Луки 9

Синодальный перевод

1 Созвав же двенадцать, дал силу и власть над всеми бесами и врачевать от болезней, 

2 и послал их проповедывать Царствие Божие и исцелять больных. 

3 И сказал им: ничего не берите на дорогу: ни посоха, ни сумы, ни хлеба, ни серебра, и не имейте по две одежды; 

4 и в какой дом войдете, там оставайтесь и оттуда отправляйтесь [в] [путь]. 

5 А если где не примут вас, то, выходя из того города, отрясите и прах от ног ваших во свидетельство на них. 

6 Они пошли и проходили по селениям, благовествуя и исцеляя повсюду. 

7 Услышал Ирод четвертовластник о всем, что делал [Иисус], и недоумевал: ибо одни говорили, что это Иоанн восстал из мертвых; 

8 другие, что Илия явился, а иные, что один из древних пророков воскрес. 

9 И сказал Ирод: Иоанна я обезглавил; кто же Этот, о Котором я слышу такое? И искал увидеть Его. 

10 Апостолы, возвратившись, рассказали Ему, что они сделали; и Он, взяв их с Собою, удалился особо в пустое место, близ города, называемого Вифсаидою. 

11 Но народ, узнав, пошел за Ним; и Он, приняв их, беседовал с ними о Царствии Божием и требовавших исцеления исцелял. 

12 День же начал склоняться к вечеру. И, приступив к Нему, двенадцать говорили Ему: отпусти народ, чтобы они пошли в окрестные селения и деревни ночевать и достали пищи; потому что мы здесь в пустом месте. 

13 Но Он сказал им: вы дайте им есть. Они сказали: у нас нет более пяти хлебов и двух рыб; разве нам пойти купить пищи для всех сих людей? 

14 Ибо их было около пяти тысяч человек. Но Он сказал ученикам Своим: рассадите их рядами по пятидесяти. 

15 И сделали так, и рассадили всех. 

16 Он же, взяв пять хлебов и две рыбы и воззрев на небо, благословил их, преломил и дал ученикам, чтобы раздать народу. 

17 И ели, и насытились все; и оставшихся у них кусков набрано двенадцать коробов. 

18 В одно время, когда Он молился в уединенном месте, и ученики были с Ним, Он спросил их: за кого почитает Меня народ? 

19 Они сказали в ответ: за Иоанна Крестителя, а иные за Илию; другие же [говорят], что один из древних пророков воскрес. 

20 Он же спросил их: а вы за кого почитаете Меня? Отвечал Петр: за Христа Божия. 

21 Но Он строго приказал им никому не говорить о сем, 

22 сказав, что Сыну Человеческому должно много пострадать, и быть отвержену старейшинами, первосвященниками и книжниками, и быть убиту, и в третий день воскреснуть. 

23 Ко всем же сказал: если кто хочет идти за Мною, отвергнись себя, и возьми крест свой, и следуй за Мною. 

24 Ибо кто хочет душу свою сберечь, тот потеряет ее; а кто потеряет душу свою ради Меня, тот сбережет ее. 

25 Ибо что пользы человеку приобрести весь мир, а себя самого погубить или повредить себе? 

26 Ибо кто постыдится Меня и Моих слов, того Сын Человеческий постыдится, когда приидет во славе Своей и Отца и святых Ангелов. 

27 Говорю же вам истинно: есть некоторые из стоящих здесь, которые не вкусят смерти, как уже увидят Царствие Божие. 

28 После сих слов, дней через восемь, взяв Петра, Иоанна и Иакова, взошел Он на гору помолиться. 

29 И когда молился, вид лица Его изменился, и одежда Его сделалась белою, блистающею. 

30 И вот, два мужа беседовали с Ним, которые были Моисей и Илия; 

31 явившись во славе, они говорили об исходе Его, который Ему надлежало совершить в Иерусалиме. 

32 Петр же и бывшие с ним отягчены были сном; но, пробудившись, увидели славу Его и двух мужей, стоявших с Ним. 

33 И когда они отходили от Него, сказал Петр Иисусу: Наставник! хорошо нам здесь быть; сделаем три кущи: одну Тебе, одну Моисею и одну Илии, – не зная, что говорил. 

34 Когда же он говорил это, явилось облако и осенило их; и устрашились, когда вошли в облако. 

