Деяния 26

Синодальный перевод

1 Агриппа сказал Павлу: позволяется тебе говорить за себя. Тогда Павел, простерши руку, стал говорить в свою защиту:2 царь Агриппа! почитаю себя счастливым, что сегодня могу защищаться перед тобою во всем, в чем обвиняют меня Иудеи,3 тем более, что ты знаешь все обычаи и спорные мнения Иудеев. Посему прошу тебя выслушать меня великодушно.4 Жизнь мою от юности [моей], которую сначала проводил я среди народа моего в Иерусалиме, знают все Иудеи;5 они издавна знают обо мне, если захотят свидетельствовать, что я жил фарисеем по строжайшему в нашем вероисповедании учению.6 И ныне я стою перед судом за надежду на обетование, данное от Бога нашим отцам,7 которого исполнение надеются увидеть наши двенадцать колен, усердно служа [Богу] день и ночь. За сию–то надежду, царь Агриппа, обвиняют меня Иудеи.8 Что же? Неужели вы невероятным почитаете, что Бог воскрешает мертвых?9 Правда, и я думал, что мне должно много действовать против имени Иисуса Назорея.10 Это я и делал в Иерусалиме: получив власть от первосвященников, я многих святых заключал в темницы, и, когда убивали их, я подавал на то голос;11 и по всем синагогам я многократно мучил их и принуждал хулить [Иисуса] и, в чрезмерной против них ярости, преследовал даже и в чужих городах.12 Для сего, идя в Дамаск со властью и поручением от первосвященников,13 среди дня на дороге я увидел, государь, с неба свет, превосходящий солнечное сияние, осиявший меня и шедших со мною.14 Все мы упали на землю, и я услышал голос, говоривший мне на еврейском языке: Савл, Савл! что ты гонишь Меня? Трудно тебе идти против рожна.15 Я сказал: кто Ты, Господи? Он сказал: "Я Иисус, Которого ты гонишь.16 Но встань и стань на ноги твои; ибо Я для того и явился тебе, чтобы поставить тебя служителем и свидетелем того, что ты видел и что Я открою тебе,17 избавляя тебя от народа Иудейского и от язычников, к которым Я теперь посылаю тебя18 открыть глаза им, чтобы они обратились от тьмы к свету и от власти сатаны к Богу, и верою в Меня получили прощение грехов и жребий с освященными".19 Поэтому, царь Агриппа, я не воспротивился небесному видению,20 но сперва жителям Дамаска и Иерусалима, потом всей земле Иудейской и язычникам проповедывал, чтобы они покаялись и обратились к Богу, делая дела, достойные покаяния.21 За это схватили меня Иудеи в храме и покушались растерзать.22 Но, получив помощь от Бога, я до сего дня стою, свидетельствуя малому и великому, ничего не говоря, кроме того, о чем пророки и Моисей говорили, что это будет,23 [то есть] что Христос имел пострадать и, восстав первый из мертвых, возвестить свет народу (Иудейскому) и язычникам.24 Когда он так защищался, Фест громким голосом сказал: безумствуешь ты, Павел! большая ученость доводит тебя до сумасшествия.25 Нет, достопочтенный Фест, сказал он, я не безумствую, но говорю слова истины и здравого смысла.26 Ибо знает об этом царь, перед которым и говорю смело. Я отнюдь не верю, чтобы от него было что–нибудь из сего скрыто; ибо это не в углу происходило.27 Веришь ли, царь Агриппа, пророкам? Знаю, что веришь.28 Агриппа сказал Павлу: ты немного не убеждаешь меня сделаться Христианином.29 Павел сказал: молил бы я Бога, чтобы мало ли, много ли, не только ты, но и все, слушающие меня сегодня, сделались такими, как я, кроме этих уз.30 Когда он сказал это, царь и правитель, Вереника и сидевшие с ними встали;31 и, отойдя в сторону, говорили между собою, что этот человек ничего, достойного смерти или уз, не делает.32 И сказал Агриппа Фесту: можно было бы освободить этого человека, если бы он не потребовал суда у кесаря. Посему и решился правитель послать его к кесарю.

