1Вот, Отрок Мой, Которого Я держу за руку, избранный Мой, к которому благоволит душа Моя. Положу дух Мой на Него, и возвестит народам суд;2не возопиет и не возвысит голоса Своего, и не даст услышать его на улицах;3трости надломленной не переломит, и льна курящегося не угасит; будет производить суд по истине;4не ослабеет и не изнеможет, доколе на земле не утвердит суда, и на закон Его будут уповать острова.5Так говорит Господь Бог, сотворивший небеса и пространство их, распростерший землю с произведениями ее, дающий дыхание народу на ней и дух ходящим по ней.6Я, Господь, призвал Тебя в правду, и буду держать Тебя за руку и хранить Тебя, и поставлю Тебя в завет для народа, во свет для язычников,7чтобы открыть глаза слепых, чтобы узников вывести из заключения и сидящих во тьме – из темницы.8Я Господь, это – Мое имя, и не дам славы Моей иному и хвалы Моей истуканам.9Вот, [предсказанное] прежде сбылось, и новое Я возвещу; прежде нежели оно произойдет, Я возвещу вам.10Пойте Господу новую песнь, хвалу Ему от концов земли, вы, плавающие по морю, и все, наполняющее его, острова и живущие на них.11Да возвысит голос пустыня и города ее, селения, где обитает Кидар; да торжествуют живущие на скалах, да возглашают с вершин гор.12Да воздадут Господу славу, и хвалу Его да возвестят на островах.13Господь выйдет, как исполин, как муж браней возбудит ревность; воззовет и поднимет воинский крик, и покажет Себя сильным против врагов Своих.14Долго молчал Я, терпел, удерживался; теперь буду кричать, как рождающая, буду разрушать и поглощать все;15опустошу горы и холмы, и всю траву их иссушу; и реки сделаю островами, и осушу озера;16и поведу слепых дорогою, которой они не знают, неизвестными путями буду вести их; мрак сделаю светом пред ними, и кривые пути – прямыми: вот что Я сделаю для них и не оставлю их.17Тогда обратятся вспять и великим стыдом покроются надеющиеся на идолов, говорящие истуканам: "вы наши боги".18Слушайте, глухие, и смотрите, слепые, чтобы видеть.19Кто так слеп, как раб Мой, и глух, как вестник Мой, Мною посланный? Кто так слеп, как возлюбленный, так слеп, как раб Господа?20Ты видел многое, но не замечал; уши были открыты, но не слышал.21Господу угодно было, ради правды Своей, возвеличить и прославить закон.22Но это народ разоренный и разграбленный; все они связаны в подземельях и сокрыты в темницах; сделались добычею, и нет избавителя; ограблены, и никто не говорит: "отдай назад!"23Кто из вас приклонил к этому ухо, вникнул и выслушал это для будущего?24Кто предал Иакова на разорение и Израиля грабителям? не Господь ли, против Которого мы грешили? Не хотели они ходить путями Его и не слушали закона Его.25И Он излил на них ярость гнева Своего и лютость войны: она окружила их пламенем со всех сторон, но они не примечали; и горела у них, но они не уразумели этого сердцем.
1Ето Моя Слуга, когото подкрепям, Моя избраник, в когото благоволи душата Ми; положих Духа Си на него; той ще постави правосъдие за народите. (Ис 11:2; Ис 43:10; Ис 49:3; Ис 49:6; Ис 52:13; Ис 53:11; Мф 3:17; Мф 12:18; Мф 17:5; Ин 3:34; Еф 1:6; Флп 2:7)2Няма да извика, нито ще издигне високо гласа си, нито ще го направи да се чуе навън.3Пречупена тръстика няма да отреже и замъждял фитил няма да угаси; ще постави правосъдие според истината.4Няма да отслабне, нито ще се съкруши, докато установи правосъдие на земята; и островите ще очакват неговото поучение. (Быт 49:10)5Така казва Бог, ГОСПОД, Който е направил небето и го е разпрострял, Който е разстлал земята с произведенията и, Който дава дихание на народа, който е на нея; и дух на тези, които ходят по нея: (Пс 136:6; Ис 44:24; Зах 12:1; Деян 17:25)6Аз, ГОСПОД, те призовах в правда и като хвана ръката ти, ще те пазя и ще те поставя за завет на народа, за светлина на народите, (Ис 43:1; Ис 49:6; Ис 49:8; Лк 2:32; Деян 13:47)7за да отвориш очите на слепите, да извадиш затворените от затвор и седящите в мрак – от тъмницата. (Ис 9:2; Ис 35:5; Ис 61:1; Лк 4:18; 2Тим 2:26; Евр 2:14; Евр 2:15)8Аз съм ГОСПОД; това е Моето име; и не искам да дам славата Си на друг, нито хвалението Си – на изваяните идоли. (Ис 48:11)9Ето, нещата, предсказани от началото, се сбъднаха и Аз ви известявам нови, преди да се появят, ви ги казвам.10Пейте на ГОСПОДА нова песен, хвалата Му от краищата на земята, вие, които слизате в морето, и всичко, което е в него, острови и вие, които живеете на тях. (Пс 33:3; Пс 40:3; Пс 98:1; Пс 107:23)11Пустинята и градовете и нека извикат с висок глас, селата, където живее Кидар; нека пеят жителите на Села[1], нека възкликнат от върховете на планините,12нека отдадат слава на ГОСПОДА и нека възвестят хвалата Му на островите.13ГОСПОД ще излезе като силен мъж, ще възбуди ревността Си като воин, ще извика, да! Ще изреве. Ще надделее над враговете Си. (Ис 31:4)14За дълго време мълчах, казва Той, останах тих, въздържах Себе Си; но сега ще извикам като жена, която ражда, ще погубя и същевременно ще погълна.15Ще запустя планини и хълмове и ще изсуша цялата им трева; ще обърна реките на острови и ще пресуша езерата.16Ще доведа слепите през път, който не са знаели, ще ги водя в пътеки, които са им били непознати; ще обърна тъмнината в светлина пред тях и неравните места ще направя равни. Така ще сторя и няма да ги оставя.17Ще се върнат назад, съвсем ще бъдат посрамени онези, които уповават на ваяните идоли, които казват на излетите идоли: Вие сте наши богове. (Пс 97:7; Ис 1:29; Ис 44:11; Ис 45:16)
Падението на Израил
18Чуйте, глухи, и гледайте, слепи, за да видите.19Кой е сляп, ако не е слугата Ми, или глух, както посланикът, когото изпращам? Кой е сляп, както преданият на Бога, и сляп, както слугата ГОСПОДЕН? (Ис 43:8; Иез 12:2; Ин 9:39; Ин 9:41)20Ти гледаш много неща, но не наблюдаваш; ушите му са отворени, но той не чува. (Рим 2:21)21ГОСПОД благоволи заради правдата Си да възвеличи закона и да го направи почитаем.22Но те са разорен и разграбен народ; всички са впримчени в пещери и скрити в тъмници; станали са за плячка и нямат избавител, ограбени са, а никой не казва: Върни го!23Кой от вас ще обърне внимание на това? Кой ще внимава и ще слуша за бъдещето?24Кой предаде Яков на обир и Израил – на грабители? Не е ли ГОСПОД, пред Когото съгрешихме? Защото не искаха да ходят в пътищата Му, нито послушаха учението Му.25Затова изля на него яростта на гнева Си и свирепостта на боя; и това го запали наоколо, но той не забеляза, изгори го, но той не го вложи в сърцето си. (4Цар 25:9; Ос 7:9)