1В первый же день недели, очень рано, неся приготовленные ароматы, пришли они ко гробу, и вместе с ними некоторые другие;2но нашли камень отваленным от гроба.3И, войдя, не нашли тела Господа Иисуса.4Когда же недоумевали они о сем, вдруг предстали перед ними два мужа в одеждах блистающих.5И когда они были в страхе и наклонили лица [свои] к земле, сказали им: что вы ищете живого между мертвыми?6Его нет здесь: Он воскрес; вспомните, как Он говорил вам, когда был еще в Галилее,7сказывая, что Сыну Человеческому надлежит быть предану в руки человеков грешников, и быть распяту, и в третий день воскреснуть.8И вспомнили они слова Его;9и, возвратившись от гроба, возвестили все это одиннадцати и всем прочим.10То были Магдалина Мария, и Иоанна, и Мария, [мать] Иакова, и другие с ними, которые сказали о сем Апостолам.11И показались им слова их пустыми, и не поверили им.12Но Петр, встав, побежал ко гробу и, наклонившись, увидел только пелены лежащие, и пошел назад, дивясь сам в себе происшедшему.13В тот же день двое из них шли в селение, отстоящее стадий на шестьдесят от Иерусалима, называемое Эммаус;14и разговаривали между собою о всех сих событиях.15И когда они разговаривали и рассуждали между собою, и Сам Иисус, приблизившись, пошел с ними.16Но глаза их были удержаны, так что они не узнали Его.17Он же сказал им: о чем это вы, идя, рассуждаете между собою, и отчего вы печальны?18Один из них, именем Клеопа, сказал Ему в ответ: неужели Ты один из пришедших в Иерусалим не знаешь о происшедшем в нем в эти дни?19И сказал им: о чем? Они сказали Ему: что было с Иисусом Назарянином, Который был пророк, сильный в деле и слове пред Богом и всем народом;20как предали Его первосвященники и начальники наши для осуждения на смерть и распяли Его.21А мы надеялись было, что Он есть Тот, Который должен избавить Израиля; но со всем тем, уже третий день ныне, как это произошло.22Но и некоторые женщины из наших изумили нас: они были рано у гроба23и не нашли тела Его и, придя, сказывали, что они видели и явление Ангелов, которые говорят, что Он жив.24И пошли некоторые из наших ко гробу и нашли так, как и женщины говорили, но Его не видели.25Тогда Он сказал им: о, несмысленные и медлительные сердцем, чтобы веровать всему, что предсказывали пророки!26Не так ли надлежало пострадать Христу и войти в славу Свою?27И, начав от Моисея, из всех пророков изъяснял им сказанное о Нем во всем Писании.28И приблизились они к тому селению, в которое шли; и Он показывал им вид, что хочет идти далее.29Но они удерживали Его, говоря: останься с нами, потому что день уже склонился к вечеру. И Он вошел и остался с ними.30И когда Он возлежал с ними, то, взяв хлеб, благословил, преломил и подал им.31Тогда открылись у них глаза, и они узнали Его. Но Он стал невидим для них.32И они сказали друг другу: не горело ли в нас сердце наше, когда Он говорил нам на дороге и когда изъяснял нам Писание?33И, встав в тот же час, возвратились в Иерусалим и нашли вместе одиннадцать [Апостолов] и бывших с ними,34которые говорили, что Господь истинно воскрес и явился Симону.35И они рассказывали о происшедшем на пути, и как Он был узнан ими в преломлении хлеба.36Когда они говорили о сем, Сам Иисус стал посреди них и сказал им: мир вам.37Они, смутившись и испугавшись, подумали, что видят духа.38Но Он сказал им: что смущаетесь, и для чего такие мысли входят в сердца ваши?39Посмотрите на руки Мои и на ноги Мои; это Я Сам; осяжите Меня и рассмотрите; ибо дух плоти и костей не имеет, как видите у Меня.40И, сказав это, показал им руки и ноги.41Когда же они от радости еще не верили и дивились, Он сказал им: есть ли у вас здесь какая пища?42Они подали Ему часть печеной рыбы и сотового меда.43И, взяв, ел пред ними.44И сказал им: вот то, о чем Я вам говорил, еще быв с вами, что надлежит исполниться всему, написанному о Мне в законе Моисеевом и в пророках и псалмах.45Тогда отверз им ум к уразумению Писаний.46И сказал им: так написано, и так надлежало пострадать Христу, и воскреснуть из мертвых в третий день,47и проповедану быть во имя Его покаянию и прощению грехов во всех народах, начиная с Иерусалима.48Вы же свидетели сему.49И Я пошлю обетование Отца Моего на вас; вы же оставайтесь в городе Иерусалиме, доколе не облечетесь силою свыше.50И вывел их вон [из города] до Вифании и, подняв руки Свои, благословил их.51И, когда благословлял их, стал отдаляться от них и возноситься на небо.52Они поклонились Ему и возвратились в Иерусалим с великою радостью.53И пребывали всегда в храме, прославляя и благословляя Бога. Аминь.
