1Когда решено было плыть нам в Италию, то отдали Павла и некоторых других узников сотнику Августова полка, именем Юлию.2Мы взошли на Адрамитский корабль и отправились, намереваясь плыть около Асийских мест. С нами был Аристарх, Македонянин из Фессалоники.3На другой [день] пристали к Сидону. Юлий, поступая с Павлом человеколюбиво, позволил ему сходить к друзьям и воспользоваться их усердием.4Отправившись оттуда, мы приплыли в Кипр, по причине противных ветров,5и, переплыв море против Киликии и Памфилии, прибыли в Миры Ликийские.6Там сотник нашел Александрийский корабль, плывущий в Италию, и посадил нас на него.7Медленно плавая многие дни и едва поровнявшись с Книдом, по причине неблагоприятного нам ветра, мы подплыли к Криту при Салмоне.8Пробравшись же с трудом мимо него, прибыли к одному месту, называемому Хорошие Пристани, близ которого был город Ласея.9Но как прошло довольно времени, и плавание было уже опасно, потому что и пост уже прошел, то Павел советовал,10говоря им: мужи! я вижу, что плавание будет с затруднениями и с большим вредом не только для груза и корабля, но и для нашей жизни.11Но сотник более доверял кормчему и начальнику корабля, нежели словам Павла.12А как пристань не была приспособлена к зимовке, то многие давали совет отправиться оттуда, чтобы, если можно, дойти до Финика, пристани Критской, лежащей против юго–западного и северо–западного ветра, и [там] перезимовать.13Подул южный ветер, и они, подумав, что уже получили желаемое, отправились, и поплыли поблизости Крита.14Но скоро поднялся против него ветер бурный, называемый эвроклидон.15Корабль схватило так, что он не мог противиться ветру, и мы носились, отдавшись волнам.16И, набежав на один островок, называемый Клавдой, мы едва могли удержать лодку.17Подняв ее, стали употреблять пособия и обвязывать корабль; боясь же, чтобы не сесть на мель, спустили парус и таким образом носились.18На другой день, по причине сильного обуревания, начали выбрасывать [груз],19а на третий мы своими руками побросали с корабля вещи.20Но как многие дни не видно было ни солнца, ни звезд и продолжалась немалая буря, то наконец исчезала всякая надежда к нашему спасению.21И как долго не ели, то Павел, став посреди них, сказал: мужи! надлежало послушаться меня и не отходить от Крита, чем и избежали бы сих затруднений и вреда.22Теперь же убеждаю вас ободриться, потому что ни одна душа из вас не погибнет, а только корабль.23Ибо Ангел Бога, Которому принадлежу я и Которому служу, явился мне в эту ночь24и сказал: "не бойся, Павел! тебе должно предстать пред кесаря, и вот, Бог даровал тебе всех плывущих с тобою".25Посему ободритесь, мужи, ибо я верю Богу, что будет так, как мне сказано.26Нам должно быть выброшенными на какой–нибудь остров.27В четырнадцатую ночь, как мы носимы были в Адриатическом море, около полуночи корабельщики стали догадываться, что приближаются к какой–то земле,28и, вымерив глубину, нашли двадцать сажен; потом на небольшом расстоянии, вымерив опять, нашли пятнадцать сажен.29Опасаясь, чтобы не попасть на каменистые места, бросили с кормы четыре якоря, и ожидали дня.30Когда же корабельщики хотели бежать с корабля и спускали на море лодку, делая вид, будто хотят бросить якоря с носа,31Павел сказал сотнику и воинам: если они не останутся на корабле, то вы не можете спастись.32Тогда воины отсекли веревки у лодки, и она упала.33Перед наступлением дня Павел уговаривал всех принять пищу, говоря: сегодня четырнадцатый день, как вы, в ожидании, остаетесь без пищи, не вкушая ничего.34Потому прошу вас принять пищу: это послужит к сохранению вашей жизни; ибо ни у кого из вас не пропадет волос с головы.35Сказав это и взяв хлеб, он возблагодарил Бога перед всеми и, разломив, начал есть.36Тогда все ободрились и также приняли пищу.37Было же всех нас на корабле двести семьдесят шесть душ.38Насытившись же пищею, стали облегчать корабль, выкидывая пшеницу в море.39Когда настал день, земли не узнавали, а усмотрели только некоторый залив, имеющий [отлогий] берег, к которому и решились, если можно, пристать с кораблем.40И, подняв якоря, пошли по морю и, развязав рули и подняв малый парус по ветру, держали к берегу.41Попали на косу, и корабль сел на мель. Нос увяз и остался недвижим, а корма разбивалась силою волн.42Воины согласились было умертвить узников, чтобы кто–нибудь, выплыв, не убежал.43Но сотник, желая спасти Павла, удержал их от сего намерения, и велел умеющим плавать первым броситься и выйти на землю,44прочим же [спасаться] кому на досках, а кому на чем–нибудь от корабля; и таким образом все спаслись на землю.