35 И был из облака глас, глаголющий: Сей есть Сын Мой Возлюбленный, Его слушайте. 

36 Когда был глас сей, остался Иисус один. И они умолчали, и никому не говорили в те дни о том, что видели. 

37 В следующий же день, когда они сошли с горы, встретило Его много народа. 

38 Вдруг некто из народа воскликнул: Учитель! умоляю Тебя взглянуть на сына моего, он один у меня: 

39 его схватывает дух, и он внезапно вскрикивает, и терзает его, так что он испускает пену; и насилу отступает от него, измучив его. 

40 Я просил учеников Твоих изгнать его, и они не могли. 

41 Иисус же, отвечая, сказал: о, род неверный и развращенный! доколе буду с вами и буду терпеть вас? приведи сюда сына твоего. 

42 Когда же тот еще шел, бес поверг его и стал бить; но Иисус запретил нечистому духу, и исцелил отрока, и отдал его отцу его. 

43 И все удивлялись величию Божию. Когда же все дивились всему, что творил Иисус, Он сказал ученикам Своим: 

44 вложите вы себе в уши слова сии: Сын Человеческий будет предан в руки человеческие. 

45 Но они не поняли слова сего, и оно было закрыто от них, так что они не постигли его, а спросить Его о сем слове боялись. 

46 Пришла же им мысль: кто бы из них был больше? 

47 Иисус же, видя помышление сердца их, взяв дитя, поставил его пред Собою 

48 и сказал им: кто примет сие дитя во имя Мое, тот Меня принимает; а кто примет Меня, тот принимает Пославшего Меня; ибо кто из вас меньше всех, тот будет велик. 

49 При сем Иоанн сказал: Наставник! мы видели человека, именем Твоим изгоняющего бесов, и запретили ему, потому что он не ходит с нами. 

50 Иисус сказал ему: не запрещайте, ибо кто не против вас, тот за вас. 

51 Когда же приближались дни взятия Его [от мира], Он восхотел идти в Иерусалим; 

52 и послал вестников пред лицем Своим; и они пошли и вошли в селение Самарянское; чтобы приготовить для Него; 

53 но [там] не приняли Его, потому что Он имел вид путешествующего в Иерусалим. 

54 Видя то, ученики Его, Иаков и Иоанн, сказали: Господи! хочешь ли, мы скажем, чтобы огонь сошел с неба и истребил их, как и Илия сделал? 

55 Но Он, обратившись к ним, запретил им и сказал: не знаете, какого вы духа; 

56 ибо Сын Человеческий пришел не губить души человеческие, а спасать. И пошли в другое селение. 

57 Случилось, что когда они были в пути, некто сказал Ему: Господи! я пойду за Тобою, куда бы Ты ни пошел. 

58 Иисус сказал ему: лисицы имеют норы, и птицы небесные – гнезда; а Сын Человеческий не имеет, где приклонить голову. 

59 А другому сказал: следуй за Мною. Тот сказал: Господи! позволь мне прежде пойти и похоронить отца моего. 

60 Но Иисус сказал ему: предоставь мертвым погребать своих мертвецов, а ты иди, благовествуй Царствие Божие. 

61 Еще другой сказал: я пойду за Тобою, Господи! но прежде позволь мне проститься с домашними моими. 

62 Но Иисус сказал ему: никто, возложивший руку свою на плуг и озирающийся назад, не благонадежен для Царствия Божия. 

1876 Russian Synodal Translation, 1956 Edition
The text was supplied by "Light in East Germany".
Public domain

Луки 9

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society

Изпращането на дванадесетте апостоли

1 И като свика дванадесетте, даде им сила и власт над всички бесове и да изцеляват болести. (Мф 10:1; Мф 10:5; Мр 3:13; Мр 6:7) 

2 И ги изпрати да проповядват Божието царство и да изцеляват болните. (Мф 10:7; Мф 10:8; Мр 6:12; Лк 10:1; Лк 10:9) 

3 Исус им каза: Не вземайте нищо за път – нито тояга, нито торба, нито хляб, нито пари, нито да имате по две ризи. (Мф 10:9; Мр 6:8; Лк 10:4; Лк 22:35) 

4 И в която къща влезете, там отсядайте и оттам тръгвайте на път. (Мф 10:11; Мр 6:10) 

5 И ако някои не ви приемат, когато излизате от онзи град, отърсете и праха от краката си за свидетелство против тях. (Мф 10:14; Мр 6:11; Деян 13:51) 

6 И те тръгнаха и отиваха по селата, и проповядваха благовестието, и изцеляваха навсякъде. (Мр 6:12) 

7 А четвъртовластникът Ирод чу за всичко, което ставало, и беше в недоумение; защото някои казваха, че Йоан е възкръснал от мъртвите; (Мф 14:1; Мр 6:14) 

8 други пък, че Илия се е явил; а други, че един от старовременните пророци е възкръснал. 

