1И было слово Господне к Ионе вторично:2встань, иди в Ниневию, город великий, и проповедуй в ней, что Я повелел тебе.3И встал Иона и пошел в Ниневию, по слову Господню; Ниневия же была город великий у Бога, на три дня ходьбы.4И начал Иона ходить по городу, сколько можно пройти в один день, и проповедывал, говоря: еще сорок дней и Ниневия будет разрушена!5И поверили Ниневитяне Богу, и объявили пост, и оделись во вретища, от большого из них до малого.6Это слово дошло до царя Ниневии, и он встал с престола своего, и снял с себя царское облачение свое, и оделся во вретище, и сел на пепле,7и повелел провозгласить и сказать в Ниневии от имени царя и вельмож его: "чтобы ни люди, ни скот, ни волы, ни овцы ничего не ели, не ходили на пастбище и воды не пили,8и чтобы покрыты были вретищем люди и скот и крепко вопияли к Богу, и чтобы каждый обратился от злого пути своего и от насилия рук своих.9Кто знает, может быть, еще Бог умилосердится и отвратит от нас пылающий гнев Свой, и мы не погибнем".10И увидел Бог дела их, что они обратились от злого пути своего, и пожалел Бог о бедствии, о котором сказал, что наведет на них, и не навел.
1ГОСПОДНЕТО слово дойде втори път към Йона и каза:2Стани, иди в големия град Ниневия и му възгласи проповедта, която ти казвам.3И така, Йона стана и отиде в Ниневия според ГОСПОДНЕТО слово. А Ниневия беше твърде голям град. Нужни бяха три дни, за да бъде обходен.4Тогава Йона, като започна да върви през града един ден път, викаше и казваше: Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде съсипана. (Втор 18:22)5И ниневийските жители повярваха в Бога; и прогласиха пост и се облякоха с вретище, от най-големия между тях до най-малкия; (Мф 12:41; Лк 11:32)6понеже вестта беше стигнала до ниневийския цар, който, като стана от престола си, съблече одеждата си, покри се с вретище и седна на пепел. (Иов 2:8)7С указ от царя и от големците му в Ниневия бе обявено и прогласено следното: Хората и животните, говедата и овцете да не вкусят нищо, нито да пасат, нито да пият вода; (2Пар 20:3; Иоил 2:15)8а човек и животно да се покрият с вретище; и нека викат силно към Бога, да! Да се отвърне всеки от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете му. (Ис 58:6; Ис 59:6)9Кой знае дали Бог няма да се обърне и разкае, и се отвърне от лютия Си гняв, за да не погинем? (2Цар 12:22; Иоил 2:14)10И като видя Бог делата им, как се обърнаха от лошия си път, Бог се разкая за злото, което беше решил да им направи, и не го направи. (Иер 18:8; Ам 7:3; Ам 7:6)