1Был болен некто Лазарь из Вифании, из селения, [где жили] Мария и Марфа, сестра ее.2Мария же, которой брат Лазарь был болен, была [та], которая помазала Господа миром и отерла ноги Его волосами своими.3Сестры послали сказать Ему: Господи! вот, кого Ты любишь, болен.4Иисус, услышав [то], сказал: эта болезнь не к смерти, но к славе Божией, да прославится через нее Сын Божий.5Иисус же любил Марфу и сестру ее и Лазаря.6Когда же услышал, что он болен, то пробыл два дня на том месте, где находился.7После этого сказал ученикам: пойдем опять в Иудею.8Ученики сказали Ему: Равви! давно ли Иудеи искали побить Тебя камнями, и Ты опять идешь туда?9Иисус отвечал: не двенадцать ли часов во дне? кто ходит днем, тот не спотыкается, потому что видит свет мира сего;10а кто ходит ночью, спотыкается, потому что нет света с ним.11Сказав это, говорит им потом: Лазарь, друг наш, уснул; но Я иду разбудить его.12Ученики Его сказали: Господи! если уснул, то выздоровеет.13Иисус говорил о смерти его, а они думали, что Он говорит о сне обыкновенном.14Тогда Иисус сказал им прямо: Лазарь умер;15и радуюсь за вас, что Меня не было там, дабы вы уверовали; но пойдем к нему.16Тогда Фома, иначе называемый Близнец, сказал ученикам: пойдем и мы умрем с ним.17Иисус, придя, нашел, что он уже четыре дня в гробе.18Вифания же была близ Иерусалима, стадиях в пятнадцати;19и многие из Иудеев пришли к Марфе и Марии утешать их [в] [печали] о брате их.20Марфа, услышав, что идет Иисус, пошла навстречу Ему; Мария же сидела дома.21Тогда Марфа сказала Иисусу: Господи! если бы Ты был здесь, не умер бы брат мой.22Но и теперь знаю, что чего Ты попросишь у Бога, даст Тебе Бог.23Иисус говорит ей: воскреснет брат твой.24Марфа сказала Ему: знаю, что воскреснет в воскресение, в последний день.25Иисус сказал ей: Я есмь воскресение и жизнь; верующий в Меня, если и умрет, оживет.26И всякий, живущий и верующий в Меня, не умрет вовек. Веришь ли сему?27Она говорит Ему: так, Господи! я верую, что Ты Христос, Сын Божий, грядущий в мир.28Сказав это, пошла и позвала тайно Марию, сестру свою, говоря: Учитель здесь и зовет тебя.29Она, как скоро услышала, поспешно встала и пошла к Нему.30Иисус еще не входил в селение, но был на том месте, где встретила Его Марфа.31Иудеи, которые были с нею в доме и утешали ее, видя, что Мария поспешно встала и вышла, пошли за нею, полагая, что она пошла на гроб – плакать там.32Мария же, придя туда, где был Иисус, и увидев Его, пала к ногам Его и сказала Ему: Господи! если бы Ты был здесь, не умер бы брат мой.33Иисус, когда увидел ее плачущую и пришедших с нею Иудеев плачущих, Сам восскорбел духом и возмутился34и сказал: где вы положили его? Говорят Ему: Господи! пойди и посмотри.35Иисус прослезился.36Тогда Иудеи говорили: смотри, как Он любил его.37А некоторые из них сказали: не мог ли Сей, отверзший очи слепому, сделать, чтобы и этот не умер?38Иисус же, опять скорбя внутренно, приходит ко гробу. То была пещера, и камень лежал на ней.39Иисус говорит: отнимите камень. Сестра умершего, Марфа, говорит Ему: Господи! уже смердит; ибо четыре дня, как он во гробе.40Иисус говорит ей: не сказал ли Я тебе, что, если будешь веровать, увидишь славу Божию?41Итак отняли камень [от пещеры], где лежал умерший. Иисус же возвел очи к небу и сказал: Отче! благодарю Тебя, что Ты услышал Меня.42Я и знал, что Ты всегда услышишь Меня; но сказал [сие] для народа, здесь стоящего, чтобы поверили, что Ты послал Меня.43Сказав это, Он воззвал громким голосом: Лазарь! иди вон.44И вышел умерший, обвитый по рукам и ногам погребальными пеленами, и лице его обвязано было платком. Иисус говорит им: развяжите его, пусть