата си – на тези, които погубват царете. (Втор 17:17; Неем 13:26; Прит 5:9; Прит 7:26; Ос 4:11)4Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, нито за князете да кажат: Къде е спиртното питие? (Еккл 10:17)5Да не би, като се напият, да забравят закона и да не оправдаят угнетяваните[1]. (Ос 4:11)6Давайте спиртно питие на онзи, който загива, и вино – на огорчения духом, (Пс 104:15)7за да пийне и да забрави сиромашията си, и да не помни вече окаяността си.8Отваряй устата си за безгласния, за делото на всички, които загиват; (1Цар 19:4; Есф 4:16; Иов 29:15; Иов 29:16)9отваряй устата си, съди справедливо и раздавай правосъдие на сиромаха и немотния. (Лев 19:15; Втор 1:16; Иов 29:12; Ис 1:17; Иер 22:16)
Възхвала на добродетелната жена
10Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни. (Прит 12:4; Прит 18:22; Прит 19:14)11Сърцето на мъжа и уповава на нея; и няма да му липсва печалба.12Тя ще му донася добро, а не зло, през всички дни на живота си.13Търси вълна и лен и работи с ръцете си това, което и е угодно.14Тя е като търговските кораби – донася храната си отдалеч.15При това става, докато е още тъмно, и дава храна на дома си, и определената работа – на слугините си. (Лк 12:42; Рим 12:11)16Разглежда нива и я купува; от плода на ръцете си сади лозе.17Опасва кръста си със сила и укрепва мишците си.18Като схваща, че търгуването и е полезно, светилникът и не угасва през нощта.19Слага ръцете си на вретеното и държи в ръката си хурката.20Отваря ръката си за сиромасите. Да! Простира ръцете си към нуждаещите се. (Еф 4:28; Евр 13:16)21Не се бои от снега за дома си; защото всичките и домашни са облечени с двойни дрехи.22Прави си завивки от дамаска; облеклото и е от висон и морав плат.23Мъжът и е известен в портите, когато седи между местните старейшини. (Прит 12:4)24Тя тъче ленено платно и го продава, и доставя пояси на търговците[2];25сила и достолепие са облеклото и; и тя гледа весело към бъдещето.26Отваря устата си с мъдрост и законът на езика и е благ.27Добре внимава в управлението на дома си и хляб на леност не яде.28Синовете и стават и я облажават; и мъжът и я хвали, като казва:29Много дъщери са се държали достойно, но ти надмина всичките.30Прелестта е измамлива и красотата е лъх; но жена, която се бои от ГОСПОДА, тя ще бъде похвалена.31Дайте и от плода на ръцете и и делата и нека я хвалят в портите.