1И начал говорить им притчами: некоторый человек насадил виноградник и обнес оградою, и выкопал точило, и построил башню, и, отдав его виноградарям, отлучился.2И послал в свое время к виноградарям слугу – принять от виноградарей плодов из виноградника.3Они же, схватив его, били, и отослали ни с чем.4Опять послал к ним другого слугу; и тому камнями разбили голову и отпустили его с бесчестьем.5И опять иного послал: и того убили; и многих других то били, то убивали.6Имея же еще одного сына, любезного ему, напоследок послал и его к ним, говоря: постыдятся сына моего.7Но виноградари сказали друг другу: это наследник; пойдем, убьем его, и наследство будет наше.8И, схватив его, убили и выбросили вон из виноградника.9Что же сделает хозяин виноградника? – Придет и предаст смерти виноградарей, и отдаст виноградник другим.10Неужели вы не читали сего в Писании: камень, который отвергли строители, тот самый сделался главою угла;11это от Господа, и есть дивно в очах наших.12И старались схватить Его, но побоялись народа, ибо поняли, что о них сказал притчу; и, оставив Его, отошли.13И посылают к Нему некоторых из фарисеев и иродиан, чтобы уловить Его в слове.14Они же, придя, говорят Ему: Учитель! мы знаем, что Ты справедлив и не заботишься об угождении кому–либо, ибо не смотришь ни на какое лице, но истинно пути Божию учишь. Позволительно ли давать подать кесарю или нет? давать ли нам или не давать?15Но Он, зная их лицемерие, сказал им: что искушаете Меня? принесите Мне динарий, чтобы Мне видеть его.16Они принесли. Тогда говорит им: чье это изображение и надпись? Они сказали Ему: кесаревы.17Иисус сказал им в ответ: отдавайте кесарево кесарю, а Божие Богу. И дивились Ему.18Потом пришли к Нему саддукеи, которые говорят, что нет воскресения, и спросили Его, говоря:19Учитель! Моисей написал нам: если у кого умрет брат и оставит жену, а детей не оставит, то брат его пусть возьмет жену его и восстановит семя брату своему.20Было семь братьев: первый взял жену и, умирая, не оставил детей.21Взял ее второй и умер, и он не оставил детей; также и третий.22Брали ее [за себя] семеро и не оставили детей. После всех умерла и жена.23Итак, в воскресении, когда воскреснут, которого из них будет она женою? Ибо семеро имели ее женою?24Иисус сказал им в ответ: этим ли приводитесь вы в заблуждение, не зная Писаний, ни силы Божией?25Ибо, когда из мертвых воскреснут, [тогда] не будут ни жениться, ни замуж выходить, но будут, как Ангелы на небесах.26А о мертвых, что они воскреснут, разве не читали вы в книге Моисея, как Бог при купине сказал ему: Я Бог Авраама, и Бог Исаака, и Бог Иакова?27[Бог] не есть Бог мертвых, но Бог живых. Итак, вы весьма заблуждаетесь.28Один из книжников, слыша их прения и видя, что [Иисус] хорошо им отвечал, подошел и спросил Его: какая первая из всех заповедей?29Иисус отвечал ему: первая из всех заповедей: слушай, Израиль! Господь Бог наш есть Господь единый;30и возлюби Господа Бога твоего всем сердцем твоим, и всею душею твоею, и всем разумением твоим, и всею крепостию твоею, – вот первая заповедь!31Вторая подобная ей: возлюби ближнего твоего, как самого себя. Иной большей сих заповеди нет.32Книжник сказал Ему: хорошо, Учитель! истину сказал Ты, что один есть Бог и нет иного, кроме Его;33и любить Его всем сердцем и всем умом, и всею душею, и всею крепостью, и любить ближнего, как самого себя, есть больше всех всесожжений и жертв.34Иисус, видя, что он разумно отвечал, сказал ему: недалеко ты от Царствия Божия. После того никто уже не смел спрашивать Его.35Продолжая учить в храме, Иисус говорил: как говорят книжники, что Христос есть Сын Давидов?36Ибо сам Давид сказал Духом Святым: сказал Господь Господу моему: седи одесную Меня, доколе положу врагов Твоих в подножие ног Твоих.37Итак, сам Давид называет Его Господом: как же Он Сын ему? И множество народа слушало Его с услаждением.38И говорил им в учении Своем: остерегайтесь книжников, любящих ходить в длинных одеждах и [принимать] приветствия в народных собраниях,39сидеть впереди в синагогах и возлежать на первом [месте] на пиршествах, –40сии, поядающие домы вдов и напоказ долго молящиеся, примут тягчайшее осуждение.41И сел Иисус против сокровищницы и смотрел, как народ кладет деньги в сокровищницу. Многие богатые клали много.42Придя же, одна бедная вдова положила две лепты, что составляет кодрант.43Подозвав учеников Своих, [Иисус] сказал им: истинно говорю вам, что эта бедная вдова положила больше всех, клавших в сокровищницу,44ибо все клали от избытка своего, а она от скудости своей положила все, что имела, все пропитание свое.
