Луки 10

Синодальный перевод

1 После сего избрал Господь и других семьдесят [учеников], и послал их по два пред лицем Своим во всякий город и место, куда Сам хотел идти,2 и сказал им: жатвы много, а делателей мало; итак, молите Господина жатвы, чтобы выслал делателей на жатву Свою.3 Идите! Я посылаю вас, как агнцев среди волков.4 Не берите ни мешка, ни сумы, ни обуви, и никого на дороге не приветствуйте.5 В какой дом войдете, сперва говорите: мир дому сему;6 и если будет там сын мира, то почиет на нем мир ваш, а если нет, то к вам возвратится.7 В доме же том оставайтесь, ешьте и пейте, что у них есть, ибо трудящийся достоин награды за труды свои; не переходите из дома в дом.8 И если придете в какой город и примут вас, ешьте, что вам предложат,9 и исцеляйте находящихся в нем больных, и говорите им: приблизилось к вам Царствие Божие.10 Если же придете в какой город и не примут вас, то, выйдя на улицу, скажите:11 и прах, прилипший к нам от вашего города, отрясаем вам; однако же знайте, что приблизилось к вам Царствие Божие.12 Сказываю вам, что Содому в день оный будет отраднее, нежели городу тому.13 Горе тебе, Хоразин! горе тебе, Вифсаида! ибо если бы в Тире и Сидоне явлены были силы, явленные в вас, то давно бы они, сидя во вретище и пепле, покаялись;14 но и Тиру и Сидону отраднее будет на суде, нежели вам.15 И ты, Капернаум, до неба вознесшийся, до ада низвергнешься.16 Слушающий вас Меня слушает, и отвергающийся вас Меня отвергается; а отвергающийся Меня отвергается Пославшего Меня.17 Семьдесят [учеников] возвратились с радостью и говорили: Господи! и бесы повинуются нам о имени Твоем.18 Он же сказал им: Я видел сатану, спадшего с неба, как молнию;19 се, даю вам власть наступать на змей и скорпионов и на всю силу вражью, и ничто не повредит вам;20 однакож тому не радуйтесь, что духи вам повинуются, но радуйтесь тому, что имена ваши написаны на небесах.21 В тот час возрадовался духом Иисус и сказал: славлю Тебя, Отче, Господи неба и земли, что Ты утаил сие от мудрых и разумных и открыл младенцам. Ей, Отче! Ибо таково было Твое благоволение.22 И, обратившись к ученикам, сказал: все предано Мне Отцем Моим; и кто есть Сын, не знает никто, кроме Отца, и кто есть Отец, [не знает] [никто], кроме Сына, и кому Сын хочет открыть.23 И, обратившись к ученикам, сказал им особо: блаженны очи, видящие то, что вы видите!24 ибо сказываю вам, что многие пророки и цари желали видеть, что вы видите, и не видели, и слышать, что вы слышите, и не слышали.25 И вот, один законник встал и, искушая Его, сказал: Учитель! что мне делать, чтобы наследовать жизнь вечную?26 Он же сказал ему: в законе что написано? как читаешь?27 Он сказал в ответ: возлюби Господа Бога твоего всем сердцем твоим, и всею душею твоею, и всею крепостию твоею, и всем разумением твоим, и ближнего твоего, как самого себя.28 [Иисус] сказал ему: правильно ты отвечал; так поступай, и будешь жить.29 Но он, желая оправдать себя, сказал Иисусу: а кто мой ближний?30 На это сказал Иисус: некоторый человек шел из Иерусалима в Иерихон и попался разбойникам, которые сняли с него одежду, изранили его и ушли, оставив его едва живым.31 По случаю один священник шел тою дорогою и, увидев его, прошел мимо.32 Также и левит, быв на том месте, подошел, посмотрел и прошел мимо.33 Самарянин же некто, проезжая, нашел на него и, увидев его, сжалился34 и, подойдя, перевязал ему раны, возливая масло и вино; и, посадив его на своего осла, привез его в гостиницу и позаботился о нем;35 а на другой день, отъезжая, вынул два динария, дал содержателю гостиницы и сказал ему: позаботься о нем; и если издержишь что более, я, когда возвращусь, отдам тебе.36 Кто из этих троих, думаешь ты, был ближний попавшемуся разбойникам?37 Он сказал: оказавший ему милость. Тогда Иисус сказал ему: иди, и ты поступай так же.38 В продолжение пути их пришел Он в одно селение; здесь женщина, именем Марфа, приняла Его в дом свой;39 у нее была сестра, именем Мария, которая села у ног Иисуса и слушала слово Его.40 Марфа же заботилась о большом угощении и, подойдя, сказала: Господи! или Тебе нужды нет, что сестра моя одну меня оставила служить? скажи ей, чтобы помогла мне.41 Иисус же сказал ей в ответ: Марфа! Марфа! ты заботишься и суетишься о многом,42 а одно только нужно; Мария же избрала благую часть, которая не отнимется у нее.

