1И поднялось все множество их, и повели Его к Пилату,2и начали обвинять Его, говоря: мы нашли, что Он развращает народ наш и запрещает давать подать кесарю, называя Себя Христом Царем.3Пилат спросил Его: Ты Царь Иудейский? Он сказал ему в ответ: ты говоришь.4Пилат сказал первосвященникам и народу: я не нахожу никакой вины в этом человеке.5Но они настаивали, говоря, что Он возмущает народ, уча по всей Иудее, начиная от Галилеи до сего места.6Пилат, услышав о Галилее, спросил: разве Он Галилеянин?7И, узнав, что Он из области Иродовой, послал Его к Ироду, который в эти дни был также в Иерусалиме.8Ирод, увидев Иисуса, очень обрадовался, ибо давно желал видеть Его, потому что много слышал о Нем, и надеялся увидеть от Него какое–нибудь чудо,9и предлагал Ему многие вопросы, но Он ничего не отвечал ему.10Первосвященники же и книжники стояли и усильно обвиняли Его.11Но Ирод со своими воинами, уничижив Его и насмеявшись над Ним, одел Его в светлую одежду и отослал обратно к Пилату.12И сделались в тот день Пилат и Ирод друзьями между собою, ибо прежде были во вражде друг с другом.13Пилат же, созвав первосвященников и начальников и народ,14сказал им: вы привели ко мне человека сего, как развращающего народ; и вот, я при вас исследовал и не нашел человека сего виновным ни в чем том, в чем вы обвиняете Его;15и Ирод также, ибо я посылал Его к нему; и ничего не найдено в Нем достойного смерти;16итак, наказав Его, отпущу.17А ему и нужно было для праздника отпустить им одного [узника].18Но весь народ стал кричать: смерть Ему! а отпусти нам Варавву.19Варавва был посажен в темницу за произведенное в городе возмущение и убийство.20Пилат снова возвысил голос, желая отпустить Иисуса.21Но они кричали: распни, распни Его!22Он в третий раз сказал им: какое же зло сделал Он? я ничего достойного смерти не нашел в Нем; итак, наказав Его, отпущу.23Но они продолжали с великим криком требовать, чтобы Он был распят; и превозмог крик их и первосвященников.24И Пилат решил быть по прошению их,25и отпустил им посаженного за возмущение и убийство в темницу, которого они просили; а Иисуса предал в их волю.26И когда повели Его, то, захватив некоего Симона Киринеянина, шедшего с поля, возложили на него крест, чтобы нес за Иисусом.27И шло за Ним великое множество народа и женщин, которые плакали и рыдали о Нем.28Иисус же, обратившись к ним, сказал: дщери Иерусалимские! не плачьте обо Мне, но плачьте о себе и о детях ваших,29ибо приходят дни, в которые скажут: блаженны неплодные, и утробы неродившие, и сосцы непитавшие!30тогда начнут говорить горам: падите на нас! и холмам: покройте нас!31Ибо если с зеленеющим деревом это делают, то с сухим что будет?32Вели с Ним на смерть и двух злодеев.33И когда пришли на место, называемое Лобное, там распяли Его и злодеев, одного по правую, а другого по левую сторону.34Иисус же говорил: Отче! прости им, ибо не знают, что делают. И делили одежды Его, бросая жребий.35И стоял народ и смотрел. Насмехались же вместе с ними и начальники, говоря: других спасал; пусть спасет Себя Самого, если Он Христос, избранный Божий.36Также и воины ругались над Ним, подходя и поднося Ему уксус37и говоря: если Ты Царь Иудейский, спаси Себя Самого.38И была над Ним надпись, написанная словами греческими, римскими и еврейскими: Сей есть Царь Иудейский.39Один из повешенных злодеев злословил Его и говорил: если Ты Христос, спаси Себя и нас.40Другой же, напротив, унимал его и говорил: или ты не боишься Бога, когда и сам осужден на то же?41и мы [осуждены] справедливо, потому что достойное по делам нашим приняли, а Он ничего худого не сделал.42И сказал Иисусу: помяни меня, Господи, когда приидешь в Царствие Твое!43И сказал ему Иисус: истинно говорю тебе, ныне же будешь со Мною в раю.44Было же около шестого часа дня, и сделалась тьма по всей земле до часа девятого:45и померкло солнце, и завеса в храме раздралась по средине.46Иисус, возгласив громким голосом, сказал: Отче! в руки Твои предаю дух Мой. И, сие сказав, испустил дух.47Сотник же, видев происходившее, прославил Бога и сказал: истинно человек этот был праведник.48И весь народ, сшедшийся на сие зрелище, видя происходившее, возвращался, бия себя в грудь.49Все же, знавшие Его, и женщины, следовавшие за Ним из Галилеи, стояли вдали и смотрели на это.50Тогда некто, именем Иосиф, член совета, человек добрый и правдивый,51не участвовавший в совете и в деле их; из Аримафеи, города Иудейского, ожидавший также Царствия Божия,52пришел к Пилату и просил тела Иисусова;53и, сняв его, обвил плащаницею и положил его в гробе, высеченном [в скале], где еще никто не был положен.54День тот был пятница, и наступала суббота.55Последовали также и женщины, пришедшие с Иисусом из Галилеи, и смотрели гроб, и как полагалось тело Его;56возвратившись же, приготовили благовония и масти; и в субботу остались в покое по заповеди.