1А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, като носеха аромати, които бяха приготвили. (Мф 28:1; Мр 16:1; Лк 23:56; Ин 20:1)2И намериха камъка отвален от гроба. (Мф 28:2; Мр 16:4)3И като влязоха, не намериха тялото на Господ Исус. (Мр 16:5; Лк 24:23)4А докато бяха в недоумение за това, ето, пред тях застанаха двама мъже с ослепително облекло. (Ин 20:12; Деян 1:10)5И обзети от страх, те наведоха лица към земята; а мъжете им казаха: Защо търсите Живия между мъртвите?6Няма Го тук, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея, (Мф 16:21; Мф 17:23; Мр 8:31; Мр 9:31; Лк 9:22)7като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден на грешни човеци, да бъде разпънат и на третия ден да възкръсне. (Мр 9:31; Лк 9:31)8И си спомниха думите Му. (Ин 2:22)9И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всички други. (Мф 28:8; Мр 16:10)10А това бяха Мария Магдалена, Йоанна и Мария, майката на Яков, и другите жени с тях, които казаха тези неща на апостолите. (Лк 8:3)11А тези думи им се видяха като празни приказки и не им повярваха. (Мр 16:11; Лк 24:25)12А Петър стана и изтича на гроба, и като надникна, видя саваните, положени отделно; и отиде у дома си, като се чудеше за станалото. (Ин 20:3; Ин 20:6)
Исус Христос се явява на двама ученици по пътя за Емаус
13И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, отдалечено на шестдесет стадия[1] от Йерусалим. (Мр 16:12)14И те разговаряха помежду си за всичко онова, което беше станало.15И докато разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях; (Мф 18:20; Лк 24:36)16но силата на очите им бе отслабена, за да не Го познаят. (Ин 20:14; Ин 21:4)17Той им каза: Какви са тези думи, които разменяте помежду си по пътя? И те се спряха натъжени.18И един от тях, на име Клеопа, Му отговори: Нима само Ти ли си пришълец в Йерусалим и не си узнал това, което стана там тези дни? (Ин 19:25)19И ги попита: Кое? А те му отговориха: Станалото с Исус Назарянина, Който беше пророк, силен в дело и слово пред Бога и пред целия народ; (Мф 21:11; Лк 7:16; Ин 3:2; Ин 4:19; Ин 6:14; Деян 2:22; Деян 7:22)20и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпънаха. (Лк 23:1; Деян 13:27; Деян 13:28)21А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израил. И освен всичко това вече е трети ден, откакто стана това. (Лк 1:68; Лк 2:25; Лк 2:38; Деян 1:6)22При това и някои от жените измежду нас ни смаяха, като отишли рано сутринта на гроба (Мф 28:8; Мр 16:10; Лк 24:9; Лк 24:10; Ин 20:18)23и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.24И някои от онези, които бяха с нас, отидоха на гроба и намериха всичко така, както казаха жените; а Него не видели. (Лк 24:12)25И Той им каза: О, неразумни и мудни по сърце, да вярвате във всичко, което са говорили пророците! (Быт 3:15; Быт 22:18; Чис 21:9; Ис 50:6; Ис 53:5)26Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в Своята слава? (Ис 40:10; Иер 23:5; Иер 33:15; Дан 9:24; Мих 7:19; Лк 24:46; Деян 17:3; 1Пет 1:11)27И като почна от Моисей и от всички