9 И Ирод каза: Йоан аз обезглавих; но Кой е Този, за Когото слушам такива неща? И желаеше да Го види. (Лк 23:8) 

Нахранването на пет хиляди души

10 И като се върнаха апостолите, разказаха на Исус всичко, което бяха извършили; и Той ги отведе и се оттегли насаме в уединено място близо до един град, наречен Витсаида. (Мф 14:13; Мр 6:30; Мр 6:32; Ин 6:1) 

11 А множествата, като разбраха това, отидоха след Него; и Той ги посрещна с готовност и им говореше за Божието царство, и изцеляваше онези, които имаха нужда от изцеление. 

12 И когато денят започна да преваля, дванадесетте се приближиха и Му казаха: Разпусни множеството, за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да си намерят храна, защото тук сме в уединено място. (Мф 14:15; Мр 6:35; Ин 6:1; Ин 6:5) 

13 Но Той им каза: Дайте им вие да ядат. А те отвърнаха: Нямаме повече от пет хляба и две риби, освен да отидем и да купим храна за всички тези хора? (Мф 14:17; Мр 6:38; Ин 6:9) 

14 (Защото имаше около пет хиляди мъже.) И каза на учениците Си: Накарайте ги да насядат на групи по петдесет души. 

15 Те направиха така и накараха всички да насядат. 

16 А Той взе петте хляба и двете риби и погледна към небето, и ги благослови; и като ги разчупи, даваше на учениците да сложат пред народа. 

17 И ядоха, и всички се наситиха; и вдигнаха останалите им къшеи – дванадесет коша. 

Петър изповядва кой е Исус

18 И когато Той се молеше насаме и учениците бяха с Него, ги попита: Според както говорят хората, Кой съм Аз? (Мф 16:13; Мр 8:27) 

19 А те отговориха: Едни казват, че си Йоан Кръстител; а други – Илия; трети пък – че един от старовременните пророци е възкръснал. (Мф 14:2; Лк 9:7; Лк 9:8) 

20 Тогава им каза: А вие какво казвате: Кой съм Аз? Петър Му отговори: Ти си Божият Помазаник. (Мф 16:16; Ин 6:69) 

21 А Той им заръча и заповяда да не говорят с никого за това, като каза: (Мф 16:20) 

22 Човешкият Син трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит и на третия ден да бъде възкресен. (Мф 16:21; Мф 17:22) 

Следване на Исус Христос

23 Каза още и на всички: Ако някой иска да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва. (Мф 10:38; Мф 16:20; Мф 16:24; Мр 8:30; Мр 8:34; Лк 14:27) 

24 Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси. 

25 Понеже каква полза за човек, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си? (Мф 16:26; Мр 8:36) 

26 Защото ако се срамува някой от Мен и от думите Ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава и в славата на Отца и на Своите ангели. (Мф 10:33; Мр 8:38; Лк 12:9; 2Тим 2:12) 

27 А ви казвам наистина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство. (Мф 16:28; Мр 9:1) 

Преображение

28 И около осем дни след като каза това, Той взе със Себе Си Петър, Йоан и Яков и се качи на планината да се моли. (Мф 17:1; Мр 9:2) 

29 И като се молеше, видът на лицето Му се измени и облеклото Му стана бяло и блестящо. 

30 И, ето, двама мъже говореха с Него; те бяха Моисей и Илия, 

31 които се явиха в слава и говориха за смъртта Му, с която Му предстоеше да завършиживота Си в Йерусалим. (Лк 22:37) 

32 А Петър и онези, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него. (Дан 8:18; Дан 10:9; 2Пет 1:16) 

33 И когато те се разделиха с Него, Петър каза на Исус: Наставнико, добре е да сме тук; и нека направим три шатри: за Теб една, за Моисей една и една за Илия, без да знае какво казва. 