1Тогава цялото тяхно множество се вдигна и Го заведе при Пилат. (Мф 27:1; Мф 27:2; Мф 27:11; Мр 15:1; Ин 18:28)2И започнаха да Го обвиняват със следните думи: Установихме, че Този развращава народа ни, забранява да се дава данък на Цезаря и казва за Себе Си, че е Христос, Цар. (Мф 17:27; Мф 22:21; Мр 12:17; Деян 17:7)3А Пилат Го попита: Ти ли си Юдейският Цар? А Той му отговори: Ти право казваш. (Мф 27:11; Мр 15:2; Ин 18:33; 1Тим 6:13; Откр 1:5)4И Пилат каза на главните свещеници и на народа: Аз не намирам никаква вина у Този човек. (1Пет 2:22)5А те по-настойчиво казваха: Той вълнува народа, понеже поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея и е стигнал дотук.
Изпращането на Исус Христос при Ирод
6А Пилат, като чу това, попита дали човекът е галилеянин.7И като узна, че е от областта на Ирод, изпрати Го до Ирод, който през тези дни беше в Йерусалим. (Лк 3:1)8А Ирод, като видя Исус, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже беше слушал за Него; и се надяваше да види някое знамение от Него. (Мф 14:1; Мр 6:14; Лк 9:9)9И Му задаваше много въпроси; но Той не му отговори нищо.10А главните свещеници и книжниците стояха и яростно Го обвиняваха.11Но Ирод с войниците си, като се отнесе към Него с презрение и Го подигра, облече Го във великолепна дреха и Го изпрати обратно при Пилат. (Ис 53:3)12В същия ден Ирод и Пилат се сприятелиха помежду си; защото преди това враждуваха един против друг. (Деян 4:27)
Осъждането на Исус Христос на смърт
13Тогава Пилат свика главните свещеници, началниците и народа и им каза: (Мф 27:15; Мф 27:23; Мр 15:6; Мр 15:14; Ин 18:38; Ин 18:39)14Доведохте ми Този като човек, който развращава народа; но, ето, аз Го разпитах пред вас и не намерих в Него никаква вина относно това, за което Го обвинявате. (Мф 27:23; Мр 15:14; Лк 23:1; Лк 23:2; Лк 23:4; Ин 19:4)15Нито пък Ирод е намерил, защото Го е изпратил обратно до нас; така че Той не е направил нищо, което заслужава смъртно наказание.16Затова, като Го накажа, ще Го пусна. (Мф 27:26; Ин 19:1)17А той се задължаваше да им пуска на всеки празник по един затворник. (Мф 27:15; Мр 15:6; Ин 18:39)18Но те всички изкрещяха в един глас: Премахни Този и ни пусни Варава. (Мф 27:20; Мр 15:11; Ин 18:40; Деян 3:14)19Който за някаква размирица, станала в града, и за убийство бе хвърлен в тъмница.20И Пилат отново им говори с висок глас, защото желаеше да пусне Исус.21А те крещяха: Разпъни Го! Разпъни Го!22А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо, за което да заслужава смърт; затова, като Го накажа, ще Го пусна.23Но те настояваха със силни гласове да бъде разпънат; и техните гласове надделяха.24И Пилат реши да изпълни искането им: (Мф 27:26; Мр 15:15; Ин 19:16)25пусна онзи, когото искаха, който беше хвърлен в тъмница за размирица и убийство; а Исус предаде на смърт според волята им.
