1Случилось Ему в субботу придти в дом одного из начальников фарисейских вкусить хлеба, и они наблюдали за Ним.2И вот, предстал пред Него человек, страждущий водяною болезнью.3По сему случаю Иисус спросил законников и фарисеев: позволительно ли врачевать в субботу?4Они молчали. И, прикоснувшись, исцелил его и отпустил.5При сем сказал им: если у кого из вас осел или вол упадет в колодезь, не тотчас ли вытащит его и в субботу?6И не могли отвечать Ему на это.7Замечая же, как званые выбирали первые места, сказал им притчу:8когда ты будешь позван кем на брак, не садись на первое место, чтобы не случился кто из званых им почетнее тебя,9и звавший тебя и его, подойдя, не сказал бы тебе: уступи ему место; и тогда со стыдом должен будешь занять последнее место.10Но когда зван будешь, придя, садись на последнее место, чтобы звавший тебя, подойдя, сказал: друг! пересядь выше; тогда будет тебе честь пред сидящими с тобою,11ибо всякий возвышающий сам себя унижен будет, а унижающий себя возвысится.12Сказал же и позвавшему Его: когда делаешь обед или ужин, не зови друзей твоих, ни братьев твоих, ни родственников твоих, ни соседей богатых, чтобы и они тебя когда не позвали, и не получил ты воздаяния.13Но, когда делаешь пир, зови нищих, увечных, хромых, слепых,14и блажен будешь, что они не могут воздать тебе, ибо воздастся тебе в воскресение праведных.15Услышав это, некто из возлежащих с Ним сказал Ему: блажен, кто вкусит хлеба в Царствии Божием!16Он же сказал ему: один человек сделал большой ужин и звал многих,17и когда наступило время ужина, послал раба своего сказать званым: идите, ибо уже все готово.18И начали все, как бы сговорившись, извиняться. Первый сказал ему: я купил землю и мне нужно пойти посмотреть ее; прошу тебя, извини меня.19Другой сказал: я купил пять пар волов и иду испытать их; прошу тебя, извини меня.20Третий сказал: я женился и потому не могу придти.21И, возвратившись, раб тот донес о сем господину своему. Тогда, разгневавшись, хозяин дома сказал рабу своему: пойди скорее по улицам и переулкам города и приведи сюда нищих, увечных, хромых и слепых.22И сказал раб: господин! исполнено, как приказал ты, и еще есть место.23Господин сказал рабу: пойди по дорогам и изгородям и убеди придти, чтобы наполнился дом мой.24Ибо сказываю вам, что никто из тех званых не вкусит моего ужина, ибо много званых, но мало избранных.25С Ним шло множество народа; и Он, обратившись, сказал им:26если кто приходит ко Мне и не возненавидит отца своего и матери, и жены и детей, и братьев и сестер, а притом и самой жизни своей, тот не может быть Моим учеником;27и кто не несет креста своего и идет за Мною, не может быть Моим учеником.28Ибо кто из вас, желая построить башню, не сядет прежде и не вычислит издержек, имеет ли он, что нужно для совершения ее,29дабы, когда положит основание и не возможет совершить, все видящие не стали смеяться над ним,30говоря: этот человек начал строить и не мог окончить?31Или какой царь, идя на войну против другого царя, не сядет и не посоветуется прежде, силен ли он с десятью тысячами противостать идущему на него с двадцатью тысячами?32Иначе, пока тот еще далеко, он пошлет к нему посольство просить о мире.33Так всякий из вас, кто не отрешится от всего, что имеет, не может быть Моим учеником.34Соль – добрая вещь; но если соль потеряет силу, чем исправить ее?35ни в землю, ни в навоз не годится; вон выбрасывают ее. Кто имеет уши слышать, да слышит!
1Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските водачи, те Го наблюдаваха.2И, ето, пред Него имаше един човек, страдащ от воднянка.3И Исус заговори на законниците и фарисеите: Позволено ли е да лекува някой в събота или не? (Мф 12:10)4А те мълчаха. И Той, като хвана човека, изцели го и го пусна.5И им каза: Ако падне оселът или волът на някого от вас в кладенец, няма ли той в същия час да го извлече и в съботен ден? (Исх 23:5; Втор 22:4; Лк 13:15)6И не можаха да отговорят на това.
За гостите и домакините
7А като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им една притча:8Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от теб (Прит 25:6)9и да дойде този, който е поканил и теб, и него, и да ти каже: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще започнеш със срам да заемаш последното място.10Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти каже: Приятелю, мини по-напред. Тогава ще имаш почит пред всички тези, които седят с тебе на трапезата. (Прит 25:6; Прит 25:7)11Защото всеки, който възвисява себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси. (Иов 22:29; Пс 18:27; Прит 29:23; Мф 23:12; Лк 18:14; Иак 4:6; 1Пет 5:5)12Каза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обяд или вечеря, недей да каниш приятелите си, нито братята си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят и да ти бъде отплатено. (Прит 3:27; Прит 3:28)13А когато даваш угощение, покани сиромаси, недъгави, куци, слепи; (Неем 8:10; Неем 8:12)14и ще бъдеш блажен, понеже те нямат с какво да ти се отплатят, защото ще ти бъде отплатено при възкресението на праведните.
Притча за поканените на голямата вечеря
15И като чу това един от седящите с Него, Му каза: Блажен онзи, който ще яде хляб в Божието царство. (Мф 22:1; Откр 19:9)16А Той му каза: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина. (Прит 9:1; Прит 9:2; Мф 22:2; Откр 19:9)17И в часа на вечерята изпрати слугата си да каже на поканените: Елате, понеже всичко вече е готово. (Прит 9:2; Прит 9:5)18А те всички започнаха единодушно да се извиняват. Първият му каза: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.19Друг каза: Купих си пет впряга волове и отивам да ги опитам; моля ти се, извини ме.20А друг каза: Ожених се и затова не мога да дойда.21И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът разгневен каза на слугата си: Излез бързо на градските улици и пътеки и доведи тук сиромасите, недъгавите, слепите и куците. (Мф 5:3; 1Кор 1:27; 1Кор 1:28)22Слугата отвърна: Господарю, каквото си заповядал, стана; и още място има.23И господарят каза на слугата: Излез по пътищата и по оградите и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;24защото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. (Мф 21:43; Мф 22:8; Деян 13:46)
Изисквания към учениците
25А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им каза: (Мф 10:37)26Ако дойде някой при Мен и не намрази баща си и майка си, жена си, децата си, братята си и сестрите си, а още и собствения си живот[1], не може да бъде Мой ученик. (Втор 33:9; Мф 10:37; Рим 9:13; Откр 12:11)27Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик. (Мф 10:38; Мф 16:24; Мр 8:34; Лк 9:23; 2Тим 3:12)28Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я довърши? (Прит 24:27)29Да не би, като положи основа, а не може да довърши, всички, които гледат, да почнат да му се присмиват и да казват:30Този човек почна да гради, но не можа да довърши.31Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, няма да седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да устои против този, който идва срещу него с двадесет хиляди?32Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.33И така, ако някой от вас не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик.34Наистина добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи? (Мф 5:13; Мр 9:50)35Тя не струва нито за земята, нито за тор; а я изхвърлят навън. Който има уши да слуша, нека слуша.