1И започна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин и съгради кула, и го даде под наем на земеделците, и отиде в чужбина. (Пс 80:8; Песн 8:12; Ис 5:1; Мф 21:33; Лк 20:9)2И във времето на гроздобера изпрати един слуга до земеделците да прибере от земеделците от плода на лозето.3А те го хванаха, биха го и го отпратиха с празни ръце. (Мф 5:12; Мф 23:34)4Пак изпрати до тях друг слуга; а те му счупиха главата и безсрамно го оскърбиха.5Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, от които едни биха, а други убиха.6Той имаше още и един възлюбен син; него изпрати последен до тях, като си казваше: Ще почетат сина ми.7А тези земеделци казаха помежду си: Този е наследникът; елате да го убием и наследството ще бъде наше. (Мф 26:3; Мф 26:4)8И го хванаха и го убиха, и го хвърлиха вън от лозето. (Евр 13:12)9И така, какво ще направи стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тези земеделци, а лозето ще даде на други.10Не сте ли прочели това Писание: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла. (Пс 118:22; Мф 21:42)11От Господа е това. И чудно е в нашите очи“?12И първенците искаха да Го хванат (но се убояха от народа), понеже разбраха, че за тях каза тази притча. И Го оставиха и си отидоха. (Мф 21:45; Мф 21:46; Мр 11:18; Ин 7:25; Ин 7:30; Ин 7:44)
За плащането на данъка на императора
13Тогава пратиха при Него някои от фарисеите и иродианите, за да Го впримчат в говоренето Му. (Мф 22:15; Лк 20:20)14И те, като дойдоха, Му казаха: Учителю, знаем, че си искрен и не Те е грижа от никого; защото не гледаш на лицето на човеците, но учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на Цезаря или не?15Да даваме ли или да не даваме? А Той, като разбра лицемерието им, им каза: Защо Ме изпитвате? Донесете Ми един динарий да го видя.16И те Му донесоха. Тогава им каза: Чий е този образ и надпис? А те Му отвърнаха: На Цезаря.17Исус им каза: Отдавайте цезаревото на Цезаря и Божието на Бога. И те много се зачудиха на Него. (Мф 22:21)
За възкресението на мъртвите
18След това при Него дойдоха садукеи, които казват, че няма възкресение; и Го питаха: (Мф 22:23; Лк 20:27)19Учителю, Моисей ни е написал, че ако на някого умре брат му и остави жена, а не остави деца, то брат му да вземе жена му и да въздигне потомство на брат си. (Втор 25:5; Мф 22:24; Лк 20:28)20Но, ето, имаше седем братя; и първият взе жена; и когато умря, не остави потомство.21Взе я и вторият, умря и не остави потомство; също и третият.22И седмината не оставиха потомство. А след всички умря и жената.23При възкресението на кого от тях ще бъде жена, защото и седмината я имаха за жена?24Исус им каза: Не затова ли се заблуждавате, понеже не знаете Писанията, нито Божията сила?25Защото, когато възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, но са като ангели на небесата. (1Кор 15:42; 1Кор 15:49; 1Кор 15:52)26А за мъртвите, че биват възкресени, не сте ли чели в книгата на Моисей, на мястото при бодливия храст, как Бог му говори, като казваше: „Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов“? (Исх 3:6; Мф 22:32; Лк 20:37)27Той не е Бог на мъртвите, а на живите. Вие много се заблуждавате.
Най-голямата заповед
28А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, Го попита: Коя заповед е най-важната от всички? (Мф 22:34; Мф 22:35; Лк 10:25)29Исус отговори: Първата е: „Слушай, Израилю; Господ, нашият Бог, е един Господ; (Втор 6:4; Мф 22:37; Лк 10:27)30ида възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.“ (Втор 6:4)31А ето втората, подобна на нея, заповед: „Да възлюбиш ближния си като себе си.“ Друга заповед, по-голяма от тези, няма. (Лев 19:18; Мф 22:39; Рим 13:9; Гал 5:14; Иак 2:8)32И книжникът Му каза: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг освен Него; (Втор 4:39; Ис 45:6; Ис 45:14; Ис 46:9)33и да Го обича човек от все сърце, с всичкия си разум и с всичката си сила, и да обича ближния си като себе си, това е много повече от всички всеизгаряния и жертви. (1Цар 15:22; Ос 6:6; Мих 6:6)34Исус, като видя, че отговори разумно, му каза: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси. (Мф 22:46)
Исус Христос и Давид
35И когато поучаваше в храма, Исус заговори: Как така казват книжниците, че Христос е Давидов син? (Мф 22:41; Мф 22:42; Лк 20:41)36Сам Давид каза чрез Святия Дух: „Каза Господ на Моя Господ: Седи отдясно на Мене, докато положа враговете Ти за Твое подножие.“ (2Цар 23:2; Пс 110:1)37Сам Давид Го нарича Господ; тогава как ще е негов Син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие.38И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и да приемат поздравите по пазарите (Мф 23:1; Мр 4:2; Лк 11:43; Лк 20:46)39и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията; (Мф 23:6; Лк 11:43)40тези, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви. Тези ще получат по-тежко осъждение. (Иез 22:25; Мф 23:14; Лк 20:47)
Лептата на бедната вдовица
41И като седна Исус срещу съкровищницата, гледаше как народът пуска пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много. (4Цар 12:9; Лк 21:1)42А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, т. е. един кодрант.43И повика учениците Си и им каза: Истина ви казвам, тази бедна вдовица пусна повече от всички, които пускат в съкровищницата; (2Кор 8:12)44защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко, което имаше – целия си имот. (1Ин 3:17)