1И явилось на небе великое знамение: жена, облеченная в солнце; под ногами ее луна, и на главе ее венец из двенадцати звезд.2Она имела во чреве, и кричала от болей и мук рождения.3И другое знамение явилось на небе: вот, большой красный дракон с семью головами и десятью рогами, и на головах его семь диадим.4Хвост его увлек с неба третью часть звезд и поверг их на землю. Дракон сей стал перед женою, которой надлежало родить, дабы, когда она родит, пожрать ее младенца.5И родила она младенца мужеского пола, которому надлежит пасти все народы жезлом железным; и восхищено было дитя ее к Богу и престолу Его.6А жена убежала в пустыню, где приготовлено было для нее место от Бога, чтобы питали ее там тысячу двести шестьдесят дней.7И произошла на небе война: Михаил и Ангелы его воевали против дракона, и дракон и ангелы его воевали [против них],8но не устояли, и не нашлось уже для них места на небе.9И низвержен был великий дракон, древний змий, называемый диаволом и сатаною, обольщающий всю вселенную, низвержен на землю, и ангелы его низвержены с ним.10И услышал я громкий голос, говорящий на небе: ныне настало спасение и сила и царство Бога нашего и власть Христа Его, потому что низвержен клеветник братий наших, клеветавший на них пред Богом нашим день и ночь.11Они победили его кровию Агнца и словом свидетельства своего, и не возлюбили души своей даже до смерти.12Итак веселитесь, небеса и обитающие на них! Горе живущим на земле и на море! потому что к вам сошел диавол в сильной ярости, зная, что немного ему остается времени.13Когда же дракон увидел, что низвержен на землю, начал преследовать жену, которая родила младенца мужеского пола.14И даны были жене два крыла большого орла, чтобы она летела в пустыню в свое место от лица змия и там питалась в продолжение времени, времен и полвремени.15И пустил змий из пасти своей вслед жены воду как реку, дабы увлечь ее рекою.16Но земля помогла жене, и разверзла земля уста свои, и поглотила реку, которую пустил дракон из пасти своей.17И рассвирепел дракон на жену, и пошел, чтобы вступить в брань с прочими от семени ее, сохраняющими заповеди Божии и имеющими свидетельство Иисуса Христа.
1И голямо знамение се яви на небето – жена, облечена със слънцето, с луната под краката и и на главата и венец от дванадесет звезди.2Тя беше бременна и викаше от родилни болки, като се мъчеше да роди. (Ис 66:7; Гал 4:19)3И друго знамение се яви на небето и, ето, голям огненочервен змей, който имаше седем глави и десет рога и на главите му седем корони. (Откр 13:1; Откр 17:3; Откр 17:9; Откр 17:10; Откр 20:2)4А опашката му, като завлече една трета част от небесните звезди, ги хвърли на земята; и змеят застана пред жената, която щеше да роди, за да изяде детето и, щом роди. (Исх 1:16; Дан 8:10; Откр 9:10; Откр 9:19; Откр 12:2; Откр 17:18)5И тя роди мъжко дете, което ще управлява всички народи с желязна тояга; и нейното дете беше грабнато и занесено при Бога, дори при Неговия престол. (Пс 2:9; 1Кор 15:25; Откр 2:27; Откр 19:15)6Тогава жената побегна в пустинята, където имаше място, приготвено от Бога, за да я хранят там хиляда двеста и шестдесет дни. (Откр 11:3; Откр 12:4)7И стана война на небесата: излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели; (Дан 10:13; Дан 10:21; Дан 12:1; Откр 12:3; Откр 20:2)8обаче те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето.9И беше свален големият змей, онази старовременна змия, която се нарича дявол и Сатана, който мами целия свят; свален беше на земята, свалени бяха и ангелите му заедно с него. (Быт 3:1; Быт 3:4; Лк 10:18; Ин 12:31; Откр 9:1; Откр 20:2; Откр 20:3)10И чух силен глас на небесата, който казваше: Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос; защото бе свален клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог. (Иов 1:9; Иов 2:5; Зах 3:1; Откр 11:15; Откр 19:1)11А те го победиха чрез кръвта на Агнеца и чрез словото на своето свидетелство; защото не обичаха живота си дотолкова, че да бягат от смърт. (Лк 14:26; Рим 8:33; Рим 8:34; Рим 8:37; Рим 16:20)12Затова веселете се, небеса, и вие, които живеете в тях. Но горко на вас, земя и море, защото дяволът слезе при вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време. (Пс 96:11; Ис 49:13; Откр 8:13; Откр 10:6; Откр 11:10; Откр 18:20)13След като змеят видя, че бе свален на земята, той почна да преследва жената, която бе родила мъжкото дете. (Откр 12:5)14И бяха дадени на жената двете крила на голям орел, за да отлети на мястото си в пустинята, там, където я хранят за време и времена, и половин време, скрита от лицето на змея. (Исх 19:4; Дан 7:25; Дан 12:7; Откр 12:6; Откр 17:3)15И змеят изпусна след жената от устата си вода като река, за да направи да я завлече реката. (Ис 59:19)16Но земята помогна на жената, защото земята отвори устата си и погълна реката, която змеят беше изпуснал от устата си.17Тогава змеят се разяри против жената и отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и свидетелството на Исус; и змеят застана на морския пясък. (Быт 3:15; 1Кор 2:1; 1Ин 5:10; Откр 1:2; Откр 1:9; Откр 6:9; Откр 11:7; Откр 13:7; Откр 20:4)