Иоанна 11

Синодальный перевод

1 Был болен некто Лазарь из Вифании, из селения, [где жили] Мария и Марфа, сестра ее.2 Мария же, которой брат Лазарь был болен, была [та], которая помазала Господа миром и отерла ноги Его волосами своими.3 Сестры послали сказать Ему: Господи! вот, кого Ты любишь, болен.4 Иисус, услышав [то], сказал: эта болезнь не к смерти, но к славе Божией, да прославится через нее Сын Божий.5 Иисус же любил Марфу и сестру ее и Лазаря.6 Когда же услышал, что он болен, то пробыл два дня на том месте, где находился.7 После этого сказал ученикам: пойдем опять в Иудею.8 Ученики сказали Ему: Равви! давно ли Иудеи искали побить Тебя камнями, и Ты опять идешь туда?9 Иисус отвечал: не двенадцать ли часов во дне? кто ходит днем, тот не спотыкается, потому что видит свет мира сего;10 а кто ходит ночью, спотыкается, потому что нет света с ним.11 Сказав это, говорит им потом: Лазарь, друг наш, уснул; но Я иду разбудить его.12 Ученики Его сказали: Господи! если уснул, то выздоровеет.13 Иисус говорил о смерти его, а они думали, что Он говорит о сне обыкновенном.14 Тогда Иисус сказал им прямо: Лазарь умер;15 и радуюсь за вас, что Меня не было там, дабы вы уверовали; но пойдем к нему.16 Тогда Фома, иначе называемый Близнец, сказал ученикам: пойдем и мы умрем с ним.17 Иисус, придя, нашел, что он уже четыре дня в гробе.18 Вифания же была близ Иерусалима, стадиях в пятнадцати;19 и многие из Иудеев пришли к Марфе и Марии утешать их [в] [печали] о брате их.20 Марфа, услышав, что идет Иисус, пошла навстречу Ему; Мария же сидела дома.21 Тогда Марфа сказала Иисусу: Господи! если бы Ты был здесь, не умер бы брат мой.22 Но и теперь знаю, что чего Ты попросишь у Бога, даст Тебе Бог.23 Иисус говорит ей: воскреснет брат твой.24 Марфа сказала Ему: знаю, что воскреснет в воскресение, в последний день.25 Иисус сказал ей: Я есмь воскресение и жизнь; верующий в Меня, если и умрет, оживет.26 И всякий, живущий и верующий в Меня, не умрет вовек. Веришь ли сему?27 Она говорит Ему: так, Господи! я верую, что Ты Христос, Сын Божий, грядущий в мир.28 Сказав это, пошла и позвала тайно Марию, сестру свою, говоря: Учитель здесь и зовет тебя.29 Она, как скоро услышала, поспешно встала и пошла к Нему.30 Иисус еще не входил в селение, но был на том месте, где встретила Его Марфа.31 Иудеи, которые были с нею в доме и утешали ее, видя, что Мария поспешно встала и вышла, пошли за нею, полагая, что она пошла на гроб – плакать там.32 Мария же, придя туда, где был Иисус, и увидев Его, пала к ногам Его и сказала Ему: Господи! если бы Ты был здесь, не умер бы брат мой.33 Иисус, когда увидел ее плачущую и пришедших с нею Иудеев плачущих, Сам восскорбел духом и возмутился34 и сказал: где вы положили его? Говорят Ему: Господи! пойди и посмотри.35 Иисус прослезился.36 Тогда Иудеи говорили: смотри, как Он любил его.37 А некоторые из них сказали: не мог ли Сей, отверзший очи слепому, сделать, чтобы и этот не умер?38 Иисус же, опять скорбя внутренно, приходит ко гробу. То была пещера, и камень лежал на ней.39 Иисус говорит: отнимите камень. Сестра умершего, Марфа, говорит Ему: Господи! уже смердит; ибо четыре дня, как он во гробе.40 Иисус говорит ей: не сказал ли Я тебе, что, если будешь веровать, увидишь славу Божию?41 Итак отняли камень [от пещеры], где лежал умерший. Иисус же возвел очи к небу и сказал: Отче! благодарю Тебя, что Ты услышал Меня.42 Я и знал, что Ты всегда услышишь Меня; но сказал [сие] для народа, здесь стоящего, чтобы поверили, что Ты послал Меня.43 Сказав это, Он воззвал громким голосом: Лазарь! иди вон.44 И вышел умерший, обвитый по рукам и ногам погребальными пеленами, и лице его обвязано было платком. Иисус говорит им: