1После сего Моисей и Аарон пришли к фараону и сказали: так говорит Господь, Бог Израилев: отпусти народ Мой, чтоб он совершил Мне праздник в пустыне.2Но фараон сказал: кто такой Господь, чтоб я послушался голоса Его [и] отпустил Израиля? я не знаю Господа и Израиля не отпущу.3Они сказали: Бог Евреев призвал нас; отпусти нас в пустыню на три дня пути принести жертву Господу, Богу нашему, чтобы Он не поразил нас язвою, или мечом.4И сказал им царь Египетский: для чего вы, Моисей и Аарон, отвлекаете народ от дел его? ступайте на свою работу.5И сказал фараон: вот, народ в земле сей многочислен, и вы отвлекаете его от работ его.6И в тот же день фараон дал повеление приставникам над народом и надзирателям, говоря:7не давайте впредь народу соломы для делания кирпича, как вчера и третьего дня, пусть они сами ходят и собирают себе солому,8а кирпичей наложите на них то же урочное число, какое они делали вчера и третьего дня, и не убавляйте; они праздны, потому и кричат: пойдем, принесем жертву Богу нашему;9дать им больше работы, чтоб они работали и не занимались пустыми речами.10И вышли приставники народа и надзиратели его и сказали народу: так говорит фараон: не даю вам соломы;11сами пойдите, берите себе солому, где найдете, а от работы вашей ничего не убавляется.12И рассеялся народ по всей земле Египетской собирать жниво вместо соломы.13Приставники же понуждали, говоря: выполняйте работу свою каждый день, как и тогда, когда была [у вас] солома.14А надзирателей из сынов Израилевых, которых поставили над ними приставники фараоновы, били, говоря: почему вы вчера и сегодня не изготовляете урочного числа кирпичей, как было до сих пор?15И пришли надзиратели сынов Израилевых и возопили к фараону, говоря: для чего ты так поступаешь с рабами твоими?16соломы не дают рабам твоим, а кирпичи, говорят нам, делайте. И вот, рабов твоих бьют; грех народу твоему.17Но он сказал: праздны вы, праздны, поэтому и говорите: пойдем, принесем жертву Господу.18Пойдите же, работайте; соломы не дадут вам, а положенное число кирпичей давайте.19И увидели надзиратели сынов Израилевых беду свою в словах: не убавляйте числа кирпичей, какое [положено] на каждый день.20И когда они вышли от фараона, то встретились с Моисеем и Аароном, которые стояли, ожидая их,21и сказали им: да видит и судит вам Господь за то, что вы сделали нас ненавистными в глазах фараона и рабов его и дали им меч в руки, чтобы убить нас.22И обратился Моисей к Господу и сказал: Господи! для чего Ты подвергнул такому бедствию народ сей, для чего послал меня?23ибо с того времени, как я пришел к фараону и стал говорить именем Твоим, он начал хуже поступать с народом сим; избавить же, – Ты не избавил народа Твоего.
1След това Моисей и Аарон дойдоха и казаха на фараона: Така говори Йехова, Израилевият Бог: Пусни народа Ми, за да Ми отпразнуват празник в пустинята. (Исх 10:9)2Но фараонът запита: Кой е Йехова, че да послушам гласа Му и да пусна Израил? Не познавам Йехова и затова няма да пусна Израил. (Исх 3:19; 4Цар 18:35; Иов 21:15)3А те отговориха: Богът на евреите ни срещна. Молим ти се, нека отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Йехова, нашия Бог, да не би да ни порази с епидемия или с меч. (Исх 3:18)4Но египетският цар им каза: Защо, Моисей и Аарон, отклонявате народа от работите му? Идете на определените си работи. (Исх 1:11)5Фараонът каза още: Ето, народът на земята сега е много, а вие го карате да изостави определените си работи. (Исх 1:7; Исх 1:9)6И в същия ден фараонът заповяда на разпоредниците и на надзирателите на народа: (Исх 1:11)7Не давайте повече плява на този народ за правене на тухли, както досега; нека идат сами и си събират плява.8Но колкото тухли са правили досега, същия брой изисквайте от тях; не го намалявайте, защото остават без работа и затова викат: Нека отидем да принесем жертва на нашия Бог.9Нека се възлагат още по-тежки задължения на тези хора, за да се измъчват с тях и да не обръщат внимание на лъжи.10И така, разпоредниците и надзирателите на народа излязоха и казаха на народа: Така казва фараонът: Не ви давам плява.11Вие сами идете и си събирайте плява, където можете да намерите, но нищо няма да се намали от работата ви.12Затова народът се разпръсна по цялата Египетска земя да събират плява от стърнищата.13А разпоредниците настояваха: Изкарвайте работата си, определената си ежедневна работа, както, когато ви давахме плява.14И надзирателите, поставени над израилтяните от фараоновите разпоредници, бяха бити, като им казаха: Защо не изкарахте и вчера, и днес определения ви брой тухли, както досега?15Тогава надзирателите на израилтяните дойдоха и извикаха към фараона: Защо постъпвате така със слугите си?16Плява не се дава на слугите ти, а ни казват: Правете тухли. И, ето, слугите ти сме бити, а вината е на твоя народ.17Но той отговори: Без работа останахте, без работа, затова казвате: Нека отидем да принесем жертва на ГОСПОДА.18Идете сега и работете, защото плява няма да ви се дава, но ще давате определения брой тухли.19И надзирателите на израилтяните видяха, че положението им е лошо, когато им се каза: Нищо не намалявайте от определения ви за всеки ден брой тухли.
Божието обещание за избавление
20И като излязоха от двореца на фараона, срещнаха по пътя Моисей и Аарон21и им казаха: ГОСПОД да погледне към вас и да съди, защото вие ни направихте омразни[1] на фараона и на служителите му и те ще ни избият с меч. (Исх 6:9; 1Цар 13:4; 2Цар 10:6; 1Пар 19:6)22Тогава Моисей се върна при ГОСПОДА и каза: Господи, защо си постъпил зле спрямо този народ? Защо си ме изпратил?23Защото, откакто дойдох при фараона да говоря в Твое име, той постъпва зле спрямо този народ, а Ти все не избавяш народа Си?