Деяния 26

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society
1 Тогава Агрипа каза на Павел: Позволява ти се да говориш за себе си. И така, Павел протегна ръка и почна да говори в своя защита:2 Честит се смятам, царю Агрипа, за това, че днес ще се защитя пред теб относно всичко, за което ме обвиняват юдеите,3 а най-вече, защото си вещ във всички обреди и разисквания между юдеите; затова ти се моля да ме изслушаш с търпение.4 И така, какъв беше моят живот от младини, това всички юдеи знаят, понеже прекарах отначало между народа си в Йерусалим.5 Защото ме познават отначало (ако искаха да засвидетелстват), че според най-строгото учение на нашето вероизповедание живях като фарисей. (Деян 22:3; Деян 24:15; Деян 24:21; Флп 3:5)6 И сега стоя пред съда, понеже имам надежда в обещанието, което Бог е дал на бащите ни, (Быт 3:15; Быт 22:18; Быт 26:4; Быт 49:10; Втор 18:15; 2Цар 7:12; Пс 132:11; Ис 4:2; Ис 7:14; Ис 9:6; Ис 40:10; Иер 23:5; Иер 33:14; Иез 34:23; Иез 37:24; Дан 9:24; Мих 7:19; Деян 13:32; Деян 23:6; Рим 15:8; Тит 2:13)7 до изпълнението на което нашите дванадесет племена се надяват да достигнат, като служат на Бога усърдно нощем и денем. За тази надежда, царю Агрипа, ме обвиняват юдеите! (Лк 2:37; Флп 3:11; 1Фес 3:10; 1Тим 5:5; Иак 1:1)8 Защо се смята между вас за нещо невероятно, че Бог възкресява мъртвите?9 И аз си мислех, че трябва да върша много неща против името на Исус Назарянина; (Ин 16:2; 1Тим 1:13)10 което и върших в Йерусалим, понеже затварях в тъмници мнозина от светиите, като се снабдих с власт от главните свещеници; и за убиването им давах глас против тях. (Деян 8:3; Деян 9:1; Деян 9:14; Деян 9:21; Деян 22:4; Деян 22:5; 1Кор 15:9; Гал 1:13; 1Тим 1:13)11 И като ги мъчех много пъти по всички синагоги, стараех се да ги накарам да хулят; и в безмерната си ярост против тях ги гоних даже и по чуждите градове. (Деян 22:19)12 По която работа, когато пътувах за Дамаск с власт и поръчение от главните свещеници, (Деян 9:3; Деян 22:6)13 по пладне, царю, видях на пътя светлина от небето, която превишаваше слънчевия блясък и осия мен и тези, които пътуваха с мен. (Деян 22:6)14 И като паднахме всички на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски: Савле, Савле, защо Ме гониш? Трудно ти е да риташ срещу остен.15 И аз казах: Кой си Ти, Господи? А Господ каза: Аз съм Исус, Когото ти гониш.16 Но стани и се изправи на краката си, понеже затова ти се явих – да те назнача служител и свидетел на това, че си Ме видял, и на онова, което ще ти открия, (Деян 22:15)17 като те избавям от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам, (Деян 22:21)18 да им отвориш очите, за да се обърнат от тъмнината към светлината и от властта на Сатана към Бога и да приемат прощение на греховете си и наследство между осветените чрез вяра в Мене. (Ис 35:5; Ис 42:7; Ис 60:1; Лк 1:77; Лк 1:79; Лк 2:32; Ин 1:9; Ин 8:12; Деян 20:32; 2Кор 4:4; 2Кор 6:14; Еф 1:11; Еф 1:18; Еф 4:18; Еф 5:8; Кол 1:12; Кол 1:13; 1Фес 5:5; 1Пет 2:9; 1Пет 2:25)19 Затова, царю Агрипа, не бях непокорен на небесното видение,20 но проповядвах първо на юдеите в Дамаск, в Йерусалим и в цялата юдейска земя, а после и на езичниците, да се покаят и да се обръщат към Бога, като вършат дела, които съответстват на покаянието им. (Иер 18:8; Иез 33:14; Мф 3:8; Деян 9:20; Деян 9:22; Деян 9:29; Деян 11:26; Деян 13:14; Деян 13:16)21 По тази причина юдеите ме хванаха в храма и се опитаха да ме убият. (Деян 21:30; Деян 21:31)22 Но с помощта, която получих от Бога, стоя до този ден и свидетелствам – пред скромен и пред високопоставен, без да говоря нищо друго, освен това, което пророците и Моисей са говорили, че ще бъде, (Лк 24:27; Лк 24:44; Ин 5:46; Деян 24:14; Деян 28:23; Рим 3:21)23 а именно, че Христос трябваше да пострада и че Той, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да проповядва светлина и на юдейския народ, и на езичниците. (Ис 53:2; Дан 9:26; Зах 12:10; Лк 2:32; Лк 24:26; Лк 24:27; Лк 24:46; 1Кор 15:20; Кол 1:18; Откр 1:5)24 Когато той така се защитаваше, Фест извика със силен глас: Полудял си, Павле; голямата ти ученост те докарва до лудост. (4Цар 9:11; Ин 10:20; 1Кор 1:23; 1Кор 2:13; 1Кор 2:14; 1Кор 4:10)25 А Павел каза: Не съм полудял, честити Фесте, но говоря думи на истина и здрав разум.26 Защото и царят, на когото говоря дръзновено, знае за това, понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл. (Ин 18:20)27 Царю Агрипа, вярваш ли на пророците? Зная, че вярваш.28 А Агрипа каза на Павел: Още малко и ще ме убедиш да стана християнин!29 А Павел каза: Бих се молил на Бога, така че, било с малко, било с много, не само ти, но и всички, които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз, но без тези окови. (Деян 24:27; 1Кор 7:7)30 Тогава царят стана с управителя и Верникия, и седящите с тях.31 И като се оттеглиха настрана, говореха помежду си и казваха: Този човек не върши нищо, достойно за смърт или окови. (Деян 23:9; Деян 23:29; Деян 25:25)32 А Агрипа каза на Фест: Този човек можеше да бъде освободен, ако не беше се отнесъл до Цезаря. (Деян 25:11)