развяжите его, пусть идет.45 Тогда многие из Иудеев, пришедших к Марии и видевших, что сотворил Иисус, уверовали в Него.46 А некоторые из них пошли к фарисеям и сказали им, что сделал Иисус.47 Тогда первосвященники и фарисеи собрали совет и говорили: что нам делать? Этот Человек много чудес творит.48 Если оставим Его так, то все уверуют в Него, и придут Римляне и овладеют и местом нашим и народом.49 Один же из них, некто Каиафа, будучи на тот год первосвященником, сказал им: вы ничего не знаете,50 и не подумаете, что лучше нам, чтобы один человек умер за людей, нежели чтобы весь народ погиб.51 Сие же он сказал не от себя, но, будучи на тот год первосвященником, предсказал, что Иисус умрет за народ,52 и не только за народ, но чтобы и рассеянных чад Божиих собрать воедино.53 С этого дня положили убить Его.54 Посему Иисус уже не ходил явно между Иудеями, а пошел оттуда в страну близ пустыни, в город, называемый Ефраим, и там оставался с учениками Своими.55 Приближалась Пасха Иудейская, и многие из всей страны пришли в Иерусалим перед Пасхою, чтобы очиститься.56 Тогда искали Иисуса и, стоя в храме, говорили друг другу: как вы думаете? не придет ли Он на праздник?57 Первосвященники же и фарисеи дали приказание, что если кто узнает, где Он будет, то объявил бы, дабы взять Его.

Иоанна 11

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society
1 Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра и Марта, беше болен. (Лк 10:38; Лк 10:39)2 А Мария, чийто брат Лазар беше болен, беше онази, която помаза Господа с миро и избърса нозете Му с косата си. (Мф 26:7; Мр 14:3; Ин 12:3)3 И така, сестрите пратиха до Исус да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен.4 А Исус, като чу това, каза: Тази болест не е за умиране, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея. (Ин 9:3; Ин 11:40)5 А Исус обичаше Марта и сестра и, и Лазар.6 След като чу, че бил болен, остана два дни на мястото, където се намираше. (Ин 10:40)7 А след това каза на учениците: Да отидем пак в Юдея.8 Учениците Му казаха: Учителю, току-що юдеите искаха да Те убият с камъни и пак ли там отиваш? (Ин 10:31)9 Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако някой ходи през деня, не се препъва, защото вижда светлината на този свят. (Ин 9:4)10 Но ако някой ходи през нощта, препъва се, защото светлината не е в него. (Ин 12:32; Ин 12:35)11 Това изговори и след това им каза: Нашият приятел Лазар заспа, но Аз отивам да го събудя. (Втор 31:16; Дан 12:2; Мф 9:24; Деян 7:60; 1Кор 15:18; 1Кор 15:51)12 Тогава учениците Му казаха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.13 Но Исус бе говорил за смъртта му, а те мислеха, че говори за потъване в сън.14 Тогава Исус им каза ясно: Лазар умря.15 Но се радвам за вас, че не бях там, за да повярвате; но нека да отидем при него.16 Тогава Тома, наречен Близнак, каза на другите ученици: Да отидем и ние, за да умрем с Него.17 И така, като дойде, Исус научи, че Лазар беше вече от четири дни в гроба.18 А Витания беше близо до Йерусалим, на около петнадесет стадия[1];19 и много от юдеите бяха при Марта и Мария, за да ги утешават за смъртта на брат им.20 А Марта, като чу, че идва Исус, отиде да Го посрещне; а Мария остана в къщи.21 Тогава Марта каза на Исус: Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре.22 Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде. (Ин 9:31)23 Исус и каза: Брат ти ще възкръсне.24 Марта Му каза: Зная, че ще възкръсне при възкресението в последния ден. (Иов 19:25; Иов 19:26; Ис 26:19; Иез 37:4; Дан 12:2; Лк 14:14; Ин 5:29)25 Исус и каза: Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, макар и да умре, ще живее. (Ин 1:4; Ин 3:36; Ин 5:21; Ин 6:35; Ин 