идет.45Тогда многие из Иудеев, пришедших к Марии и видевших, что сотворил Иисус, уверовали в Него.46А некоторые из них пошли к фарисеям и сказали им, что сделал Иисус.47Тогда первосвященники и фарисеи собрали совет и говорили: что нам делать? Этот Человек много чудес творит.48Если оставим Его так, то все уверуют в Него, и придут Римляне и овладеют и местом нашим и народом.49Один же из них, некто Каиафа, будучи на тот год первосвященником, сказал им: вы ничего не знаете,50и не подумаете, что лучше нам, чтобы один человек умер за людей, нежели чтобы весь народ погиб.51Сие же он сказал не от себя, но, будучи на тот год первосвященником, предсказал, что Иисус умрет за народ,52и не только за народ, но чтобы и рассеянных чад Божиих собрать воедино.53С этого дня положили убить Его.54Посему Иисус уже не ходил явно между Иудеями, а пошел оттуда в страну близ пустыни, в город, называемый Ефраим, и там оставался с учениками Своими.55Приближалась Пасха Иудейская, и многие из всей страны пришли в Иерусалим перед Пасхою, чтобы очиститься.56Тогда искали Иисуса и, стоя в храме, говорили друг другу: как вы думаете? не придет ли Он на праздник?57Первосвященники же и фарисеи дали приказание, что если кто узнает, где Он будет, то объявил бы, дабы взять Его.
1Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра и Марта, беше болен. (Лк 10:38; Лк 10:39)2А Мария, чийто брат Лазар беше болен, беше онази, която помаза Господа с миро и избърса нозете Му с косата си. (Мф 26:7; Мр 14:3; Ин 12:3)3И така, сестрите пратиха до Исус да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен.4А Исус, като чу това, каза: Тази болест не е за умиране, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея. (Ин 9:3; Ин 11:40)5А Исус обичаше Марта и сестра и, и Лазар.6След като чу, че бил болен, остана два дни на мястото, където се намираше. (Ин 10:40)7А след това каза на учениците: Да отидем пак в Юдея.8Учениците Му казаха: Учителю, току-що юдеите искаха да Те убият с камъни и пак ли там отиваш? (Ин 10:31)9Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако някой ходи през деня, не се препъва, защото вижда светлината на този свят. (Ин 9:4)10Но ако някой ходи през нощта, препъва се, защото светлината не е в него. (Ин 12:32; Ин 12:35)11Това изговори и след това им каза: Нашият приятел Лазар заспа, но Аз отивам да го събудя. (Втор 31:16; Дан 12:2; Мф 9:24; Деян 7:60; 1Кор 15:18; 1Кор 15:51)12Тогава учениците Му казаха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.13Но Исус бе говорил за смъртта му, а те мислеха, че говори за потъване в сън.14Тогава Исус им каза ясно: Лазар умря.15Но се радвам за вас, че не бях там, за да повярвате; но нека да отидем при него.16Тогава Тома, наречен Близнак, каза на другите ученици: Да отидем и ние, за да умрем с Него.17И така, като дойде, Исус научи, че Лазар беше вече от четири дни в гроба.18А Витания беше близо до Йерусалим, на около петнадесет стадия[1];19и много от юдеите бяха при Марта и Мария, за да ги утешават за смъртта на брат им.20А Марта, като чу, че идва Исус, отиде да Го посрещне; а Мария остана в къщи.21Тогава Марта каза на Исус: Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре.22Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде. (Ин 9:31)23Исус и каза: Брат ти ще възкръсне.24Марта Му каза: Зная, че ще възкръсне при възкресението в последния ден. (Иов 19:25; Иов 19:26; Ис 26:19; Иез 37:4; Дан 12:2; Лк 14:14; Ин 5:29)25Исус и каза: Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, макар и да умре, ще живее. (Ин 1:4; Ин 3:36; Ин 5:21; Ин 6:35; Ин 6:39; Ин 6:40; Ин 6:44; Ин 14:6; Кол 3:4; 1Ин 1:1; 1Ин 1:2; 1Ин 