Луки 10

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society
1 След това Господ определи други седемдесет души и ги изпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място, където сам Той щеше да отиде. (Мф 9:37; Мф 10:1; Мр 6:7)2 И им каза: Жътвата е изобилна, а работниците малко; затова се молете на Господаря на жътвата да изпрати работници на жътвата Си. (Мф 9:37; Мф 9:38; Ин 4:35; 2Фес 3:1)3 Идете: ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци. (Мф 10:16)4 Не носете нито кесия, нито торба, нито обувки и никого по пътя не поздравявайте. (4Цар 4:29; Мф 10:9; Мф 10:10; Мр 6:8; Лк 9:3)5 И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на този дом! (Мф 10:12; Мр 6:10)6 И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако няма, ще се върне към вас.7 И в същата къща отсядайте и яжте и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща. (Втор 24:14; Мф 10:10; Мф 10:11; 1Кор 9:4; 1Кор 10:27; 1Тим 5:18)8 Когато влизате в някой град и те ви приемат, яжте каквото ви сложат9 и изцелявайте болните в него, и им казвайте: Божието царство е наближило до вас. (Мф 3:2; Мф 4:17; Мф 10:7; Лк 9:2)10 А като влезете в някой град и те не ви приемат, излезте на улиците му и кажете:11 И праха, който е полепнал по краката ни от вашия град, отърсваме; но това да знаете, че Божието царство е наближило. (Мф 10:14; Лк 9:5; Деян 13:51; Деян 18:6)12 Казвам ви: По-леко ще бъде наказанието на Содом в онзи ден, отколкото на този град. (Мф 11:21)13 Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, отдавна те биха се покаяли, седнали във вретище и пепел. (Ис 23:1; Иез 3:6; Иез 26:2; Мф 11:20; Мф 11:21)14 Обаче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас.15 И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? До ада ще се провалиш! (Быт 11:4; Втор 1:28; Ис 14:13; Иер 51:53; Иез 26:20; Иез 32:18; Мф 11:23)16 Който слуша вас, Мене слуша; и който отхвърля вас, Мен отхвърля; а който отхвърля Мен, отхвърля Онзи, Който Ме е пратил. (Чис 16:11; Мф 10:40; Мр 9:37; Лк 9:48; Ин 5:23; Ин 13:20; 1Фес 4:8)17 И седемдесетте се върнаха с радост и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете ни се покоряват. (Лк 10:1)18 А Той им каза: Видях Сатана да пада от небето като светкавица. (Ин 12:31; Ин 16:11; Откр 9:1; Откр 12:8; Откр 12:9)19 Ето, дадох ви власт да настъпвате змии и скорпиони и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви навреди. (Мр 16:18; Деян 28:5)20 Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а се радвайте, че имената ви са написани на небесата. (Исх 32:32; Пс 69:28; Ис 4:3; Дан 12:1; Флп 4:3; Евр 12:23; Откр 13:8; Откр 20:12; Откр 21:27)21 В същия час Исус се възрадва в Духа и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, затова, че си укрил това от мъдрите и разумните, а си го открил на невръстните. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно. (Ис 32:4; Мф 11:25; 1Кор 1:21)22 Всичко Ми е предадено от Моя Отец; и освен Отец никой не знае Кой е Синът; и никой не знае Кой е Отец освен Сина и онзи, на когото Синът би благоволил да Го открие. (Мф 28:18; Ин 1:18; Ин 3:35; Ин 5:27; Ин 6:44; Ин 6:46; Ин 17:2)23 И като се обърна към учениците, каза им насаме: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате. (Мф 13:16)24 Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което вие чувате, и не чуха. (1Пет 1:10)25 И, ето, някой законник се изправи и Го изпитваше, като каза: Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот? (Мф 19:16; Мф 22:34; Мф 22:35; Мр 12:28; Мр 12:38)26 А Той му каза: Какво е писано в закона, какво четеш?27 А той отговори: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила и всичкия си ум и ближния си както себе си.“ (Лев 19:18; Втор 6:5; Мр 12:29)28 Исус му каза: Правилно отговори; това прави и ще живееш. (Лев 18:5; Неем 9:29; Иез 20:11; Иез 20:13; Иез 20:21; Деян 10:28; Рим 10:5)29 Но той, понеже искаше да оправдае себе си, каза на Исус: А кой е моят ближен? (Лк 16:15)30 Исус отговори: Някой си човек слизаше от Йерусалим в Йерихон; и се натъкна на разбойници, които го съблякоха и нараниха, и си отидоха, като го оставиха полумъртъв.31 А случайно един свещеник слизаше по онзи път и като го видя, отмина на отсрещната страна. (Пс 38:11)32 Също и един левит, като стигна до това място и го видя, отмина на отсрещната страна.33 Но един самарянин, като пътуваше, дойде на мястото, където беше той, и като го видя, смили се, (Ин 4:9)34 приближи се и превърза раните му, като изля на тях елей и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него.35 И на следващия ден извади два динария, даде ги на гостилничаря и каза: Погрижи се за него; и каквото повече похарчиш, на връщане аз ще ти заплатя.36 Кой от тези трима ти се вижда да се е показал ближен на нападнатия от разбойниците?37 Той отговори: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави така.38 И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си. (Ин 11:1; Ин 12:2; Ин 12:3)39 Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му. (Лк 8:35; Деян 22:3; 1Кор 7:32)40 А Марта, понеже се улисваше в голямо шетане, пристъпи и каза: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да прислужвам? Кажи да ми помогне.41 Но Господ отговори: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща;42 но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която няма да се отнеме от нея. (Пс 27:4)