Исход 2

Синодальный перевод

1 Некто из племени Левиина пошел и взял себе жену из того же племени.2 Жена зачала и родила сына и, видя, что он очень красив, скрывала его три месяца;3 но не могши долее скрывать его, взяла корзинку из тростника и осмолила ее асфальтом и смолою и, положив в нее младенца, поставила в тростнике у берега реки,4 а сестра его стала вдали наблюдать, что с ним будет.5 И вышла дочь фараонова на реку мыться, а прислужницы ее ходили по берегу реки. Она увидела корзинку среди тростника и послала рабыню свою взять ее.6 Открыла и увидела младенца; и вот, дитя плачет; и сжалилась над ним и сказала: это из Еврейских детей.7 И сказала сестра его дочери фараоновой: не сходить ли мне и не позвать ли к тебе кормилицу из Евреянок, чтоб она вскормила тебе младенца?8 Дочь фараонова сказала ей: сходи. Девица пошла и призвала мать младенца.9 Дочь фараонова сказала ей: возьми младенца сего и вскорми его мне; я дам тебе плату. Женщина взяла младенца и кормила его.10 И вырос младенец, и она привела его к дочери фараоновой, и он был у нее вместо сына, и нарекла имя ему: Моисей, потому что, говорила она, я из воды вынула его.11 Спустя много времени, когда Моисей вырос, случилось, что он вышел к братьям своим [сынам Израилевым] и увидел тяжкие работы их; и увидел, что Египтянин бьет одного Еврея из братьев его.12 Посмотрев туда и сюда и видя, что нет никого, он убил Египтянина и скрыл его в песке.13 И вышел он на другой день, и вот, два Еврея ссорятся; и сказал он обижающему: зачем ты бьешь ближнего твоего?14 А тот сказал: кто поставил тебя начальником и судьею над нами? не думаешь ли убить меня, как убил Египтянина? Моисей испугался и сказал: верно, узнали об этом деле.15 И услышал фараон об этом деле и хотел убить Моисея; но Моисей убежал от фараона и остановился в земле Мадиамской, и сел у колодезя.16 У священника Мадиамского [было] семь дочерей. Они пришли, начерпали [воды] и наполнили корыта, чтобы напоить овец отца своего.17 И пришли пастухи и отогнали их. Тогда встал Моисей и защитил их, и напоил овец их.18 И пришли они к Рагуилу, отцу своему, и он сказал: что вы так скоро пришли сегодня?19 Они сказали: какой–то Египтянин защитил нас от пастухов, и даже начерпал нам воды и напоил овец.20 Он сказал дочерям своим: где же он? зачем вы его оставили? позовите его, и пусть он ест хлеб.21 Моисею понравилось жить у сего человека; и он выдал за Моисея дочь свою Сепфору.22 Она родила сына, и [Моисей] нарек ему имя: Гирсам, потому что, говорил он, я стал пришельцем в чужой земле.23 Спустя долгое время, умер царь Египетский. И стенали сыны Израилевы от работы и вопияли, и вопль их от работы восшел к Богу.24 И услышал Бог стенание их, и вспомнил Бог завет Свой с Авраамом, Исааком и Иаковом.25 И увидел Бог сынов Израилевых, и призрел их Бог.

Исход 2

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society
1 В това време един човек от Левиевия дом отиде и взе за жена една от Левиевите жени. (Исх 6:20; Чис 26:59; 1Пар 23:14)2 И жената зачена и роди син; и като видя, че беше красиво дете, го скри за три месеца. (Деян 7:20; Евр 11:23)3 Но понеже не можеше вече да го крие, взе му тръстиково кошче и го намаза със смола и катран, сложи детето в него и го скри в тръстиката при брега на реката.4 А сестра му стоеше отдалеч, за да види какво ще му се случи. (Исх 15:20; Чис 26:59)5 И фараоновата дъщеря слезе да се окъпе в реката, а слугините и ходеха по брега на реката; и когато съгледаха кошчето в тръстиката, тя прати слугинята си да го донесе. (Деян 7:21)6 Като го отвори, видя детето и, ето, малкото плачеше; и го съжали и каза: Това е от еврейските деца.7 Тогава сестра му каза на фараоновата дъщеря: Да отида ли да ти повикам дойка от еврейките, за да ти кърми детето?8 А фараоновата дъщеря и отговори: Иди. И така, момичето отиде и повика майката на детето.9 И фараоновата дъщеря и заръча: Вземи това дете и ми го кърми, а аз ще ти заплатя. И жената взе детето и го кърмеше.10 А когато детето порасна, го доведе на фараоновата дъщеря и тя го осинови. И го наименува Моисей[1]: Понеже, каза тя, го извадих от водата. (Деян 7:21)11 А дойде време, когато Моисей порасна, излезе при братята си и гледаше теглото им. И видя някакъв египтянин, че биеше един евреин, един от братята му; (Исх 1:11; Деян 7:23; Деян 7:24; Евр 11:24)12 и като се огледа и видя, че няма никой, уби египтянина и го скри в пясъка. (Деян 7:24)13 Излезе и на другия ден и, ето, двама евреи се спречкаха; и Моисей каза на виновника: Защо биеш другаря си? (Деян 7:26)14 А той отвърна: Кой те постави началник и съдия над нас? И мене ли искаш да убиеш, както уби египтянина? Тогава Моисей се уплаши и си каза: Явно е, че това нещо стана известно. (Деян 7:27; Деян 7:28)15 А когато фараонът чу това, търсеше случай да убие Моисей; но Моисей побягна от фараона и се засели в Мадиамската земя. И седна до един кладенец. (Быт 24:11; Быт 29:2; Деян 7:29; Евр 11:27)16 А мадиамският жрец имаше седем дъщери, които дойдоха, наляха вода и напълниха коритата, за да напоят бащините си овце. (Быт 24:11; Быт 29:10; Исх 3:1; 1Цар 9:11)17 Но овчарите дойдоха и ги изпъдиха; Моисей стана и им помогна, и напои овцете им. (Быт 29:10)18 И като се върнаха при баща си Рагуил, той ги запита: Как дойдохте днес толкова бързо? (Исх 3:1; Исх 4:18; Исх 18:1; Чис 10:29)19 А те отговориха: Един египтянин ни избави от ръцете на овчарите, при това и вода ни наля, и напои овцете.20 Тогава той каза на дъщерите си: А къде е той? Защо оставихте човека? Повикайте го да яде хляб с нас. (Быт 31:54; Быт 43:25)21 И Моисей склони да живее при човека, който даде на Моисей дъщеря си Сепфора за жена. (Исх 4:25; Исх 18:2)22 И тя роди син; и той го наименува Герсам[2], защото казваше: Пришълец станах в чужда земя. (Исх 18:3; Деян 7:29; Евр 11:13; Евр 11:14)23 След дълго време египетският цар умря; а израилтяните пъшкаха под робството и извикаха; и викът им от робството стигна до Бога. (Быт 18:20; Исх 3:9; Исх 7:7; Исх 22:23; Исх 22:27; Чис 20:16; Втор 24:15; Втор 26:7; Пс 12:5; Деян 7:30; Иак 5:4)24 Бог чу пъшканията им; и Бог си спомни завета Си с Авраам, с Исаак и с Яков. (Быт 15:14; Быт 46:4; Исх 6:5; Пс 105:8; Пс 105:42; Пс 106:45)25 И Бог погледна към израилтяните и се смили над тях. (Исх 3:7; Исх 4:31; 1Цар 1:11; 2Цар 16:12; Лк 1:25)