5:10; 1Ин 5:11)26Никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли в това? (Ин 6:54)27Тя Му отговори: Да, Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който идва в света. (Мф 16:16; Ин 4:42; Ин 6:14; Ин 6:69)28И като каза това, отиде и скришом повика сестра си Мария, като и каза: Учителят е дошъл и те вика.29И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.30Исус още не беше дошъл в селото, а стоеше на мястото, където Го посрещна Марта.31А юдеите, които бяха с Мария в къщи и я утешаваха, като видяха, че тя стана бързо и излезе, отидоха след нея, като мислеха, че отива на гроба да плаче там. (Ин 11:19)32И така, Мария, като стигна там, където беше Исус, и Го видя, падна пред нозете Му и Му каза: Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре. (Ин 11:21)33Исус, като я видя, че плаче и че юдеите, които я придружаваха, също плачат, се потресе в духа Си и се смути.34И попита: Къде го положихте? Казаха Му: Господи, ела и виж.35Исус се просълзи. (Лк 19:41)36Затова юдеите си казаха: Виж колко го е обичал!37А някои от тях казаха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и Лазар да не умре? (Ин 9:6)38А Исус, все още натъжен в Себе Си, дойде на гроба. Това беше пещера и на нея беше привален камък.39Исус каза: Отвалете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му каза: Господи, смърди вече, защото от четири дни е в гроба.40Исус и каза: Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава? (Ин 11:4; Ин 11:23)41Тогава отместиха камъка. А Исус повдигна очи нагоре и каза: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.42Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради хората, които стоят наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил. (Ин 12:30)43Като изрече това, извика със силен глас: Лазаре, излез навън!44Умрелият излезе, с ръце и крака повити в саван и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и го оставете да си отиде. (Ин 20:7)
Заговорът за убийството на Исус Христос
45Тогава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което направи Исус, повярваха в Него. (Мф 26:1; Мр 14:1; Лк 22:1; Ин 2:23; Ин 10:42; Ин 12:11; Ин 12:18)46А някои от тях отидоха при фарисеите и им казаха какво бе извършил Исус.47Затова главните свещеници и фарисеите свикаха съвет и си казваха: Какво правим ние? Този Човек върши много знамения. (Пс 2:2; Мф 26:3; Мр 14:1; Лк 22:2; Ин 12:19; Деян 4:16)48Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните, като дойдат, ще ограбят и храма[2] ни, и народа ни.49А един от тях на име Каяфа, който беше първосвещеник през тази година, им каза: Вие нищо не знаете, (Лк 3:2; Ин 18:14; Деян 4:6)50нито вземате предвид, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото да загине целият народ. (Ин 18:14)51Това не каза от себе си, но като беше първосвещеник през онази година, предсказа, че Исус ще умре за народа,52и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чеда. (Ис 49:6; Ин 10:16; Еф 2:13; 1Ин 2:2)53И така, от онзи ден те се съвещаваха да Го убият. (Мф 21:38)54Затова Исус вече не ходеше явно между юдеите, а оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град, наречен Ефраим, и остана там с учениците. (2Пар 13:19; Ин 4:1; Ин 4:3; Ин 7:1)55А наближаваше юдейската Пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Йерусалим преди Пасхата, за да се очистят. (2Пар 30:17; Ин 2:13; Ин 5:1; Ин 6:4)56И така, те търсеха Исус и като стояха в храма, разискваха помежду си: Как мислите? Няма ли да дойде на празника? (Ин 7:11)57А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, че ако някой узнае къде е Той, да ги извести, за да Го заловят.