1как от плавящего огня, как от кипятящего воду, чтобы имя Твое сделать известным врагам Твоим; от лица Твоего содрогнулись бы народы.2Когда Ты совершал страшные дела, нами неожиданные, и нисходил, – горы таяли от лица Твоего.3Ибо от века не слыхали, не внимали ухом, и никакой глаз не видал другого бога, кроме Тебя, который столько сделал бы для надеющихся на него.4Ты милостиво встречал радующегося и делающего правду, поминающего Тебя на путях Твоих. Но вот, Ты прогневался, потому что мы издавна грешили; и как же мы будем спасены?5Все мы сделались – как нечистый, и вся праведность наша – как запачканная одежда; и все мы поблекли, как лист, и беззакония наши, как ветер, уносят нас.6И нет призывающего имя Твое, который положил бы крепко держаться за Тебя; поэтому Ты сокрыл от нас лице Твое и оставил нас погибать от беззаконий наших.7Но ныне, Господи, Ты – Отец наш; мы – глина, а Ты – образователь наш, и все мы – дело руки Твоей.8Не гневайся, Господи, без меры, и не вечно помни беззаконие. Воззри же: мы все народ Твой.9Города святыни Твоей сделались пустынею; пустынею стал Сион; Иерусалим опустошен.10Дом освящения нашего и славы нашей, где отцы наши прославляли Тебя, сожжен огнем, и все драгоценности наши разграблены.11После этого будешь ли еще удерживаться, Господи, будешь ли молчать и карать нас без меры?
Исаии 64
Библия, ревизирано издание
от Bulgarian Bible Society1О, да би раздрал Ти небето, да би слязъл, да биха се стопили планините от присъствието Ти, (Суд 5:5; Пс 144:5; Мих 1:4)2както когато огън изгаря храстите и огън прави водата да ври, за да стане името Ти познато на противниците Ти и да потреперят народите от присъствието Ти,3когато вършиш ужасни дела, каквито не очаквахме! О, да би слязъл, да биха се стопили планините от присъствието Ти! (Исх 34:10; Суд 5:4; Суд 5:5; Пс 68:8; Авв 3:3; Авв 3:6)4Защото от древността не се е чуло, до уши не е стигнало, око не е видяло друг бог, освен Тебе, да е извършил такива дела за онези, които го чакат. (Пс 31:19; 1Кор 2:9)5Посрещаш с благост този, който радостно върши правда, дори онези, които си спомнят за Тебе в пътищата Ти; ето, Ти си се разгневил, защото ние съгрешихме; но в Твоите пътища има трайност и ние ще се спасим. (Ис 26:8; Мал 3:6; Деян 10:35)6Защото всички станахме като човек нечист и цялата ни правда е като омърсена дреха; ние всички вехнем като лист и нашите беззакония ни завличат като вятър. (Пс 90:5; Пс 90:6; Флп 3:9)7И няма човек, който да призовава името Ти, който да се пробуди, за да се хване за Тебе; защото Ти си скрил лицето Си от нас и си ни стопил поради беззаконията ни. (Ос 7:7)8Но сега, ГОСПОДИ, Ти си наш Отец; ние сме глината, а Ти – грънчарят ни; и всички сме дело на Твоята ръка. (Ис 29:16; Ис 45:9; Ис 63:16; Иер 18:6; Рим 9:20; Рим 9:21; Еф 2:10)9Недей се гневи силно, ГОСПОДИ, недей помни вечно беззаконието; ето, погледни, молим Ти се, че ние всички сме Твой народ. (Пс 74:1; Пс 74:2; Пс 79:8; Пс 79:13)10Твоите святи градове запустяха; Сион запустя, Йерусалим е опустошен. (Пс 79:1)11Нашият свят и красив дом, където бащите ни Те славословеха, беше изгорен с огън; и всичките ни скъпи неща запустяха. (4Цар 25:9; 2Пар 36:19; Пс 74:7; Иез 24:21; Иез 24:25)12Пред вид на това ще се въздържиш ли, ГОСПОДИ? Ще мълчиш ли и ще ни наскърбиш ли до крайност? (Пс 83:1; Ис 42:14)