6:39; Ин 6:40; Ин 6:44; Ин 14:6; Кол 3:4; 1Ин 1:1; 1Ин 1:2; 1Ин 5:10; 1Ин 5:11)26 Никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли в това? (Ин 6:54)27 Тя Му отговори: Да, Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който идва в света. (Мф 16:16; Ин 4:42; Ин 6:14; Ин 6:69)28 И като каза това, отиде и скришом повика сестра си Мария, като и каза: Учителят е дошъл и те вика.29 И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.30 Исус още не беше дошъл в селото, а стоеше на мястото, където Го посрещна Марта.31 А юдеите, които бяха с Мария в къщи и я утешаваха, като видяха, че тя стана бързо и излезе, отидоха след нея, като мислеха, че отива на гроба да плаче там. (Ин 11:19)32 И така, Мария, като стигна там, където беше Исус, и Го видя, падна пред нозете Му и Му каза: Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре. (Ин 11:21)33 Исус, като я видя, че плаче и че юдеите, които я придружаваха, също плачат, се потресе в духа Си и се смути.34 И попита: Къде го положихте? Казаха Му: Господи, ела и виж.35 Исус се просълзи. (Лк 19:41)36 Затова юдеите си казаха: Виж колко го е обичал!37 А някои от тях казаха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и Лазар да не умре? (Ин 9:6)38 А Исус, все още натъжен в Себе Си, дойде на гроба. Това беше пещера и на нея беше привален камък.39 Исус каза: Отвалете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му каза: Господи, смърди вече, защото от четири дни е в гроба.40 Исус и каза: Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава? (Ин 11:4; Ин 11:23)41 Тогава отместиха камъка. А Исус повдигна очи нагоре и каза: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.42 Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради хората, които стоят наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил. (Ин 12:30)43 Като изрече това, извика със силен глас: Лазаре, излез навън!44 Умрелият излезе, с ръце и крака повити в саван и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и го оставете да си отиде. (Ин 20:7)45 Тогава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което направи Исус, повярваха в Него. (Мф 26:1; Мр 14:1; Лк 22:1; Ин 2:23; Ин 10:42; Ин 12:11; Ин 12:18)46 А някои от тях отидоха при фарисеите и им казаха какво бе извършил Исус.47 Затова главните свещеници и фарисеите свикаха съвет и си казваха: Какво правим ние? Този Човек върши много знамения. (Пс 2:2; Мф 26:3; Мр 14:1; Лк 22:2; Ин 12:19; Деян 4:16)48 Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните, като дойдат, ще ограбят и храма[2] ни, и народа ни.49 А един от тях на име Каяфа, който беше първосвещеник през тази година, им каза: Вие нищо не знаете, (Лк 3:2; Ин 18:14; Деян 4:6)50 нито вземате предвид, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото да загине целият народ. (Ин 18:14)51 Това не каза от себе си, но като беше първосвещеник през онази година, предсказа, че Исус ще умре за народа,52 и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чеда. (Ис 49:6; Ин 10:16; Еф 2:13; 1Ин 2:2)53 И така, от онзи ден те се съвещаваха да Го убият. (Мф 21:38)54 Затова Исус вече не ходеше явно между юдеите, а оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град, наречен Ефраим, и остана там с учениците. (2Пар 13:19; Ин 4:1; Ин 4:3; Ин 7:1)55 А наближаваше юдейската Пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Йерусалим преди Пасхата, за да се очистят. (2Пар 30:17; Ин 2:13; Ин 5:1; Ин 6:4)56 И така, те търсеха Исус и като стояха в храма, разискваха помежду си: Как мислите? Няма ли да дойде на празника? (Ин 7:11)57 А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, че ако някой узнае къде е Той, да ги извести, за да Го заловят.