1И отвечал Моисей и сказал: а если они не поверят мне и не послушают голоса моего и скажут: не явился тебе Господь?2И сказал ему Господь: что это в руке у тебя? Он отвечал: жезл.3[Господь] сказал: брось его на землю. Он бросил его на землю, и жезл превратился в змея, и Моисей побежал от него.4И сказал Господь Моисею: простри руку твою и возьми его за хвост. Он простер руку свою, и взял его; и он стал жезлом в руке его.5Это для того, чтобы поверили, что явился тебе Господь, Бог отцов их, Бог Авраама, Бог Исаака и Бог Иакова.6Еще сказал ему Господь: положи руку твою к себе в пазуху. И он положил руку свою к себе в пазуху, вынул ее, и вот, рука его побелела от проказы, как снег.7[Еще] сказал: положи опять руку твою к себе в пазуху. И он положил руку свою к себе в пазуху; и вынул ее из пазухи своей, и вот, она опять стала такою же, как тело его.8Если они не поверят тебе и не послушают голоса первого знамения, то поверят голосу знамения другого;9если же не поверят и двум сим знамениям и не послушают голоса твоего, то возьми воды [из] реки и вылей на сушу; и вода, взятая из реки, сделается кровью на суше.10И сказал Моисей Господу: о, Господи! человек я не речистый, [и] [таков был] и вчера и третьего дня, и когда Ты начал говорить с рабом Твоим: я тяжело говорю и косноязычен.11Господь сказал: кто дал уста человеку? кто делает немым, или глухим, или зрячим, или слепым? не Я ли Господь?12итак пойди, и Я буду при устах твоих и научу тебя, что тебе говорить.13[Моисей] сказал: Господи! пошли другого, кого можешь послать.14И возгорелся гнев Господень на Моисея, и Он сказал: разве нет у тебя Аарона брата, Левитянина? Я знаю, что он может говорить, и вот, он выйдет навстречу тебе, и, увидев тебя, возрадуется в сердце своем;15ты будешь ему говорить и влагать слова в уста его, а Я буду при устах твоих и при устах его и буду учить вас, что вам делать;16и будет говорить он вместо тебя к народу; итак он будет твоими устами, а ты будешь ему вместо Бога;17и жезл сей возьми в руку твою: им ты будешь творить знамения.18И пошел Моисей, и возвратился к Иофору, тестю своему, и сказал ему: пойду я, и возвращусь к братьям моим, которые в Египте, и посмотрю, живы ли еще они? И сказал Иофор Моисею: иди с миром.19И сказал Господь Моисею в [земле] Мадиамской: пойди, возвратись в Египет, ибо умерли все, искавшие души твоей.20И взял Моисей жену свою и сыновей своих, посадил их на осла и отправился в землю Египетскую. И жезл Божий Моисей взял в руку свою.21И сказал Господь Моисею: когда пойдешь и возвратишься в Египет, смотри, все чудеса, которые Я поручил тебе, сделай пред лицем фараона, а Я ожесточу сердце его, и он не отпустит народа.22И скажи фараону: так говорит Господь: Израиль [есть] сын Мой, первенец Мой;23Я говорю тебе: отпусти сына Моего, чтобы он совершил Мне служение; а если не отпустишь его, то вот, Я убью сына твоего, первенца твоего.24Дорогою на ночлеге случилось, что встретил его Господь и хотел умертвить его.25Тогда Сепфора, взяв каменный нож, обрезала крайнюю плоть сына своего и, бросив к ногам его, сказала: ты жених крови у меня.26И отошел от него [Господь]. Тогда сказала она: жених крови – по обрезанию.27И Господь сказал Аарону: пойди навстречу Моисею в пустыню. И он пошел, и встретился с ним при горе Божией, и поцеловал его.28И пересказал Моисей Аарону все слова Господа, Который его послал, и все знамения, которые Он заповедал.29И пошел Моисей с Аароном, и собрали они всех старейшин сынов Израилевых,30и пересказал Аарон все слова, которые говорил Господь Моисею; и сделал [Моисей] знамения пред глазами народа,31и поверил народ; и услышали, что Господь посетил сынов Израилевых и увидел страдание их, и преклонились они и поклонились.
1А Моисей отговори: Но те няма да ми повярват, нито ще послушат думите ми, защото ще кажат: Не ти се е явил ГОСПОД.2Тогава ГОСПОД го попита: Какво е това в ръката ти? А той отговори: Жезъл. (Исх 4:17; Исх 4:20)3ГОСПОД каза: Хвърли го на земята. И той го хвърли на земята и стана на змия; и Моисей побегна от нея.4Но ГОСПОД каза на Моисей: Протегни ръката си и я хвани за опашката (и той протегна ръката си и я хвана, и тя стана на жезъл в ръката му);5направи това, за да повярват, че ти се е открил ГОСПОД, Бог на бащите им, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов. (Исх 3:15; Исх 19:9)6При това ГОСПОД му каза: Пъхни си сега ръката в пазвата. И той си пъхна ръката в пазвата; а като я извади, ръката му беше прокажена, бяла като сняг. (Чис 12:10; 4Цар 5:27)7Тогава ГОСПОД каза: Пъхни си пак ръката в пазвата (и той пак си пъхна ръката в пазвата и когато я извади от пазвата, беше станала пак като останалата му плът); (Чис 12:13; Чис 12:14; Втор 32:39; 4Цар 5:14; Мф 8:3)8и ГОСПОД продължи: Ако не ти повярват, нито послушат гласа на първото знамение, ще повярват поради гласа на второто знамение.9Но ако не повярват и на двете ти знамения, нито послушат думите ти, тогава да вземеш от водата на реката и да я излееш на сушата; и водата, която извадиш от реката, ще се превърне в кръв на сушата. (Исх 7:19)10А Моисей каза на ГОСПОДА: Моля ти се, ГОСПОДИ, аз не съм бил красноречив нито в миналото, нито, откакто си почнал да говориш на слугата Си, а съм бавен в своя език и реч. (Исх 6:12; Иер 1:6)11Но ГОСПОД му отговори: Кой е направил човешките уста? Или кой прави човек да бъде ням или глух, да има зрение или да е сляп? Нали Аз, ГОСПОД? (Пс 94:9)12И така, иди; и Аз ще бъда с устата ти и ще те науча какво да говориш. (Ис 50:4; Иер 1:9; Мф 10:19; Мр 13:11; Лк 12:11; Лк 12:12; Лк 21:14; Лк 21:15)13Тогава Моисей каза: Моля ти се, ГОСПОДИ, прати някой друг вместо мен. (Ион 1:3)14И гневът Господен пламна против Моисей и Господ каза: Нали имаш брат, левиеца Аарон? Зная, че той може да говори добре. Виж, той излиза да те посрещне и когато те види, ще се зарадва сърдечно. (Исх 4:27; 1Цар 10:2; 1Цар 10:3; 1Цар 10:5)15Ти му говори и вложи думите в устата му; и Аз ще бъда с твоите уста и с неговите уста и ще ви науча какво трябва да правите. (Исх 7:1; Исх 7:2; Чис 22:38; Чис 23:5; Чис 23:12; Чис 23:16; Втор 5:31; Втор 18:18; Ис 51:16; Иер 1:9)16Вместо тебе нека той говори на народа; той ще ти бъде вместо уста, а ти ще го ръководиш като Бог. (Исх 7:1; Исх 18:19)17И вземи в ръката си този жезъл, с който ще вършиш знаменията. (Исх 4:2)
Моисей се връща в Египет
18Тогава Моисей отиде и се върна при тъста си Йотор, и му каза: Моля ти се, нека отида и се завърна при братята си, които са в Египет, за да видя живи ли са още. И Йотор отвърна на Моисей: Иди с мир.19А в Мадиам ГОСПОД каза на Моисей: Иди, върни се в Египет, защото измряха всички твои врагове, които искаха живота ти. (Исх 2:15; Исх 2:23; Мф 2:20)20И така, Моисей взе жена си и синовете си, качи ги на осел и тръгна да се върне в Египетската земя. Моисей взе и Божия жезъл в ръката си. (Исх 17:9; Чис 20:8; Чис 20:9)21Тогава ГОСПОД каза на Моисей: Когато се завърнеш в Египет, внимавай да вършиш пред фараона всички чудеса, които дадох в ръката ти; но Аз ще закоравя сърцето му и той няма да пусне народа. (Исх 3:20; Исх 7:3; Исх 7:13; Исх 9:12; Исх 9:35; Исх 10:1; Исх 14:8; Втор 2:30; Нав 11:20; Ис 63:17; Ин 12:40; Рим 9:18)22А ти кажи на фараона: Така говори Йехова: Израил Ми е син, първородният Ми; (Иер 31:9; Ос 11:1; Рим 9:4; 2Кор 6:18; Иак 1:18)23и ти казвам: Пусни сина Ми да Ми послужи; но ако откажеш да го пуснеш, ето, Аз ще убия твоя син, първородния ти. (Исх 11:5; Исх 12:29)24А по пътя в една странноприемница ГОСПОД посрещна Моисей и искаше да го умъртви. (Быт 17:14; Чис 22:22)25Тогава Сепфора взе кремък и обряза краекожието на сина си, допря го до краката на Моисей и каза: Наистина ти си ми кървав младоженец. (Нав 5:2; Нав 5:3)26След това ГОСПОД се оттегли от него. Тогава тя каза поради обрязването: Ти си ми кървав младоженец.27А ГОСПОД беше казал на Аарон: Иди в пустинята да посрещнеш Моисей. И той тръгна, посрещна го в Божията планина и го целуна. (Исх 3:1; Исх 4:14)28И Моисей извести на Аарон всички думи, с които ГОСПОД го беше изпратил, и всички знамения, за които му беше заръчал. (Исх 4:8; Исх 4:9; Исх 4:15; Исх 4:16)29Тогава Моисей и Аарон отидоха и събраха всички старейшини на израилтяните; (Исх 3:16)30и Аарон каза всички думи, които ГОСПОД беше говорил на Моисей, и извърши знаменията пред народа. (Исх 4:16)31И народът повярва; а когато чуха, че ГОСПОД посетил израилтяните и че погледнал на неволята им, наведоха главите си и се поклониха. (Быт 24:26; Исх 2:25; Исх 3:7; Исх 3:16; Исх 3:18; Исх 4:8; Исх 4:9; Исх 12:27; 1Пар 29:20)