пророци, им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания. (Быт 3:15; Быт 22:18; Быт 26:4; Быт 49:10; Чис 21:9; Втор 18:15; Пс 132:11; Ис 7:14; Ис 9:6; Ис 40:10; Ис 40:11; Ис 50:6; Ис 53:1; Иер 23:5; Иер 33:14; Иер 33:15; Иез 34:23; Иез 37:25; Дан 9:24; Мих 7:19; Мал 3:1; Мал 4:2; Лк 24:45; Ин 1:45)28И приближиха селото, в което отиваха; а Той се държеше, като че отива по-надалеч. (Быт 32:26; Быт 42:7; Мр 6:48)29Но те Го задържаха и казаха: Остани с нас, защото е привечер и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях. (Быт 19:3; Деян 16:15)30И когато седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и им го подаде. (Мф 14:19)31Тогава очите им се отвориха и те Го познаха; а Той стана невидим за тях.32И разискваха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше Писанията?33И в същия час станаха и се върнаха в Йерусалим, където намериха събрани единадесетте и тези, които бяха с тях,34които казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симон. (1Кор 15:5)35Те пък разказаха за станалото по пътя и как Го познаха, когато разчупваше хляба.
Исус Христос се явява на апостолите в Йерусалим
36И когато говореха за това, сам Исус застана между тях и им каза: Мир вам! (Мф 28:16; Мр 16:14; Ин 20:19; Деян 1:6; Деян 13:31; 1Кор 15:5)37А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух. (Мр 6:49)38И Той им каза: Защо се смущавате и защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?39Погледнете ръцете Ми и нозете Ми – Аз съм същият; пипнете Ме и вижте, защото дух няма плът и кости, както виждате, че Аз имам. (Ин 20:20; Ин 20:27)40И като каза това, им показа ръцете и нозете Си.41Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той каза: Имате ли тук нещо за ядене? (Ин 21:5)42И Му дадоха парче печена риба и меден сок.43И взе и яде пред тях. (Деян 10:41)44Исус им каза: Тези са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите. (Мф 16:21; Мф 17:22; Мф 20:18; Мр 8:31; Лк 9:22; Лк 18:31; Лк 24:6)45Тогава им отвори ума, за да разберат Писанията. (Ин 5:39; Деян 16:14)46И им каза: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден, (Ис 50:6; Ис 53:2; Лк 24:26; Деян 17:3)47и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всички народи, като се започне от Йерусалим.48Вие сте свидетели за това.49И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Моя Отец; а вие стойте в града Йерусалим, докато се облечете със сила отгоре. (Быт 12:3; Пс 22:27; Ис 44:3; Иер 31:34; Дан 9:24; Ос 2:23; Иоил 2:28; Мих 4:2; Ин 14:16; Ин 14:26; Ин 15:26; Ин 15:27; Ин 16:7; Деян 1:4; Деян 1:8; Деян 1:22; Деян 2:1; Деян 2:32; Деян 3:15; Деян 13:38; Деян 13:46)
Възнесението на Исус Христос
50И ги заведе до едно място срещу Витания; и вдигна ръцете Си да ги благослови. (Мр 16:19; Деян 1:9; Деян 1:12)51И като ги благославяше, отдели се от тях и се възнесе на небето. (4Цар 2:11; Мр 16:19; Ин 20:17; Деян 1:9; Еф 4:8)52А те Му се поклониха и се върнаха в Йерусалим с голяма радост; (Мф 28:9; Мф 28:17)53и прекарваха постоянно в храма, като хвалеха и благославяха Бога. (Деян 2:46)