Откровение 12

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society

Жената и змеят

1 И голямо знамение се яви на небето – жена, облечена със слънцето, с луната под краката и и на главата и венец от дванадесет звезди. 

2 Тя беше бременна и викаше от родилни болки, като се мъчеше да роди. (Ис 66:7; Гал 4:19) 

3 И друго знамение се яви на небето и, ето, голям огненочервен змей, който имаше седем глави и десет рога и на главите му седем корони. (Отк 13:1; Отк 17:3; Отк 17:9; Отк 17:10; Отк 20:2) 

4 А опашката му, като завлече една трета част от небесните звезди, ги хвърли на земята; и змеят застана пред жената, която щеше да роди, за да изяде детето и, щом роди. (Изх 1:16; Дан 8:10; Отк 9:10; Отк 9:19; Отк 12:2; Отк 17:18) 

5 И тя роди мъжко дете, което ще управлява всички народи с желязна тояга; и нейното дете беше грабнато и занесено при Бога, дори при Неговия престол. (Пс 2:9; 1 Кор 15:25; Отк 2:27; Отк 19:15) 

6 Тогава жената побягна в пустинята, където имаше място, приготвено от Бога, за да я хранят там хиляда двеста и шестдесет дни. (Отк 11:3; Отк 12:4) 

7 И стана война на небесата: излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели; (Дан 10:13; Дан 10:21; Дан 12:1; Отк 12:3; Отк 20:2) 

8 обаче те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето. 

9 И беше свален големият змей, онази старовременна змия, която се нарича дявол и Сатана, който мами целия свят; свален беше на земята, свалени бяха и ангелите му заедно с него. (Бит 3:1; Бит 3:4; Лк 10:18; Йн 12:31; Отк 9:1; Отк 20:2; Отк 20:3) 

10 И чух силен глас на небесата, който казваше: Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос; защото бе свален клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог. (Йов 1:9; Йов 2:5; Зах 3:1; Отк 11:15; Отк 19:1) 

11 А те го победиха чрез кръвта на Агнеца и чрез словото на своето свидетелство; защото не обичаха живота си дотолкова, че да бягат от смърт. (Лк 14:26; Рим 8:33; Рим 8:34; Рим 8:37; Рим 16:20) 

12 Затова веселете се, небеса, и вие, които живеете в тях. Но горко на вас, земя и море, защото дяволът слезе при вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време. (Пс 96:11; Ис 49:13; Отк 8:13; Отк 10:6; Отк 11:10; Отк 18:20) 

13 След като змеят видя, че бе свален на земята, той почна да преследва жената, която бе родила мъжкото дете. (Отк 12:5) 

14 И бяха дадени на жената двете крила на голям орел, за да отлети на мястото си в пустинята, там, където я хранят за време и времена, и половин време, скрита от лицето на змея. (Изх 19:4; Дан 7:25; Дан 12:7; Отк 12:6; Отк 17:3) 

15 И змеят изпусна след жената от устата си вода като река, за да направи да я завлече реката. (Ис 59:19) 

16 Но земята помогна на жената, защото земята отвори устата си и погълна реката, която змеят беше изпуснал от устата си. 

17 Тогава змеят се разяри против жената и отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и свидетелството на Исус; и змеят застана на морския пясък. (Бит 3:15; 1 Кор 2:1; 1 Йн 5:10; Отк 1:2; Отк 1:9; Отк 6:9; Отк 11:7; Отк 13:7; Отк 20:4) 

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение.

Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет
Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание