1В субботу, первую по втором дне Пасхи, случилось Ему проходить засеянными полями, и ученики Его срывали колосья и ели, растирая руками.2Некоторые же из фарисеев сказали им: зачем вы делаете то, чего не должно делать в субботы?3Иисус сказал им в ответ: разве вы не читали, что сделал Давид, когда взалкал сам и бывшие с ним?4Как он вошел в дом Божий, взял хлебы предложения, которых не должно было есть никому, кроме одних священников, и ел, и дал бывшим с ним?5И сказал им: Сын Человеческий есть господин и субботы.6Случилось же и в другую субботу войти Ему в синагогу и учить. Там был человек, у которого правая рука была сухая.7Книжники же и фарисеи наблюдали за Ним, не исцелит ли в субботу, чтобы найти обвинение против Него.8Но Он, зная помышления их, сказал человеку, имеющему сухую руку: встань и выступи на средину. И он встал и выступил.9Тогда сказал им Иисус: спрошу Я вас: что должно делать в субботу? добро, или зло? спасти душу, или погубить? Они молчали.10И, посмотрев на всех их, сказал тому человеку: протяни руку твою. Он так и сделал; и стала рука его здорова, как другая.11Они же пришли в бешенство и говорили между собою, что бы им сделать с Иисусом.12В те дни взошел Он на гору помолиться и пробыл всю ночь в молитве к Богу.13Когда же настал день, призвал учеников Своих и избрал из них двенадцать, которых и наименовал Апостолами:14Симона, которого и назвал Петром, и Андрея, брата его, Иакова и Иоанна, Филиппа и Варфоломея,15Матфея и Фому, Иакова Алфеева и Симона, прозываемого Зилотом,16Иуду Иаковлева и Иуду Искариота, который потом сделался предателем.17И, сойдя с ними, стал Он на ровном месте, и множество учеников Его, и много народа из всей Иудеи и Иерусалима и приморских мест Тирских и Сидонских,18которые пришли послушать Его и исцелиться от болезней своих, также и страждущие от нечистых духов; и исцелялись.19И весь народ искал прикасаться к Нему, потому что от Него исходила сила и исцеляла всех.20И Он, возведя очи Свои на учеников Своих, говорил: Блаженны нищие духом, ибо ваше есть Царствие Божие.21Блаженны алчущие ныне, ибо насытитесь. Блаженны плачущие ныне, ибо воссмеетесь.22Блаженны вы, когда возненавидят вас люди и когда отлучат вас, и будут поносить, и пронесут имя ваше, как бесчестное, за Сына Человеческого.23Возрадуйтесь в тот день и возвеселитесь, ибо велика вам награда на небесах. Так поступали с пророками отцы их.24Напротив, горе вам, богатые! ибо вы уже получили свое утешение.25Горе вам, пресыщенные ныне! ибо взалчете. Горе вам, смеющиеся ныне! ибо восплачете и возрыдаете.26Горе вам, когда все люди будут говорить о вас хорошо! ибо так поступали с лжепророками отцы их.27Но вам, слушающим, говорю: любите врагов ваших, благотворите ненавидящим вас,28благословляйте проклинающих вас и молитесь за обижающих вас.29Ударившему тебя по щеке подставь и другую, и отнимающему у тебя верхнюю одежду не препятствуй взять и рубашку.30Всякому, просящему у тебя, давай, и от взявшего твое не требуй назад.31И как хотите, чтобы с вами поступали люди, так и вы поступайте с ними.32И если любите любящих вас, какая вам за то благодарность? ибо и грешники любящих их любят.33И если делаете добро тем, которые вам делают добро, какая вам за то благодарность? ибо и грешники то же делают.34И если взаймы даете тем, от которых надеетесь получить обратно, какая вам за то благодарность? ибо и грешники дают взаймы грешникам, чтобы получить обратно столько же.35Но вы любите врагов ваших, и благотворите, и взаймы давайте, не ожидая ничего; и будет вам награда великая, и будете сынами Всевышнего; ибо Он благ и к неблагодарным и злым.36Итак, будьте милосерды, как и Отец ваш милосерд.37Не судите, и не будете судимы; не осуждайте, и не будете осуждены; прощайте, и прощены будете;38давайте, и дастся вам: мерою доброю, утрясенною, нагнетенною и переполненною отсыплют вам в лоно ваше; ибо, какою мерою мерите, такою же отмерится и вам.39Сказал также им притчу: может ли слепой водить слепого? не оба ли упадут в яму?40Ученик не бывает выше своего учителя; но, и усовершенствовавшись, будет