1Пятый Ангел вострубил, и я увидел звезду, падшую с неба на землю, и дан был ей ключ от кладязя бездны.2Она отворила кладязь бездны, и вышел дым из кладязя, как дым из большой печи; и помрачилось солнце и воздух от дыма из кладязя.3И из дыма вышла саранча на землю, и дана была ей власть, какую имеют земные скорпионы.4И сказано было ей, чтобы не делала вреда траве земной, и никакой зелени, и никакому дереву, а только одним людям, которые не имеют печати Божией на челах своих.5И дано ей не убивать их, а только мучить пять месяцев; и мучение от нее подобно мучению от скорпиона, когда ужалит человека.6В те дни люди будут искать смерти, но не найдут ее; пожелают умереть, но смерть убежит от них.7По виду своему саранча была подобна коням, приготовленным на войну; и на головах у ней как бы венцы, похожие на золотые, лица же ее – как лица человеческие;8и волосы у ней – как волосы у женщин, а зубы у ней были, как у львов.9На ней были брони, как бы брони железные, а шум от крыльев ее – как стук от колесниц, когда множество коней бежит на войну;10у ней были хвосты, как у скорпионов, и в хвостах ее были жала; власть же ее была – вредить людям пять месяцев.11Царем над собою она имела ангела бездны; имя ему по–еврейски Аваддон, а по–гречески Аполлион.12Одно горе прошло; вот, идут за ним еще два горя.13Шестой Ангел вострубил, и я услышал один голос от четырех рогов золотого жертвенника, стоящего пред Богом,14говоривший шестому Ангелу, имевшему трубу: освободи четырех Ангелов, связанных при великой реке Евфрате.15И освобождены были четыре Ангела, приготовленные на час и день, и месяц и год, для того, чтобы умертвить третью часть людей.16Число конного войска было две тьмы тем; и я слышал число его.17Так видел я в видении коней и на них всадников, которые имели на себе брони огненные, гиацинтовые и серные; головы у коней – как головы у львов, и изо рта их выходил огонь, дым и сера.18От этих трех язв, от огня, дыма и серы, выходящих изо рта их, умерла третья часть людей;19ибо сила коней заключалась во рту их и в хвостах их; а хвосты их были подобны змеям, и имели головы, и ими они вредили.20Прочие же люди, которые не умерли от этих язв, не раскаялись в делах рук своих, так чтобы не поклоняться бесам и золотым, серебряным, медным, каменным и деревянным идолам, которые не могут ни видеть, ни слышать, ни ходить.21И не раскаялись они в убийствах своих, ни в чародействах своих, ни в блудодеянии своем, ни в воровстве своем.
1След като затръби петият ангел, видях една звезда, паднала на земята от небето, на която бе даден ключът от бездънната пропаст. (Лк 8:31; Лк 10:18; Откр 8:10; Откр 9:2; Откр 9:11; Откр 17:8; Откр 20:1)2И тя отвори бездънната пропаст; и дим се издигна от пропастта като дим от голяма пещ; и слънцето и въздухът потъмняха от дима на пропастта. (Иоил 2:2; Иоил 2:10)3И от дима излязоха скакалци по земята; и им бе дадена сила, както е силата, която имат земните скорпиони. (Исх 10:4; Суд 7:12; Откр 9:10)4Но им се каза да не нанасят вреда на земната трева, нито на каквато и да била зеленина, нито на някакво дърво, а само на онези хора, които нямат Божия печат на челата си. (Исх 12:23; Иез 9:4; Откр 6:6; Откр 7:3; Откр 8:7)5И им бе позволено не да убиват тези хора, а само да ги мъчат пет месеца; и мъката им беше като мъка от скорпион, когато ужили човека. (Откр 9:10; Откр 11:7)6През онези дни човеците ще потърсят смъртта, но никак няма да я намерят; и ще пожелаят да умрат, но смъртта ще побегне от тях. (Иов 3:21; Ис 2:19; Иер 8:3; Ос 10:8; Лк 23:30; Откр 6:16)7И скакалците приличаха на коне, приготвени за война; и на главите им имаше нещо като венци, подобни на злато, и лицата им бяха като човешки лица. (Дан 7:8; Иоил 2:4)8А те имаха коса като косата на жените и зъбите им бяха като на лъв. (Иоил 1:6)9При това имаха нагръдници като железни нагръдници; и шумът на крилата им беше като шум от колесници с много коне, когато тичат на бой. (Иоил 2:5)10Имаха и опашки като на скорпиони и жила; а в опашките си имаха сила да измъчват човеците в продължение на пет месеца. (Откр 9:5)11Имаха над себе си за цар ангела на бездната, който на еврейски се нарича Авадон[1], а на гръцки името му е Аполион. (Еф 2:2; Откр 9:1)12Едното „горко“ мина; но, ето, още две „горко“ идват след това. (Откр 8:13)
Шестият ангел тръби
13И като затръби шестият ангел, чух един глас от роговете на златния олтар, който беше пред Бога,14че някой казваше на шестия ангел, у когото беше тръбата: Развържи четирите ангела, които са вързани при голямата река Ефрат. (Откр 16:12)15И бяха развързани четирите ангела, които бяха приготвени за този час и ден, и месец, и година, за да убият една трета част от човеците.16А броят на воюващите конници беше двеста милиона и аз чух броя им. (Пс 68:17; Иез 38:4; Дан 7:10; Откр 7:4)17И конете във видението и яздещите на тях ми се видяха такива: те носеха нагръдници като от огън, хиацинт и жупел; и главите на конете бяха като глави на лъвове, а от устата им излизаше огън, дим и жупел. (1Пар 12:8; Ис 5:28; Ис 5:29)18От тези три язви – от огъня, от дима и от жупела, които излизаха от устата им, беше избита една трета част от човеците.19Защото силата на конете беше в устата им и в опашките им; понеже опашките им приличаха на змии и имаха глави, и с тях нанасяха щети. (Ис 9:15)20И останалите човеци, които не бяха избити от тези язви, не се покаяха за делата на ръцете си, за да не се кланят вече на бесовете и на златните, сребърните, медните, каменните и дървените идоли, които не могат нито да виждат, нито да чуват, нито да ходят; (Лев 17:7; Втор 31:29; Втор 32:17; Пс 106:37; Пс 115:4; Пс 135:15; Дан 5:23; 1Кор 10:20)21също не се покаяха нито за убийствата си, нито за магиите си, нито за блудствата си, нито за кражбите си. (Откр 22:15)