34 А докато казваше това, дойде облак и ги засени; и учениците се изплашиха, като влязоха в облака. 

35 И от облака дойде глас, който каза: Този е Моят Син, Моят Избраник; Него слушайте. (Втор 18:15; Мф 3:17; Мф 17:5; Деян 3:22) 

36 И когато престана гласът, Исус остана сам. И те замълчаха и през онези дни не казваха на никого нищо от това, което бяха видели. (Мф 17:9) 

Изцелението на бесноватия младеж

37 А на следващия ден, когато слязоха от планината, посрещна Го голямо множество. (Мф 17:14; Мр 9:14; Мр 9:17) 

38 И, ето, един човек от множеството извика: Учителю, моля Ти се, погледни милостиво на сина ми, защото ми е единствено дете. 

39 И, ето, прихваща го някакъв дух и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го разтерзава, едва го напуска. 

40 Помолих Твоите ученици да го изгонят, но не можаха. 

41 Исус отговори: Роде невярващ и развратен, докога ще съм с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тук. 

42 И още докато се приближаваше, бесът го тръшна и сгърчи силно; а Исус смъмра нечистия дух, изцели момчето и го върна на баща му. 

43 И всички се удивляваха на Божието величие. А докато всички се чудеха на това, което правеше, Той каза на учениците Си: 

Предсказание за съда

44 Вложете в ушите си тези думи: Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце. (Мф 17:22; Мр 9:30; Мр 9:31) 

45 Но те не разбраха смисъла на тези думи; те бяха скрити от тях, за да не ги разберат; а се бояха да Го попитат за тези думи. (Мр 9:32; Лк 2:50; Лк 18:34) 

Спорът между учениците за първенство

46 И между тях възникна пререкание кой от тях ще бъде най-големият. (Мф 18:1; Мр 9:33; Мр 9:34) 

47 А Исус, като прозря мисълта на сърцето им, взе едно детенце, постави го при Себе Си и им каза: 

48 Който приеме това детенце в Мое име, Мене приема; и който приеме Мене, приема Този, Който Ме е изпратил; защото, който е най-малък между всички вас, той е най-голям. (Мф 10:40; Мф 18:5; Мф 23:11; Мф 23:12; Мр 9:37; Ин 12:44; Ин 13:20; 1Фес 4:8) 

„Който не е против вас, е на ваша страна“

49 А Йоан се обърна към Него и каза: Наставнико, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му забранихме, защото не върви с нас. (Чис 11:28; Мр 9:38) 

50 А Исус му каза: Не му забранявайте; защото, който не е против вас, е на ваша страна. (Мф 12:30; Лк 11:23; Флп 1:18) 

На път за Йерусалим. Негостоприемството на самаряните

51 И когато се навършваха дните да бъде взет от света, Той тръгна по пътя към Йерусалим. (Мр 16:19; Деян 1:2) 

52 И изпрати пред Себе Си пратеници, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят стая за Него. 

53 Но там не Го приеха, защото имаше вид на пътник за Йерусалим. (Ин 4:4; Ин 4:9) 

54 Като видяха това учениците Му Яков и Йоан, казаха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби както направи и Илия? 

55 А Той се обърна и ги смъмра и каза: „Вие не знаете на какъв дух сте; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси“. (4Цар 1:10; 4Цар 1:12) 

56 И отидоха в друго село. (Мф 18:11; Ин 3:17; Ин 12:47) 

Какви трябва да са последователите на Исус Христос

57 А като вървяха по пътя, един човек Му каза: Ще Те следвам, където и да идеш. (Мф 8:19) 

58 Исус му каза: Лисиците си имат леговища и небесните птици гнезда, а Човешкият Син няма къде глава да подслони. 

59 А на друг каза: Върви след Мен. А той отвърна: Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си. (Мф 8:21) 

60 Но Той му каза: Остави мъртвите да погребат своите мъртъвци, а ти иди и прогласявай Божието царство. (Мф 8:22) 

61 А друг каза: Ще дойда след Тебе, Господи, но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си. (3Цар 19:20) 

62 А Исус му каза: Никой, който е сложил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство. 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.