всякий, как учитель его.41Что ты смотришь на сучок в глазе брата твоего, а бревна в твоем глазе не чувствуешь?42Или, как можешь сказать брату твоему: брат! дай, я выну сучок из глаза твоего, когда сам не видишь бревна в твоем глазе? Лицемер! вынь прежде бревно из твоего глаза, и тогда увидишь, как вынуть сучок из глаза брата твоего.43Нет доброго дерева, которое приносило бы худой плод; и нет худого дерева, которое приносило бы плод добрый,44ибо всякое дерево познается по плоду своему, потому что не собирают смокв с терновника и не снимают винограда с кустарника.45Добрый человек из доброго сокровища сердца своего выносит доброе, а злой человек из злого сокровища сердца своего выносит злое, ибо от избытка сердца говорят уста его.46Что вы зовете Меня: Господи! Господи! – и не делаете того, что Я говорю?47Всякий, приходящий ко Мне и слушающий слова Мои и исполняющий их, скажу вам, кому подобен.48Он подобен человеку, строящему дом, который копал, углубился и положил основание на камне; почему, когда случилось наводнение и вода наперла на этот дом, то не могла поколебать его, потому что он основан был на камне.49А слушающий и неисполняющий подобен человеку, построившему дом на земле без основания, который, когда наперла на него вода, тотчас обрушился; и разрушение дома сего было великое.
1И една събота, първата след втория ден на Пасхата, като минаваше Той през нивите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце. (Втор 23:25; Мф 12:1; Мр 2:23)2А някои от фарисеите казаха: Защо правите това, което не е позволено да се прави в събота? (Исх 20:10)3Исус им отговори: Не сте ли чели това, което направи Давид, когато огладня той и мъжете, които бяха с него, (1Цар 21:6; Мф 12:4; Мр 2:26)4как влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове и яде, даде и на онези, които бяха с него – а от тези хлябове не е позволено никой да яде, а само свещениците? (Исх 29:32; Лев 8:31; Лев 24:9; Мф 12:4; Мр 2:26)5Каза им още: Човешкият Син е господар на съботата.
Изцеляването на човека с изсъхналата ръка
6И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка беше изсъхнала. (Мф 12:9; Мф 12:10; Мр 3:1; Лк 13:14; Лк 14:3)7И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха дали в събота ще го изцели, за да могат да Го обвинят.8Но Той знаеше мислите им и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи на средата. И той стана и се изправи.9Тогава Исус им каза: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота – добро ли да прави или зло, да спаси ли живот или да погуби?10И като ги изгледа всички, каза на човека: Протегни ръката си. И той направи така; и ръката му оздравя.11А те излязоха извън себе си от гняв и обсъждаха помежду си какво биха могли да направят на Исус.
Избиране на дванадесетте апостоли
12През онези дни Исус се изкачи на планината да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога. (Мф 10:1; Мф 14:23; Мр 3:13)13И като се съмна, повика учениците Си и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли: (Мф 10:1; Мр 3:13)14Симон, когото и нарече Петър, и брат му Андрей, Яков и Йоан, Филип и Вартоломей, (Ин 1:42)15Матей и Тома, Яков Алфеев и Симон, наречен Зилот,16Юда, брат на Яков, и Юда Искариотски, който и стана предател. (Иуд 1:1)17И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; спряха се там и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от народ от цяла Юдея и Йерусалим и от крайбрежието на Тир и Сидон, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си; (Мф 4:25; Мр 3:7)18също и измъчваните от нечисти духове бяха изцелявани.19И цялото множество се стараеше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеляваше всички. (Мф 14:36; Мр 5:30; Лк 8:46)
Блаженствата