1И когато беше решено да отплаваме за Италия, предадоха Павел и няколко други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк. (Деян 25:12; Деян 25:25)2И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплава за местата покрай брега на Азия, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун. (Деян 19:29)3На другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павел и му позволи да отиде при приятелите си, за да се погрижат за него. (Деян 24:23; Деян 28:16)4И оттам, като станахме, плавахме на звет под Кипър, понеже ветровете бяха насрещни.5И като преплавахме Киликийско и Памфилийско море, стигнахме в ликийския град Мира.6Там стотникът намери един александрийски кораб, който плаваше за Италия, и ни качи в него.7И след като бяхме плавали бавно много дни и едва стигнахме Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плавахме на звет под Крит срещу нос Салмон.8И като преминахме и него с мъка, стигнахме на едно място, което се казва Добри пристанища, близо до което беше град Ласей.9Но след като беше минало много време и плаването вече беше опасно, защото и постът беше минал, Павел ги съветваше, като им казваше: (Лев 23:27; Лев 23:29)10Господа, виждам, че плаването ще бъде придружено с повреда и големи щети не само на товара и на кораба, но и на живота ни.11Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба, отколкото на думите на Павел.12И понеже пристанището не беше удобно за презимуване, повечето изказаха мнение да отпътуват, ако би било възможно, до Феникс, критско пристанище, което гледа на югозапад и северозапад, и там да презимуват.
Морската буря
13И когато подухна южен вятър, като мислеха, че са постигнали целта си, те вдигнаха котвата и плаваха близо покрай Крит.14Но малко след това от острова се спусна бурен вятър, наречен евраквилон,15и когато корабът бе настигнат от вятъра и поради него не можеше да устои, оставихме се на вълните да ни носят.16И като минахме на звет под едно островче, наречено Клавдий, с мъка успяхме да запазим лодката;17и когато я извадиха, употребяваха всякакви средства и препасваха кораба отдолу; и като се бояха да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така.18И понеже бяхме в голяма беда поради бурята, на следващия ден започнаха да изхвърлят товара.19И на третия ден те, със собствените си ръце, изхвърлиха корабното оборудване.20И понеже в продължение на много дни не се виждаше нито слънце, нито звезди и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.21А след дълго гладуване Павел застана между тях и каза: Господа, трябваше да ме слушате да не вдигаме котва от Крит, за да не ни постигнат тези повреди и щети.22Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото нито една душа от вас няма да се изгуби, а само корабът;23защото ангел от Бога, на Когото аз принадлежа и на Когото служа, застана до мене тази нощ и каза: (Дан 6:16; Деян 23:11; Рим 1:9; 2Тим 1:3)24Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Цезаря; и, ето, Бог ти подари всички, които плават с тебе. (Быт 39:5)25Затова, господа, бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде така, както ми беше казано. (Лк 1:45; Рим 4:20; Рим 4:21; 2Тим 1:12)26Но ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров. (Деян 28:1)27А когато настана четиринадесетата нощ и ние бяхме тласкани насам-натам по Адриатическо море, около полунощ моряците усетиха, че се приближават до някаква суша.28И като измериха дълбочината, намериха, че е двадесет разтега; и като отидоха малко по-нататък, пак измериха и намериха, че е петнадесет разтега.29Затова, като се бояха да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задната част и чакаха да съмне.30И понеже моряците възнамеряваха да избягат от кораба и бяха свалили лодката в морето под предлог, че щели да пуснат котви откъм носа,31Павел каза на стотника и на войниците: Ако тези не останат в кораба, вие не можете да се избавите.32Тогава войниците отрязаха въжетата на лодката и я оставиха да се носи в морето.33А на съмване Павел канеше всички да похапнат, като казваше: Днес е четиринадесетият ден, откакто чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нищо.34Затова ви моля да похапнете, защото това ще спомогне за вашето избавление; понеже на никого от вас нито косъм от главата няма да падне. (3Цар 1:52; Мф 10:30; Лк 12:7; Лк 21:18)35И като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички и разчупи, и започна да яде. (1Цар 9:13; Мф 15:36; Мр 8:6; Ин 6:11; 1Тим 4:3; 1Тим 4:4)36От това всички се ободриха и ядоха и те.37А в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души. (1Пет 3:20)38След като се нахраниха, започнаха да облекчават кораба, като изхвърляха житото в морето.
Корабокрушението
39И когато се разсъмна, те не познаха земята; обаче забелязаха един залив с песъчлив бряг, в който се решиха да тласнат кораба, ако е възможно.40И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха също и въжетата на кормилата, издигнаха малкото платно по посока на вятъра и се отправиха към брега.41Но попаднаха на едно място, където морето биеше от две страни, и там корабът заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора на вълните. (2Кор 11:25)42И войниците се наговориха да се избият задържаните, да не би да изплува някой и да избяга.43Но стотникът, като искаше да избави Павел, ги възпря от това намерение и заповяда да скочат в морето първо онези, които знаеха да плуват, и да излязат на сухо,44а останалите да се спасяват – кой на дъски, кой пък на нещо от кораба. И така стана, че всички излязоха на сушата. (Деян 27:22)