Разпъването на Исус Христос
26И когато Го поведоха, хванаха някого си Симон, киринеец, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи след Исус. (Мф 27:32; Мр 15:21; Ин 19:17)27И след Него вървеше голямо множество народ и жени, които плачеха за Него.28А Исус се обърна към тях и каза: Дъщери йерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за децата си;29защото, ето, идат дни, когато ще кажат: Блажени безплодните и утробите, които не са раждали, и гърдите, които не са кърмили. (Мф 24:19; Лк 21:23)30Тогава ще започнат да казват на планините: Паднете върху нас!, и на хълмовете: Покрийте ни! (Ис 2:19; Ос 10:8; Откр 6:16; Откр 9:6)31Защото ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото? (Прит 11:31; Иер 25:29; Иез 20:47; Иез 21:3; Иез 21:4; 1Пет 4:17)32И с Него караха и други двама, които бяха злодеи, за да ги убият. (Ис 53:12; Мф 27:38)33И когато стигнаха на мястото, наречено Лобно[1], там разпънаха Него и злодеите – единия отдясно, а другия – отляво на Него. (Мф 27:33; Мр 15:22; Ин 19:17; Ин 19:18)34А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребий за тях. (Мф 5:44; Мф 27:35; Мр 15:24; Ин 19:23; Деян 3:17; Деян 7:60; 1Кор 4:12)35И хората стояха и гледаха. Още и началниците Го ругаеха, като казваха: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Той е Христос, Божият Избраник. (Пс 22:17; Зах 12:10; Мф 27:41; Мр 15:29)36Също и войниците Му се подиграваха, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха:37Ако си Юдейският Цар, избави Себе Си.38А над Него имаше и надпис: Този е Юдейският Цар. (Мф 27:37; Мр 15:26; Ин 19:19)39И един от увисналите злодеи Го хулеше, като казваше: Нали Ти си Христос? Избави Себе Си и нас! (Мф 27:44; Мр 15:32)40А другият в отговор го смъмра: Дори от Бога ли не се боиш, ти, който си със същата присъда?41А ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото за това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо.42И каза: Господи Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си. (Мф 16:28)43А Исус му отговори: Истина ти казвам днес ще бъдеш с Мене в рая.
Кръстната смърт на Исус Христос
44А беше вече около шестия час и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час[2], (Ам 8:9; Мф 27:45; Мр 15:33; Ин 19:28)45като слънцето потъмня; и завесата на храма се раздра през средата. (Мф 27:51; Мр 15:38)46И Исус извика със силен глас и каза: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И като каза това, издъхна. (Пс 31:5; Мф 27:50; Мр 15:37; Ин 19:30; 1Пет 2:23)47И стотникът, като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина, този Човек беше праведен. (Мф 27:54; Мр 15:39)48А всички множества, които бяха дошли на това зрелище, като виждаха какво стана, се връщаха, като се удряха в гърди.49А всички Негови познати и жените, които Го следваха от Галилея, стояха надалеч и гледаха това. (Пс 38:11; Мф 27:55; Мр 15:40; Ин 19:25)
Снемането на Исус Христос от кръста и погребението му
50Имаше един човек на име Йосиф, който беше съветник, човек добър и праведен, (Мф 27:57; Мр 15:42; Мр 15:43; Ин 19:38)51който не се беше съгласил с намерението и делото им. Той беше от юдейския град Ариматея, човек, който очакваше Божието царство. (Мр 15:43; Лк 2:25; Лк 2:38)52Той отиде при Пилат и поиска тялото на Исус.53И като го свали, обви го с плащеница и го положи в гроб, изсечен в скала, където никой не беше още полаган. (Мф 27:59; Мр 15:46)54И това беше денят на Приготовлението и съботата настъпваше. (Мф 27:62)55А жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха отзад и видяха гроба и как беше положено тялото Му. (Мр 15:47; Лк 8:2)56И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха както повлява Законът. (Исх 20:10; Мр 10:1)