Луки 15

Синодальный перевод

1 Приближались к Нему все мытари и грешники слушать Его.2 Фарисеи же и книжники роптали, говоря: Он принимает грешников и ест с ними.3 Но Он сказал им следующую притчу:4 кто из вас, имея сто овец и потеряв одну из них, не оставит девяноста девяти в пустыне и не пойдет за пропавшею, пока не найдет ее?5 А найдя, возьмет ее на плечи свои с радостью6 и, придя домой, созовет друзей и соседей и скажет им: порадуйтесь со мною: я нашел мою пропавшую овцу.7 Сказываю вам, что так на небесах более радости будет об одном грешнике кающемся, нежели о девяноста девяти праведниках, не имеющих нужды в покаянии.8 Или какая женщина, имея десять драхм, если потеряет одну драхму, не зажжет свечи и не станет мести комнату и искать тщательно, пока не найдет,9 а найдя, созовет подруг и соседок и скажет: порадуйтесь со мною: я нашла потерянную драхму.10 Так, говорю вам, бывает радость у Ангелов Божиих и об одном грешнике кающемся.11 Еще сказал: у некоторого человека было два сына;12 и сказал младший из них отцу: отче! дай мне следующую [мне] часть имения. И [отец] разделил им имение.13 По прошествии немногих дней младший сын, собрав все, пошел в дальнюю сторону и там расточил имение свое, живя распутно.14 Когда же он прожил все, настал великий голод в той стране, и он начал нуждаться;15 и пошел, пристал к одному из жителей страны той, а тот послал его на поля свои пасти свиней;16 и он рад был наполнить чрево свое рожками, которые ели свиньи, но никто не давал ему.17 Придя же в себя, сказал: сколько наемников у отца моего избыточествуют хлебом, а я умираю от голода;18 встану, пойду к отцу моему и скажу ему: отче! я согрешил против неба и пред тобою19 и уже недостоин называться сыном твоим; прими меня в число наемников твоих.20 Встал и пошел к отцу своему. И когда он был еще далеко, увидел его отец его и сжалился; и, побежав, пал ему на шею и целовал его.21 Сын же сказал ему: отче! я согрешил против неба и пред тобою и уже недостоин называться сыном твоим.22 А отец сказал рабам своим: принесите лучшую одежду и оденьте его, и дайте перстень на руку его и обувь на ноги;23 и приведите откормленного теленка, и заколите; станем есть и веселиться!24 ибо этот сын мой был мертв и ожил, пропадал и нашелся. И начали веселиться.25 Старший же сын его был на поле; и возвращаясь, когда приблизился к дому, услышал пение и ликование;26 и, призвав одного из слуг, спросил: что это такое?27 Он сказал ему: брат твой пришел, и отец твой заколол откормленного теленка, потому что принял его здоровым.28 Он осердился и не хотел войти. Отец же его, выйдя, звал его.29 Но он сказал в ответ отцу: вот, я столько лет служу тебе и никогда не преступал приказания твоего, но ты никогда не дал мне и козленка, чтобы мне повеселиться с друзьями моими;30 а когда этот сын твой, расточивший имение свое с блудницами, пришел, ты заколол для него откормленного теленка.31 Он же сказал ему: сын мой! ты всегда со мною, и все мое твое,32 а о том надобно было радоваться и веселиться, что брат твой сей был мертв и ожил, пропадал и нашелся.

Луки 15

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society
1 А всички бирници и грешници се приближаваха до Него да Го слушат. (Мф 9:10; Мф 18:12)2 А фарисеите и книжниците роптаеха и казваха: Този приема грешниците и яде с тях. (Деян 11:3)3 И Той им разказа тази притча:4 Кой от вас, ако има сто овце и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесет и деветте в пустинята и не отива след изгубената, докато я намери? (Мф 18:12)5 И като я намери, вдига я на рамената си радостен.6 И като си дойде у дома, свиква приятелите и съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца. (1Пет 2:10; 1Пет 2:25)7 Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние. (Лк 5:32)8 Или коя жена, ако има десет драхми и изгуби една драхма, не запалва светило, не помита къщата и не търси грижливо, докато я намери?9 И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила.10 Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае.11 Каза още: Някой си човек имаше двама сина.12 И по-младият от тях каза на баща си: Татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота. (Мр 12:44)13 И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там разпиля имота си с разпуснатия си живот.14 И като изхарчи всичко, настана голям глад в онази страна; и той изпадна в лишение.15 И отиде да се представи на един от гражданите на онази страна, който го прати на полетата си да пасе свине.16 И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свинете; но никой не му даваше.17 А като дойде на себе си, каза: Колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад!18 Ще стана да отида при баща си и ще му кажа: Татко, съгреших против небето и пред тебе;19 не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.20 И стана и отиде при баща си. А когато беше още далеч, баща му го видя, смили се и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше. (Деян 2:39; Еф 2:13; Еф 2:17)21 А синът му каза: Татко, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам твой син. (Пс 51:4)22 Но бащата каза на слугите си: Бързо изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и сложете пръстен на ръката му и обувки на краката му;23 докарайте угоеното теле и го заколете, и нека ядем и се веселим;24 защото този мой син беше мъртъв и оживя, изгубен беше и се намери. И започнаха да се веселят. (Лк 15:32; Еф 2:1; Еф 5:14; Кол 2:13; Откр 3:1)25 А по-старият му син беше на нивата; и като си идваше и се приближи до къщата, чу песни и игри.26 И повика един от слугите и попита какво е това.27 А той му каза: Брат ти си дойде; и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.28 И той се разсърди и не искаше да влезе, и баща му излезе и го молеше.29 А той отговори на баща си: Ето, толкова години ти работя и никога не съм престъпил една твоя заповед; но на мене никога дори яре не си дал, за да се повеселя с приятелите си;30 а щом си дойде този твой син, който прахоса имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле.31 А той му каза: Синко, ти си винаги с мен и всичко мое е твое.32 Но подобаваше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат беше мъртъв и оживя, и изгубен беше и се намери. (Лк 15:24)