20И Той повдигна очи към учениците Си и каза: Блажени сте вие, сиромаси, защото е ваше Божието царство. (Мф 5:1; Мф 5:3; Мф 11:5; Иак 2:5)21Блажени вие, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени вие, които плачете сега, защото ще се засмеете. (Ис 55:1; Ис 61:2; Ис 61:3; Ис 65:13; Мф 5:4; Мф 5:6)22Блажени сте, когато ви намразят човеците и когато ви отлъчват от себе си и ви оскърбяват, и отхвърлят името ви като лошо заради Човешкия Син; (Мф 5:11; 1Пет 2:19; 1Пет 3:14; 1Пет 4:14)23възрадвайте се в онзи ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така постъпваха с пророците. (2Пар 36:16; Неем 9:26; Ис 35:10; Мф 5:12; Деян 5:41; Деян 7:51; Кол 1:24; Иак 1:2)24Но горко на вас, богатите, защото сте получили вече утехата си. (Ам 6:1; Мф 6:2; Мф 6:5; Мф 6:16; Лк 12:21; Иак 5:1)25Горко на вас, които сега сте наситени, защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще скърбите и ще плачете. (Прит 14:13; Ис 65:13)26Горко на вас, когато всички човеци заговорят ласкаво за вас, защото бащите им така постъпваха с лъжепророците. (Ис 30:10; Ин 7:7; Ин 15:19; 1Ин 4:5)
Любовта към враговете
27Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тези, които ви мразят, (Исх 23:4; Прит 25:21; Мф 5:38; Мф 5:44; Мф 7:12; Лк 6:35; Рим 12:20)28благославяйте тези, които ви проклинат, молете се за тези, които ви правят пакост. (Лк 23:34; Деян 7:60)29На този, който те плесне по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си. (Мф 5:39; Рим 12:17; 1Кор 6:7)30Дай на всеки, който ти поиска, и не искай обратно нещата си от този, който ги отнема. (Втор 15:7; Втор 15:8; Втор 15:10; Прит 21:26; Мф 5:42)31И както желаете да постъпват човеците с вас, така и вие постъпвайте с тях. (Мф 7:12)32Понеже ако обичате само онези, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците обичат онези, които тях обичат. (Мф 5:46)33И ако правите добро само на онези, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото.34И ако давате назаем само на тези, от които се надявате да получите обратно, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците дават назаем на грешници, за да получат обратно същото. (Мф 5:42)35Но вие обичайте неприятелите си, правете добро и давайте назаем, без да очаквате да получите нещо в замяна; и наградата ви ще бъде голяма и ще бъдете синове на Всевишния, защото Той е благ към неблагодарните и злите. (Втор 15:8; Пс 37:26; Мф 5:45; Лк 6:27; Лк 6:30)36И така, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден. (Мф 5:48)
Отношението към ближния
37Не съдете и няма да бъдете съдени; не осъждайте и няма да бъдете осъждани; прощавайте и ще бъдете простени; (Мф 7:1; Мф 7:2; Рим 2:1; 1Кор 4:5)38давайте и ще ви се дава; добра мярка – натъпкана, стръскана, препълнена, ще ви дават в пазвата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва. (Пс 79:12; Прит 19:17; Мф 7:2; Мр 4:24; Иак 2:13)39Каза им една притча: Може ли слепец да води слепеца? Няма ли да паднат и двамата в яма? (Ис 42:19; Мф 15:14)40Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенства, ще бъде като учителя си. (Мф 10:24; Ин 13:16; Ин 15:20)41И защо гледаш съчицата в окото на брат си, а не забелязваш гредата в своето око? (Мф 7:3)42Или как можеш да кажеш на брат си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо! Първо извади гредата от своето око и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в окото на брат ти. (Прит 18:17; Прит 18:18)
Всяко дърво се познава по своя плод
43Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод. (Мф 7:16; Мф 7:17; Мф 7:18; Мф 7:24; Мф 12:33)44Понеже всяко дърво се познава по своя плод; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина. (Мф 7:16; Мф 12:33)45Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говори устата му. (Мф 12:34; Мф 12:35)46И защо Ме призовавате: Господи, Господи!, а не вършите това, което казвам? (Мал 1:6; Мф 7:21; Мф 25:11; Лк 13:25; Рим 2:13; Иак 1:22)47Всеки, който идва при Мен и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича. (Мф 7:24)48Прилича на човек, който, като строеше къща, направи дълбок изкоп и положи основа на скала; и когато стана наводнение, реката се устреми върху онази къща, но не можа да я поклати, защото бе здраво построена.49А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа, върху която се устреми реката и тя начаса рухна; и срутването на онази къща беше голямо.